Друиди,  Език,  История,  Келтски свят,  Митология,  Ритуали,  Символи,  Традиции

Келтите. Част 1

01.05.1994г., оригинално заглавие „The Celts“,

Превод: Сурен Исраилян, 25.04.2023г.

взето от  https://www.hinduismtoday.com/magazine/may-1994/1994-05-the-celts/

Уважаеми Приятели ! Този невероятен материал /в две части/ показва сходства между ведическата култура на Индия и келтската. Написан е от монасите от един индийски манастир в Хаваи- Kauai’s Hindu Monastery, 107 Kaholalele Road, Kapaa, HI 96746-9304. Приятно четене !

Монасите от Kauai’s Hindu Monastery

Сред високи дъбови дървета се показва пълна луна, която се носи през тъмни като въглени облаци над среднощните гори на Северна Европа. В голямото езеро се отразява образът на луната. Две ярки клади, разпалени от свещеното дъбово дърво и даровете, изпращат огъня високо в небето от квадратна и кръгла ями, разположени в просторен правоъгълен терен, разчистен и очертан от пълен с вода ров. Около огньовете в определен ред стоят слаби жилести мъже, наречени друиди.

Те са изправени, със затворени очи или в мистична поза. Дългите им коси — бели, руси, кестеняви, тъмни се развяват от силния вятър. Облечени са в бели и тъмносини мантии с качулки. Тяхното пеене, примесено с крясъците на сови и горския шум се чуват на стотина метра от тук, като течаща акустична река: звучна, мерена, леко музикална и с алитерация /звуково подредени еднакви съгласни – заб. на преводача/.

На езерото чакат лодки, отрупани с огромни камари блестящи котли, мечове, вази, огледала, тръби, лири, покъщнина, бижута — всички изковани от злато, сребро и мед. В благоприятния апогей, астрономически изчислен от друид, съкровищата се хвърлят зад борда и потъват като метална риба на дъното. Това е „вечен дар“ за Лугус/Lugus, келтския бог на светлината, вероятно предназначен за връзка със свръхестествената енергия за благословии.

Това е висша келтска церемония и подобни съкровища – понякога стигащи до 25% от всички предмети, притежавани от племето – са открити от археолози в езера, дерета и оброчни кладенци из цяла Европа. Това е една от десетките мистерии на хората, станали днес призраци на европейската история, и които са били сродни души на ведическите индуси/Vedic Hindus в Индия от преди 3000 до 1500 години. Подобно на гигантски огледала, разположени в Алпите и Хималаите, двете общества отразяват образи, вариращи от космологията до гражданското право.

Келтите са били многообразни, духовни, жизнерадостни, артистични, разбиращи от „бизнес“ хора, говорещи индоевропейски език, много приличащ на санскрит, немски или гръцки, живеещи като социално развити племена. Те са били разпръснати из Европа и преди 3-4 хилядолетия стигнали до Великобритания и Ирландия /ирландското име Еire е на келтската богиня, даваща на земята светлина/.

Те дори направили Турция свой дом и били много близо до превръщането на Рим в келтската държава. Келтите били красиви хора, високи и мускулести – законът не позволявал дебелеенето. Мъжете носили големи мустаци и слагали изящни златни торкви/torcs на вратовете си. Жените били с пъстри карирани поли, блузи и наметала. Друидите били мистична класа в обществото. В продължение на 20 години те се учели да запаметяват, да говорят пред хората, да знаят законите метафизиката, да изпълняват ритуалите, да разбират от магията, медитацията, науката и медицината. Те се скитали като свободни духовни лица сред всички келтски племена. Всяка година се провеждал голям събор на всички друиди, обикновено на широк хълм или в дълбока долина.

Келтите не са били единствените индоевропейци, заселили европейската идилия. Балти, славяни, германци и нордици са се настанявали по целия път на север до замръзналите скали на Исландия. Всеки народ излъчвал език, духовно мислене и култура, в които се проследяват елементи от ранната ведическа култура. Всеки ден на разсъмване германците влизали в студените свещени реки за измиване, като пеели, носели широки дрехи и вързвали дългите си коси, което е било „толкова емблематично за брамините“. Това написа Тацит/Tacitus, гръцкият историк и пътешественик. Славяните правели седем стъпки около светия огън по време на сватба. В исландската сага Еда/Edda пише за сътворението на света в стил, който съвпада с индийските трактати „Upanishads“.

Представете си широка ивица земя от Исландия, Ирландия, европейското западно крайбрежие, през Южна Русия, планините Кавказ, през Афганистан и в Индия; това е общата основа за тази неназована взаимна духовна/културна система.

Но има още. Ранните перси, хетите в древна Турция, гърците и римляните също са говорели индоевропейски езикови диалекти и са изповядвали паралелни религии. Територията на Европа, Мала Азия и Индия е била покрита от народи, говорещи общи езици и вярващи в единна многостранна мозайка от религии. Само хиндуизмът оцелял в Индия, макар че е мутирал и бил почти засенчен от будизма.

Келтската религия е оцеляла най-вече в древната ирландска вяра и култура. Подобно на Ведите/Vedas, запазените до днес примери на староирландска литература са били запомнени и предадени на поколенията с помощта на 12-годишното обучение на класата ирландски бардове/свещеници, които са били наследници на друидите. Тези примери са прозорец към келтската мисъл и начин на живот. Отново, подобно на ранните Веди, староирландските саги/sagas и химни/hymns понякога са заключени в метафора, към която ние нямаме ключовете.

В староирландската литература също липсват огромни масиви от знания, тъй като единственият съществуващ материал е този, който е написан – за първи път – от ирландските християнски монаси през VII в. Към това време 700 години римски войни и наказателна политика (чак до Британия), последвани от хегемонията на Светата римска църква/Holy Roman Church (включително и в Ирландия), на практика потушават пламъците на европейските езически религии.

В резултат на това е останала една Европа, в ярка мъгла от народна мъдрост и саги, с мозайка от хиляди храмове, свещени горички и извори, каменоломни, крепости, градове, места за кремация и погребения, свещени реки, тайнствени планини, морски пещери и езера със съкровища – всички носещи имената, артефактите и мъдростта на келтските богове, друидите и културата, както и на други индоевропейски пантеони.

По-голямата част от това, което се смята за християнска Европа/Christian Europe, всъщност е езическа Европа.  Денят на Коледа (25 декември) е присвоен и неточно фиксиран от християните от римския празник на Митра/Mithra. Той на своя ред идва от келтския празник на зимното слънцестоене – астрономическо събитие, което друидите наблюдавали, за да определят точното начало на новата слънчева година – изчисление, което също така правели и брамините в Индия.

Връзките между келтизма и ведизма са поразително многобройни, но те не са се прекъснали напълно. Те ни се насочват право към един хотел в графство Кери/County Kerry в Ирландия, където историкът Брайън Макмеън/Bryan McMahon демонстрира разказвателна игра/telling game с всеки индийски гост, когото срещне. Той запява ирландска народна песен и ги моли да я довършат по свой вкус. Казва, че почти всеки път те я пеят така, сякаш вече я знаят. „За мен това е доказателство, че индийците и ирландците имат общо минало. “ Ренесанс на келтите/друидите се заражда в Европа и САЩ.

Паралелите

Подобно на две реки, извиращи от една и съща обвита в мъгла планина, келтската и ранната ведическа култура имат удивителни сходства. За първи път тук са събрани сравнение между двете сродни общества, които са били сходни във времето и отдалечени на 3000 мили в пространството. Познанията ни за келтското общество са доста оскъдни и тези изброени паралели вероятно са малък процент от пълния обхват на двете култури.

Келтско/Ведическо

1) Келтската космология познава четири взаимосвързани свята на съществуване: подземния свят, земното царство; небесното царство на мъртвите и полубоговете; бялото царство на върховните божества и енергийния източник на звездите.

Ведическата космология възприема три взаимосвързани свята – физически; астрален свят на мъртвите и полубоговете; създадена вселена на божествата, Върховното същество и първичната енергия, плюс четвърти подземен свят.

2) По-нататък тези светове се разделят на географски области и градове, обитавани от духове и безтелесни/disincarnate същества със сходен характер. В тези сфери времето тече по-бавно.

Трите свята се разделят на лока хабитати на съществуване/loka habitats of existence, обитавани от духове и безтелесни сродни души. В лока времето е забавено.

3) Келтското земно царство се нарича битус/bitus. Келтските богове се наричат „deuos“, което означава „блестящ“/shining one

Ведическият земен свят се нарича бху/bhu. Боговете от Ведите се наричат „deva“, което означава „блестящ“/shining one

4) Душите на починалите живеят в изискано или дяволско място до следващото си прераждане във вид на човек или животно.

След смъртта душите продължавали да съществуват в изтънчено или дяволско „царство“ до влизането си в следващото човешко или животинско тяло.

5) Келтските свещеници казвали, че човешките души са неразрушими, но вселената стига до своя край и се изгражда отново чрез огън и вода в повтарящ се цикъл.

Според ведите, обхватът на съществуването на вселената, наречен калпа/kalpa, завършвал в повтарящ се цикъл на създаване/унищожение чрез огън и вода, символ на първичната светлина и звук.

6) Келтският пантеон включвал боговете, които активирали природните сили, давали гласност на нравствени правила, справедливост, знания, реч, изкуства, занаяти, медицина и реколта, насърчавали военна смелост и се биели със силите на мрака, а богините „отговаряли“ за земята, реките и майчинството. Боговете често изпълнявали множество различни функции.

Ранният ведически пантеон включвал божества на огъня, слънчевите, атмосферните и природните сили, ритуални стимуланти/ritual stimulants, реч, занаяти, изкуства, реколта, медицина, правосъдие, етичен/екологичен ред, война, борба със злонамерени същества, а също така и речни богини. Боговете често имали припокриващи се функции.

7) Келтският бог на гръмотевиците се казвал Таран/Taranus, който носел мълнии. Богът на огъня е Aedh, което означава огън. Слънчевото божество е Сулиос/Sulios. Келтската дума за заклинание е „gutuater“.

Ведическият бог на дъжда и гръмотевиците бил Индра/Indra, който носел мълнии. Ведическият бог на огъня е Агни/Agni, което означава огън. Слънчевото божество е Сурия/Surya. Санскритският термин за заклинание е хотар/hotar.

8) Келтската космология възприема космическото сътворение като първична жертва на човека. Келтският термин за дишане е “anal”.  Думата „душа“ в келтския език е “anam”.

Ведическата космология описва космическото сътворение като жертвоприношение на Първичното същество. Ведическата дума за дъх/дишане е „prana“. Във Ведите душата е „atman“.

9) Основният келтски ритуал е бил жертвоприношението на огън, извършван в геометрични ями с приношения от билки, медовина и брашнени питки, който се  изпълнявал от друиди – келтските жреци, пеещи песнопения/chanting

Основният ведически ритуал е жертвоприношението на огън, извършвано в геометрични ями с приношения от масло гхи/ghee, подправки и ориз, което се изпълнявало от брамини, пеещи химни/hymn и мантри/mantra.

10) Келтските жреци се наричали друиди, което означава „познавачи на дървото или на истината“. Те запаметявали цялото знание на келтите и го предавали устно, забранявайки писмено описание. Те били разделени на няколко класа: ясновидци, съдии, царски съветници, певци на химни, поети-бардове, жертвоприносители. Те са били също астрономи, лечители и магьосници.

Ведическото жречество – брамините – запаметявали знанията на индусите в областта на религията и общественото право, като ги предавали устно, забранявайки писмената форма. Брамините се делели на няколко групи, в зависимост от задълженията, свързани с огнените ритуали. Просветлените брамини ставали пророци „риши“/rishi seers. Други съветвали кралете, а някои се занимавали с медицината и астрономията/ астрологията.

11) Друидите се обучавали в продължение на 20 години при строга дисциплина, за да придобият ораторски, обредни, правни, научни и психически знания.

Брамините се учели в продължение на 12 години в по система „Gurukulam“, за да овладеят ораторски, обредни, математически и астрономически знания.

12) Друидите запомняли изключително дълги поетични саги, които предавали духовната метафизика и гражданските закони. Поетичният ритъм се създавал от фиксиран сричков ред, свободна форма и понижение на гласа от 3 части в края.

Бардът на ведическата литература запомнял дълги поетични саги, които предавали духовни знания и правилата на Дхарма/Dharmic duty. Поетичният ритъм се създавал от фиксиран сричков ред, свободна форма и понижение на гласа от 3 части в края.

13) Друидите практикували техники за дишане, седене в определена поза и медитация, с които постигали определени степени на екстаз, често придружен от силна топлина в тялото.

Ведическите аскети практикували техники за дишане, стойка и медитация в процеса на духовно отваряне, наречено „Tapas“ (топлина), които са пораждали висока телесна топлина.

14) Келтското общество е било разделено на три йерархични прослойки: жреци, воини и производители (включително търговци). Друидите съветвали кралете-воини, известни като „rix“. Издигането в обществото към по-горната класа е било възможно.

Ведическото общество се разделяло на четири йерархични касти: жреци, воини, търговци, работници. Брамините съветвали кралете-воини, известни като Раджи/Rajas. Издигането на по-високо социално стъпало е било разрешено във Ведите, но по-късно е замразено в писмените обществени закони.

15) Келтите ценели магическата сила да се казва истината, да се приема честта/ благочестието между хората и красноречието в разговорите, както и ораторското изкуство.

Ведическото общество ценяло свръхестествената сила на изричането на истината, на благочестието и почитта, както и красноречието по време на събирания.

16) Келтите почитали жените, пазели целомъдрието им и по закон позволявали на дъщерите на бащи без синове да наследяват собственост или да се омъжват за роднини, за да родят мъжки наследници на баща си. Жените ясновидки били подкрепяни, а жриците на богините – предпочитани.

Ведическите индуси ценели женското целомъдрие и по закон бащите без синове можели да завещават имоти на дъщерите си или да организират брака им с роднини, за да получат мъжки наследници. Жените ясновидки били подкрепяни, а жените аскети се грижели за обредите на богините.

17) Келтите признават 8 форми на брак – от уговорен, през любовен, до отвличане. Младоженецът поднасял подарък на булката.

Ведическите индуси следвали 8 форми на брак – от уговорен, през любовен, до отвличане. Младоженецът плащал цена за булката.

18) Келтите определят етапи от живота или така наречените „стълбовете на възрастта“, както следва: ранно детство (0-1), детство (2-11), юношество (12-18), младост (19-45), старост (46-65), немощ (65+), в което се търси просветляващо вдъхновение.

Ведическото общество определяло четири етапа на живот в ашрама/Ashrama: ученичество (12-24 г.); семеен живот (25-48 г.); съветник и помощник на възрастните/elder advisor (49-72 г.); духовна активност/religious solitaire (72+), в който индивидът се стреми към просветление.

19) Идеалната продължителност на живота за келтите е била – 100 години.

Ведическият идеал за пълноценен живот е да се живее 100 есенни сезона/autumns.

20) Семейната общност при келтите е била от четири поколения – до прадядо.

Древната индуска семейна единица се състояла от четири поколения – до прадядо.

21) Календарът на келтите се е основавал на 62 лунни месеца (5 години +),  съчетан с 3-годишен слънчев цикъл за корекция на слънцестоенето.  Друидите изучавали движението на звездите, навигацията и размишлявали върху абстрактни въпроси като размера и природата на Вселената.

Ведическата астрономия се основавала на лунните месеци, които са били подредени в зависимост от ежедневното положението на звездите и свързани с тригодишните и петгодишните слънчеви цикли. Ведическата астрономия се прилагала в астрологията, а пророците „риши“ размишлявали върху природата и генезиса на Вселената.

22) Според келтския закон човекът, на когото са му дължали пари, можел да застане гладен пред вратата на длъжника, който е бил длъжен да застане до него и също да гладува. По този начин длъжникът е бил принуден да плати дълга си или да влезе в арбитраж.

Според хиндуисткия закон кредиторът можел да застане гладен пред вратата на просрочения длъжник, който след това бил длъжен да защити здравето на кредитора и да плати дълга.

––––––––––––––краят на Част 1 ––––––––––––––

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *