04.05.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: Manx Folklore: Moddey Dhoo превод: Сурен Исраилян: 15.05.2023г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
Уважаеми приятели ! Остров Ман /старото му име е Ellan Vannin/ е част от келтската култура, но за съжаление манкският език, родствен на ирландския и шотландския гелски е бил напълно заличен и сега се възражда отново. Ще се опитам да преведа някои статии за богатото фолклорно наследство на тази земя. Приятно четене !
Моди Ду/Moddey Dhoo (на манкски език, означава „черно куче“) е призрачно черно куче в манкския фолклор, за което се твърди, че се появявало в замъка Peel Castle на западния бряг на остров Ман. Moddey Dhoo бе променено на Mauthe Doog от известен англоезичен фолклорист от 18 век, което е довело до множество грешки в правилното изписването на това име.
Английският топограф и поет Джордж Уолдрон/George Waldron изглежда е единственият сигурен писмен източник на този фолклор, локализиран в замъка. Уолдрон коригира оригиналното име „Moddey Dhoo“ като „Mauthe Doog“ и описва кучето по следния начин:
„Разказват, че в замъка Пийл често се появявало привидение, наречено на техния език Маут Дуг, с формата на голям черен шпаньол с къдрава рошава козина. Кучето често било виждано във всяка стая, но най-вече в караулното помещение, където, щом запалели свещи, то идвало и лягало пред огъня в присъствието на всички войници, които, били свикнали с гледката му и вече изгубили голяма част от ужаса, който ги бе обзел при първото му появяване.
Някога в замъка Пийл е имало проход, свързан с църквата и водещ до апартамента на капитана на охраната и „Маут Дуг винаги е излизал от този проход в края на деня и се е връщал там веднага щом се е разсъмвало“. ¹
Уолдрон съобщава, че един пиян пазач напук на страховете от това куче, нарушил обичайната процедура да се заключва по двойки портата на замъка и направил това съвсем сам. Окуражен от алкохола, той „грабнал ключовете“, когато дори не е бил негов ред да го направи. След като заключил, пазачът трябвало да мине през въпросния проход, за да предаде ключовете на капитана. Тогава се чул някакъв шум, пазачът се върнал в караулното помещение, ужасно уплашен, не успял да разкаже какво е видял и починал три дни по-късно. Тогава за последно е било видяно кучето. Проходът е бил запечатан и никога повече не е бил използван, а вместо него е бил изграден друг път.
Песът става известен на целия свят, когато сър Уолтър Скот/Sir Walter Scott представя „кучето Manthe Dog – приятел или демон с формата на голям, рошав, черен мастиф“ в „Певерил от Пик“/Peveril of the Peak (1823 г.), като част от романите му „Уейвърли“/Waverley. В него той свободно адаптира фолклора към своя сюжет, но Скот прави това благодарение на работата на Уолдрон, за което откровено признава в своите „авторски бележки“. Прави впечатление, че Скот си е позволил да увеличи размера на кучето в своя роман.
Уилям Уолтър Джил/William Walter Gill (починал през 1963 г. ) е събрал някои от местните предания за Черното куче, което се появява в Манкс, както и разкази на очевидци от първа ръка:
„В едно поле близо до Баламодда/Ballamodda, близо до полето, наречено Robin y Gate – „Робин на пътя“, се появявал „обикновен моди ду“. Това е срещу Ballagilbert Glen (известен още като Kinlye’s Glen), където от източната страна се намирала ферма, а на пътеката, водеща към нея, „дебнел моди ду, без глава като този в Ханго/Hango“. Джил съобщава и за появата на Моди Ду на мястото, наречено „Милнтаун корнър“, близо до Рамзи/Ramsey. През 1927 г. един приятел забелязал кучето да завива към Глен Олдин/Glen Auldyn и то било „черно, с дълга рошава коса, с очи като огнени въглени“. А един лекар, докато шофирал от другата страна на този път през 1931 г., се натъкнал на „голямо черно кучеподобно същество с размерите на теле, с ярки зяпнали очи“ ²
Що се отнася до версията, в която черното куче е описано като „голямо като теле и с очи като калаени чинии“ (Killip 1976), тя изглежда произлиза от доклад за съвременно наблюдение на куче с размер на теле (Gill 1932), съчетан с описание на очите на трол/troll в сборника с норвежки народни приказки на Asbjornsen и Moe. ³
Вярвало се е също, че появата на кучето предсказвало бури и корабокрушения. ⁴
Източници:
¹, History and Description of the Isle of Man (1st ed. 1731) 1744 edition, p.23;
² William Walter Gill (d. 1963);
³ Wikipedia;
⁴ Pantheon.org George Waldron