09 август 2019 | 15:00, взето от http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=50841
Археологът Людмил Вагалински в интервю за Агенция „Фокус“ относно античния град Хераклея Синтика.. Интервюто е от Надежда ИВАНОВА
Фокус: Доцент Вагалински, в сряда правителството отпусна 100 000 лева за проучването на античния град Хераклея Синтика. Достатъчни ли с тези пари за разкопките?
Людмил Вагалински: Първо, искам да благодаря на правителството и на премиера за това, че втора поредна година отпускат целево пари за археологическо проучване на Хераклея Синтика. Този жест е ясен сигнал за постоянна ангажираност към археологическото наследство на България от страна на правителството.
Ние не се стремим да проучим целия град, още повече че когато го разриваме, трябва бързо да го консервираме – поне аварийно. Това иска допълнителни средства, усилия и ресурс и трябва да разкриваме толкова, колкото можем да съхраним и да експонираме максимално бързо на хората.
Усилията ни са съсредоточени към централния площад на града и тези 100 000 лева, които правителството отпусна, ще ни дадат възможност да приключим проучването в източната и в южната част на площада, така че почти целия той да може да бъде представен на хората.
Фокус: Какъв е интересът от страна на туристите към този обект и какви мерки са необходими за неговата популяризация?
Людмил Вагалински: Силен е интересът. Това най-много ни радва. Пред последните 2-3 години след като получихме по-сериозно финансиране от страна на Община Петрич и особено от правителството, над 65 хиляди души годишно посещават обекта, а и Историческият музей в Петрич, който води тази статистика.
По този показател Хераклея Синтика и музеят в Петрич са най-посещаваните обекти от този тип в Югозападна България, като изключвам някои музеи в София.
Фокус: Планира ли се последваща реставрация и консервация на античния град?
Людмил Вагалински: Ние непрекъснато правим аварийна консервация по препоръки и насоки на реставраторите, с които работим, така че да запазваме максимално разкритата архитектура. Даже в самото начало на август – ние работихме до 2 август, финансирани от Министерството на културата – засипахме каменния плочник на площада с геотекстил и с пясък го покрихме, защото не му влияят добре атмосферните климатични промени и температурните амплитуди.
Аварийно също консервираме мраморите, статуите и другите сгради, които сме разкрили. Предвижда се проект, в който водеща е Община Петрич заедно с археолози, с архитекти – един силен екип – по Програмата „Региони в растеж“, за да можем да проведем една цялостна реставрация и социализация на града.
Фокус: Античният град Хераклея Синтика стана обект от първостепенно значение за община Петрич след решение на общинския съвет. Какво е значението на името на античния град Хераклея Синтика край Петрич и какъв е бил неговият статут?
Людмил Вагалински: Да, Общината направи тази важна крачка. Това означава, че тя фокусира своето внимание върху този античен гард, защото заедно с комплекса „Ванга“ те са един магнит за туристи. Самият комплекс „Ванга“ се намира на територията на античния град Хераклея Синтика, като добавим, че магистрала „Струма“ минава в непосредствена близост и обектът се намира на 3 граници – това е изключително красива природа – две реки „Струма“ и „Струмешница“ и планините Беласица и Огражден.
Този комплекс от фактори, това съвпадение е много хубаво и прави обекта много успешен от туристическа гледна точка. Той вече е такъв. Хората в Петричко вече разбраха значението за икономиката на тяхната община, което Хераклея Синтика дава, и в селата, и в града, което ме радва – и като отношение, и като посещение, строят си вече къщи и стаи за гости в близките села.
И без помощта и разбирането на Общината ние не бихме могли да бъдем успешни и до голяма степен ще се обезсмисли труда ни, защото общината е стопанин и тя е най-важната. Ние всъщност помагаме на хората, които живеят в нея. Хубаво е това решение и от 2015 година насам с новото общинско ръководство, водено от кмета Бръчков, работим все по-добре в един добър кооператив за доброто на културно-историческото наследство, в случая археологическото и в крайна сметка за общината.
Името на града като смисъл означава градът на Херакъл на територията на синтите, които са едно тракийско племе. Градът е основан около средата на 4 век преди Христа от Филип Втори Македонски или от неговия син Александър преди да стане велик и преди да поеме на Изток в своя велик поход срещу Персия.
Местните разбраха вече, че това място се казва Хераклея Синтика, а не е Петра, както дълго време вярваха, защото им звучеше също и като Петрич. Има такъв град Петра, но не е локализиран. Хераклея Синтика е доста по-известна и в писмените извори и най-вече знаем къде е. Така че местните вече разбраха, че за Хераклея Синтика става въпрос.
Винарни се отварят, заведения, именуват се хотели, получава се нещо добро, хората се чувстват горди с това, което имат на своята територия, в случая на общината. Това означава, че сме успели в това свое желание да оставим нещо добро, което и икономически, и духовно е от полза за българския югозапад и в частност за Община Петрич.
Фокус: От кои древни автори се споменава Хераклея Синтика и кои племена са живели там?
Людмил Вагалински: Най-различни древногръцки, латински и римски автори споменават града. Събитията са главно свързани със сблъсъците с древните македони, македонското царство и Римската древноримска държава.
На територията на Петричка община очевидно синтите са били. Много е интересно това племе. Древните гърци го споменават като хора, които първи измислили оръжията и започнали да воюват със съседите си, били много добри в обработката на метал.
Същевременно ги обвиняват, че правели грабежи. Има исторически податки, че първоначално това племе е живяло на егейското крайбрежие, близо до остров „Лемнос“ – има данни за това. И вследствие на конфликти с други тракийски племена се е преселило по на север – в Петричко поле в случая.
Наоколо има други известни тракийски племена, от които може би медите са най-популярни. Те са малко по на север разположени – дали в района на днешния Сандански, или още по на север – със сигурност още по на север продължават и на запад, може би до Бобошево на север и даже до Кочани в днешна Северна Македония на запад.
Това е едно много мощно племе, което дълго време оказва съпротива и на древните македони, и на Римската държава преди да бъде окончателно покорено и усмирено. Следи от траките намираме главно като керамика и като имена върху надгробни плочи от римско време. Не всички са били прогонени от македоните, част от тях са се включили в този град и в неговата територия. Имаме топоними, които са тракийски, села и градчета известни от района.
Районът е много смесен етнически. Не са само древни македони и траки. Келти най-вероятно също а живеели в този район, които са уседнали по време на своите нападения на юг, като се почне от 3 век преди Христа насам – имаме данни за такива заселници. Илири – прадедите на днешните албанци са били преселени в района на петричко около 30-та година преди Христа от Касандър – един от царете на Македонско царство, което е основал Тесалоники и Солун.
Това е едно племе – аутариати – около 30 000 човека, значителен брой за онова време, които имали климатични проблеми на своята територия, те били заселени този район. Получава се един етнически котел от археологическа гледна точка и въобще от научна гледна точка е интересен за изследване, който има елинска глазура, защото ползват гръцки език в контактите помежду си и елинската култура се усеща, защото македоните стъпват много рано в този район.
Римляни също се заселват в района, особено след като покоряват древна Македония в средата на 2 век преди Христа, и това ъгълче на България – Санданско-Петричко попада в границите на древната Римска държава много рано – около 200 години по-рано отколкото останалата територия на България и същинска Тракия, защото Струма е граница между същинска Тракия и на запад вече други племена – дардани, пеони и някои траки и прочие.
Интересна е тази етническа картина, но това, което като археология успяваме да разберем по отношение на етническия състав допълва представите ни и изумява със своето етническо разнообразие града. Скоро намерихме едни графити върху керамични съдове, върху които имаме заселници от Картаген, който е в Тунис – чак оттам, и на друг човек, който се е заселил в Хераклея Синтика, и е от Милет, което е днес в малайзийската част на Република Турция.
Това е от Римско време. Очевидно тези заселници са видели икономическите перспективи в Хераклея Синтика, за да стигнат чак до нея, и това ни изненада. Но е безспорно, защото са оставили материално свидетелство, което ние сме намерили и разбрали. Хераклея Синтика непрекъснато ще ни изненадва, градът е мащабен, интересен, богат с много дълга история от 800 години – от 4 век преди Христа до 4 век след Христа той е център на средна Струма.
Наричаме го и градът на македонските царе, защото е основан от тях, но ние нямаме друг такъв обект в България, който системно проучваме засега. Правим максималното за неговото популяризиране и за усилията ни. Аз съм споменавал, че миналата пролет създадохме една медийна платформа Archaeologia Bulgarica, която за година и половина събра около 7500 постоянни последователи.
Качваме много видеофилми, интервюта с наши колеги, Хераклея Синтика е акцент, но представяме археологическите обекти в България от цялата страна и то се стремим особено в Хераклея Синтика да покажем на живо в момента какво правим с директни включвания, за да станат хората съучастници в това, което вършим, да разберат какво правим и как вършим археологията.
Това много ги интересува и успехът е голям. Това е една от причините градът да бъде толкова много посещаван от цял свят. Хората откриват в мрежата това, което даваме като информация. Работата с децата също ни е на преден план. Много системно работим с децата от петричките училища, уроци изнасяме, презентации, идват на обекти, разказваме им, пускаме им филми по самите училища заедно с Историческия музей в Петрич, с който работим в много добри отношения.
На прав път сме. Една игра създадохме – настолна – за деца по-големи от 7 г. и техните родители. Озаглавена е „Археолози срещу иманяри“. На картата на България сме сложили важни исторически обекти с информация за тях и после под формата на състезание между иманяри и археолози с интересни правила и неочаквани обрати образоваме децата и техните родители, тъй като иманярството е бич за българската археология, проблем, който все още не е овладян за съжаление.
И с музея за деца в София – „Музейко“ – сега сме планирали до края на лятото да осъществим видеоуроци с деца и техните родители, които са на посещение в „Музейко“, и докато ние сме на Хераклея Синтика, тези деца и техните родители да имат възможност, виждайки ни, да задават конкретни въпроси: какво правим в момента, защо го правим,
Какво сме намерили, за да ги мотивираме, да имат те една по-реална представа за археологията. Обществото ни особено през 90-те години беше корумпирано, а за съжаление с помощта на медиите, които и не търсеха алтернативни мнения, се плъзгаха по по-леката плоскост от рода на съкровища, злато и хората останаха с погрешно впечатление, че археолозите са едни специалисти, които тръгват, за да търсят много ценни находки, които след това носят в музея и това е.
Това изобщо не е вярно. Това е в стил Индиана Джоунс. Аз харесвам филмите с него, забавно ми е, но той е един иманяр с образование – разликата е, че носи предметите в музея. Но не е такава целта. Археолозите извличат историческа информация по една много разнообразна методика, не само археологическа, залагат и интердисциплинарни методи, тоест най-различни науки и специалисти работим с тях.
Това е един много дълъг и тежък процес. Понякога за външните би бил скучен и изморителен, но това е, което вършим. Ако излязат находки, които са по-атрактивни за обществото, още по-добре, хубаво е това, но е важен контекстът, в който те са намерени – да извлечем информацията от тях.
Сам предметът по себе си –да, интересен е, в някаква степен може да извлечеш данни, но ако той не е в конкретен археологически контекст за средата и тя не е проучена професионално правилно, се губи страшно много информация.
И за съжаление това правят иманярите. Така разрушават тази историческа информация, освен че рушат и самите археологически обекти и лишават страната от един важен икономически ресурс – културният туризъм.
Фокус: Защо преди се е смятало, че Хераклея Синтика е град Петра?
Людмил Вагалински: Смятало се е, че селището, което е край местността Рупите, понеже се знае, че там има антично селище, но не се знаеше как се казва, а и не бяха известни неговите параметри – то не е проучвани системно преди да започнем ние от 2007 година насам, защото учени преди мен, занимавайки се с историческа география, са допуснали, че може да е Петра, тъй като този античен град Петра също е споменат в писмените извори някъде в района, а поради близкото звучене с Петрич някой е решил, че се е препредавало това име и се е стигнало от Петра до Петрич.
Така удобно звучи. Но надпис беше сполучливо спасен от иманяри – подчертавам 2002 година – масивна каменна плоча с латински надпис от началото на 4 век след Христа, издадена от канцеларията на император Галерий, и това писмо на императора е изпратено до хераклейци и след това е изчукано върху камък, за да остане и да се знае.
Тази плоча беше спасена от иманяри, които са я намерили на територията на града, и са се канели да я продадат някъде, може би в Гърция. За късмет успяват да я спасят и сега тя стои в музея в Петрич. И благодарение на този надпис стана абсолютно сигурно и ясно, че селището в местността Рупите е известният античен град Хераклея Синтика, защото за неговото местоположение в науката се спори повече от 100 години – къде точно се намира, дали не е на юг в днешна Гърция, или още по на север.
Важно е за туризма и за България, че е именно на територията на България. От друга страна, неговата точна локализация помага на учените да установят и уточнят местоположението и на много други селища, споменати в античните извори, защото стигането до тях е оказано в древността спрямо Хераклея Синтика.
До голяма степен Хераклея Синтика, която е център на живот в средна Струма за около 800 години, сега проучвайки я така методично-археологически, ни дава една представителна извадка за живота в Античността в района, защото тя е сърцето на този район през Античността. Каквото се случва в района, се отразява винаги на нея, поради което тя ни дава една отлична възможност да проучим района на средна Струма изцяло – какво е станало през Античността в него – работейки именно Хераклея Синтика, а не в някое по-малко селище, което също би било възможно.
Ние проучваме централната част на града, неговия площад, където е съсредоточен общественият живот, това пък вече е черешката на тортата. Дава ни възможност да разберем изцяло в града какво се е случило, защото то винаги рефлектира върху централния площад.
Там сме се съсредоточили, успяхме да го разпознаем къде се намира той и това беше много важно да се ориентираме бързо, за да бъдем по-успешни и по-полезни за обществото ни. Ние харчим пари на данъкоплатеца и знаем, че трябва да бъдем максимално съсредоточени. Неслучайно прилагаме много геофизика, лидар също – това е заснемане от въздуха по определена технология, опитвайки се максимално добре да се ориентираме и да спестим пари.