оригинално заглавие The Celtic church, превод: Сурен Исраилян, 05.04.2023г.
взето от:
http://bookofdeer.co.uk/historical-background/the-celtic-church/
Това е удобен термин, който обикновено се използва за описание на църковните практики и структури, които се намирали в келтските области на Британските острови и Бретан (тези области, в които P- и Q-келтските езици/P- and Q-Celtic languages са се говорили през периода от около 400 г. до 1100 г. сл. Хр.).
Той е подвеждащ в редица отношения. Основният проблем е, че предполага една-единствена църква, докато всъщност нямало такова еднообразие. Концепцията за келтската общност, произтичаща от споделен език, култура или вяра, все още била непризната и наистина непозната през този период и не е имало нито един митрополит с власт над църквите във всички келтски области. Също така често се приемало, че терминът означавал, че „Келтската църква“ е била съвсем различна от „Римската църква“, не само по структура, но и по вяра. Това също е неправилно. Въпреки че църквите в келтските области наистина се различавали от Рим по някои въпроси като датирането на Великден, формата на тонзурата или церемонията на кръщението, нямало е големи различия, свързани с вярата. Самите църкви в келтските области поддържали контакти с Рим.
По-голямата част от популярното разбиране за „Келтската църква“ е било свързано с това, което се знаело за гелската църква/Gaelic church, която трябвало да се търси в Ирландия и Шотландия, но най-добре е те да се разграничават от църквите в Уелс и Бретан, с помощта на съответния термин – гелски, уелски или бретонски.
Все пак е имало и общи елементи. Всички църкви по тези земи отделяли значително място на монашеството; те били тясно свързани със светското общество и набавяли голяма част от приходите си от дарения, направени от симпатизанти – собственици на земя. Те използвали общ език, а именно латински, в допълнение към местните келтски езици.
Всичко това се потвърждава от съдържанието на Дирската Книга/the Book of Deer (1). В допълнение към изпълнението на религиозните си задължения, монасите в тези ранни църкви са били посветени на ученето и са допринесли значително за културното развитие на Ирландия, Шотландия и Уелс. Те отдавали голямо значение на грамотността и записвали в писмена форма най-ранните литературни текстове, открити в келтските страни. Изкуствата и занаятите са били развити в тези църкви, с цел да се повиши християнската преданост чрез изработване на фино издълбани кръстове, специфични мебели, орнаменти и оцветени ръкописи. Образът на елена също отразява тази традиция.
Християнската вяра вероятно е била въведена на Британските острови през римския период, въпреки че не може да се даде точна дата или място на влизане. Патрик, обикновено смятан за „Апостола на Ирландия“/Apostle of Ireland, който вероятно е живял през V-ти век, може да е произлязъл от романизирана християнска общност във Великобритания. Той е бил заловен от пирати и отведен в Ирландия. По-късно се завърнал в Ирландия, за да разпространи вярата там, но е много малко вероятно той да е бил първият християнски „активен мисионер“ в тази държава.
Вероятно християнството е било въведено в Ирландия от различни места, включително благодарение на връзките с Великобритания, Галия и Средиземноморието. Проповядването на вярата в Ирландия отразява източните практики, особено в акцента върху аскетичния живот. Гелските монаси, включително някои от най-известните светци, често са били строги аскети. Те пътували много и основали манастири, като този на Колумчил или Колумба/Colum Cille (Columba) на остров Йона (Iona).
Църквите в келтските области са били периодично реформирани. Реформаторското движение на Céili Dé („Клиентите на Бог“/clients of God) възниква в Ирландия през VIII-и век като реакция срещу секуларизацията на църквата. То стъпва и в Шотландия, където е наречено „Culdee“. От XII век съществуващите гeлски религиозни общности, включително и Culdee, постепенно са поглъщат или се заменят със средновековните монашески ордени.
1.Дирската Книга – (Book of Deer) – латински молитвеник от X-ти век, открит в Олд Диър (Old Deer), Абердийншиър, Шотландия, с внесени в началото на XII-ти век допълнения на латински, староирландски и гэлски език. Книгата е известна как най-старото запазено произведение на гелската литература в Шотландия.