31.10.2020г., автор: Светлана Владимирова, взето от:
- Кукерите преди Сирни Заговезни викат пролетта, маскарадът с вещици ни приближава до зимата
- Въпреки усилията на църквата да наложи Деня на вси светии, магията на келтите продължава
Има един ден в годината, когато можеш да бъдеш друг. Хелоуин е празникът, чиято традиция повелява да си смел, креативен и най-вече неразпознаваем.
Днес, Хелоун го свързваме с пиянски нощи в маскирани костюми, но истинската причина да тачим този празник е заровена дълбоко в миналото. Тогава, когато хората са се криели от злите духове, които, според поверията, си прокарвали път до света на живите именно в нощта на Вси Светии. Вярвало се е, че точно тогава мъртвите са търсели „опаковка”, в която да се вселят.
Макар в България подобен обичай да имаме между Месни и Сирни Заговезни, когато кукерите нахлузват страшните маски и прогонват тъмните сили и студа, празникът на 31 октомври е изместил традициите в името на глобализацията и световния маскарад.
Не винаги обаче е било така. Става дума за времето преди Самхайн да стане Хелоуин, а християнските мисионери да променят религиозните практики на келтския народ.
Келтският празник на мъртвите
е бил най-големият от четирите големи празници всяка година. Самхайн бележел началото на зимата. Като пастири, във времето говедата и овцете е трябвало да бъдат преместени в по-близки пасища, а храната на всички животни е трябвало да бъде осигурена за зимните месеци. Културите били събирани и съхранявани, а празникът бележел както края, така и началото във вечния цикъл.
Келтите вярвали, че по времето на Самхайн, повече от всякога, призраците на мъртвите могат да се смесват с живите, защото на този ден душите на онези, които са умрели през годината, са пътували към другия свят.
Хората се събирали, за да жертват животни, плодове и зеленчуци. Те също така палили огньове в чест на мъртвите, за да им помогнат в пътуването им и да ги пазят далеч от живите. В онзи ден всички същества били навън: призраци, феи и демони – всички те като части на тъмнината и страха.
С приемането на християнството, празникът променя своето име, а църквата обявява първи ноември за ден на покойните светци –
Празникът на вси светии
Знае се, че келтите практикували сложна религия чрез своята свещена каста – друидите. Те били свещеници, поети, учени. Като религиозни водачи друидите не се различавали много от мисионерите и монасите, които след покръстването заклеймили друидите като зли дяволски поклонници.
Унищожаването на езическите празници като Самхайн обаче не станало бързо, както те се надявали. Наложило се през 601г. папа Григорий да издаде специален указ, в който да разпореди на мисионерите как да претопят празника. Част от него гласял: ако някоя група хора се покланят на едно дърво, не го отсичайте, а го посветете на Христос и нека хората да продължат да му се кланят.
Заръката на папата била светкавично приложена и за Самхайн. Така друидите станали дяволски поклонници и демонични духове, а
келтският подземен свят станал християнския ад
Последователите на старата религия мигом били маркирани като вещици.
Старите вярвания обаче не успели да се изкоренят. В християнския живот вместо деня на мъртвите, влязъл празника на всички светии. Но култът към келтските богове останал. Вместо официална религия, те се превърнали във фон и леприкони, които вдъхновяват подвластните на мистика хора.
Причината за това е обяснима – символиката на пътуващите мъртви е твърде силна за човешката психика, за да се задоволи с новия, по-абстрактен католически празник, който се почита канонично.
За да отговори на очакванията на християните, църквата прави нова крачка през ІХ век. Утвърждава
2 ноември като Ден на душите
в който живите се молят за душите на всички мъртви. Така успява денем да ангажира с мисълта на християните в храма, но вечерта завинаги остава подвластна на някогашните келтски обичаи. А историите за номерирането на феите, за кралицата на приказката , която спасява човек от магията на вещицата и тортите за скитащите души само показват, че Хелоун ще остане
време за магии, не за молитви
Хората продължават да вярват, че ако държат огледало на Хелоуин и вървят с него надолу по стълбите към мазето, образът, който се появи в огледалото, ще бъде следващия им любим. Продължават да чакат почукването на вратата и с радост дават храни и напитки, смятайки че по този начин се спасяват от демоните си, независимо дали са в образа на вещици или призраци от миналото.
И макар днешният човек да е станал все по-храбър, по-уверен и по-малко мистичен, дните на ужасната пандемия връщат значението на Самхайн. Карат ни да се замисляме все по-често за смисъла на живота и смъртта.
Дали маскарадът, в който сме превърнали живота си, не дразни тъмните сили на нощта и не провокира нови жертви? Дали демоните навън са злото или то е само в умовете ни? Кое не може да се купи с пари и бонбонки? Въпроси, които всеки от нас си задава в нощта на Самхайн или Хелоуин, независимо дали се разхожда сред усмихнати издълбани тикви-свещи или стои заключен заради наложен все повече по света вечерен час.