2019г., автор: Адин Кремин/Aedeen Cremin, Оригинално заглавие: „Celts in Mainland Europe”
Превод: Сурен Исраилян, 27.04.2023г.
Взето от:
https://www.academia.edu/43137621/THE_CELTS_IN_MAINLAND_EUROPE_AEDEEN_CREMIN_2019
Уважаеми приятели ! Авторката Адин /по-правилното е Един/ Кремин е известен специалист по келтската история и култура, учила е в Ирландия, Страсбург и Сидни, преподавала е археология във Факултета по келтските изследвания в Сидни, Австралия в продължение на 20 години. Ще публикувам кратки откъси от нейната книга. Тя е написана във вид на много на брой, кратки глави /по 1-2 страници/. Ще преведа и ще публикувам някои от тях. Започвам с тази „Източен Дунав“, която е пряко свързана с нашия регион.. Приятно четене !
ИЗТОЧЕН ДУНАВ
Постоянно нарастващото население, привличане към живота на наемни воини и все по-голям натиск от страна на Рим вероятно са били причините за келтска миграция от Централна Европа на изток през IV-ти век пр.н.е. Тогава те все още заемат обширна територия от двете страни на Горен Дунав, в съвременна Германия, Австрия, Чехия и Словакия. Но малки групи вече започват да се придвижват надолу по Дунав, на юг, през Унгария и след това отново на изток през Сърбия, България и Румъния.
Тяхната миграция може да бъде проследена по следния признак: самите нашественици не построяват нищо и не оставят следи за археолозите, но второто поколение вече изгражда селища и създава големи гробници, в които мъртвите са погребани с традиционни погребални вещи, оръжия, предмети на украса в латенски/La Tène стил, свински кости и керамика.
Очевидно тези келти са се местили със своите семейства, тъй като жените са погребани със същите бижута, каквито намираме в родината им. Има и известно смесване с местното население, както може да се види от наличието на ръчно изработена керамика в локален стил. Има и по-сложните келтски изделия, задвижвани с колела. Археологическите данни не доказват хипотезата за бързи нашествия, а по-скоро предполага постепенно, макар и масово движение на хора, движещи се на етапи надолу по Дунав, където останки от техните градове сега лежат под съвременните населени места.
Изглежда, че е имало и други мигриращи групи, които също са се озовали на Долен Дунав, които са идвали от Адриатика през територията на Венетите/Veneti и Словения. И поне някои от тях сигурно са били от Цизалпийска Галия/Cisalpina.
Въпреки че келтските общности са действали независимо една от друга, те са имали склонност да се държат по доста сходен начин, където и да отидат, което подкрепя мнението, че всички групи първоначално са имали действително обща култура, проявяваща се в езика, социалните и религиозните практики и в използването на латенския орнамент. Там, където е имало значително по брой население, което келтите не са могли да премахнат, те изглежда са сключвали съюзи и са формирали смесени групи с хора, чийто начин на живот е бил съвместим с техния. Изглежда, че подобна практика е била особено актуална в Сърбия, където римските писатели идентифицират смесена етническа група, която наричат скордиски/Scordisci. Изглежда, че в долното течение на Дунав келтите не са постигнали дълготрайна хегемония над нито една от заетите територии, но са оставили значителни археологически следи, за щастие, тъй като не сме добре информирани за тях в исторически план. Към 200 г. пр. н. е. в по-голямата част на долината около река Дунав съществувал истински келтски свят, стигащ до земите, граничещи с Гърция и Италия. Това е била огромна територия, но смятаме , че на нея келтите продължавали за живеят в рамките на традиционните си племенни групи, вместо да възприемат централизираните политически системи, които се развивали на юг от тях в Италия и на Балканите.