Уважаеми Приятели ! След известно прекъсване продължавам със серия интервюта, които Кристоф Клод, дава специално за моя блог, с цел да представи съвременните възгледи и сведения за келтите. Предните пет интервюта можете да намерите тук, в блога. Ако имате въпроси, на които не сте открили отговори – пишете ми в коментари или на celticsuren@gmail.com, ще ги включа в следващите интервюта.
1.Как се разбирал принципът на метемпсихозата при келтите ? Вярно ли е, че имало коренна разлика за нея при галите и ирландците ?
Подобно на много неща, свързани с духовността, много малко се знае за концепцията, свързана с миграцията на душите за келтите. Класическите автори говорят за безсмъртието на душата и за възможното й преминаване в друго тяло след смъртта. Това обаче не трябва да се бърка с прераждането. Изглежда е имало различни концепции за задгробния живот в зависимост от местата и епохите.
Както обикновено, нямаме представа какво се е случило с душите на обикновените хора; можем да намерим „улики“ само за аристократи и свещеници: през първите келтски епохи телата на благородници са били погребвани; по-късно те са били кремирани. И все пак някои хора все още били погребвани или дори оставяни да изгният на бойните полета, което може да се сравни с кулите на мълчанието/towers of silence в Древна Персия: душите отивали директно при боговете, носени от птици мършояди като врани и гарвани. В това няма нищо чудно: както казахме в предишни интервюта, келтската религия бе ориенталска и доста близка до зороастризма/Zoroastrianism или индуизма/Hinduism.
Ирландските митове разказват за „Земята на Младостта“/Land of Youth, остров на вечния живот, разположен в Западния океан/Western Ocean, превърнал се в остров Авалон/Isle of Avalon („Ябълки“) в сагите за Артур. Това обаче е вярно само за Ирландия, Великобритания или Западна Франция и Испания. Келтите, които са живели в Централна Франция или Унгария, никога не са виждали морето и техният Отвъден свят със сигурност е бил различен, може би разположен в гъсти гори, езера, върхове на хълмове или блатисти места.
И все пак изглежда е имало общо разбиране за това, че когато човек умирал, душата му отивала в друг свят. Нищо не ни подсказва, как се преживявало в Отвъдното. Грешката относно прераждането сигурно е свързана с погрешното схващане, основано на митовете, които древните автори не са разбрали. Откриваме два примера в ирландската литература: Финтан/Fintan и Туан МакКарил/Tuán macCarrill. Това може да са били две версии на един и същи мит – първият човек, общият прародител, но също вероятно е било свързано с различните етапи на друидското учение. Тези примери не се отнасяха за останалата част от келтското население.
2. Представете си една хипотетична ситуация: островният келт /ирландец, уелсец, шотландец, корнуолец, манксец/ се среща с континенталния келт /гал, бретонец, келтибер, галат/. Как би протекла такава среща ? Приятелски или „протоколно“ ? Биха ли разбрали езика на събеседника ? Биха ли флиртували, ако е мъж и жена ? Биха ли споделили храната ? Биха ли помогнали един на друг, ако има нужда от това ?
Нека първо анализираме контекста и точните определения. Терминът „келтски“ не се отнася за определен народ, а за културна езикова и религиозна група с много местни вариации. Можем да го сравним с днешната арабска култура: един език с много диалекти, използвани от народи, които нямат общи генетични черти.
Можем да разделим келтските култури на няколко групи, според езиците:
1. континенталните келти (гали/Gauls, келтибери/Celtiberians, белги/Belgi и др.) от Атлантическия океан до земите на днешна Турция, които са били в началото на келтската култура. Техните езици не са оцелели, освен в географските имена и приблизително 1000 френски думи .
2. островните келти, които трябва да бъдат разделени на две подгрупи:
а/ гелските народи/Gaelic, която са били по-старата общност, те са живели в Ирландия, след това в Шотландия и на остров Ман от късните античните времена и ранното Средновековие.
б/ бретонските народи/Brittonic в Англия и Уелс, които не са се различавали много от континенталните келти. Всъщност няколко племена, които са живели в Англия са галските заселници (Атребати/Atrebati, Каталауни/Catalauni и т.н.). Но повечето племена са използвали бретонските диалекти, което са свързани с предната група и които повече или по-малко могат да се отнесат към галските народи. Тези диалекти са предшественици на уелския/Welsh, корнуолския/Cornish (мъртъв) и бретонския/Breton. Бретонският идва от британските племена, дошли на континента през V-ти век, докато галският/Gaulish изчезнал под латинския.
Така че, много трудно може да се представи една подобна среща: различни епохи, езици, обичаи. Дали биха се разбрали е друг въпрос. Келтите са били известни с това, че „поглъщали“ други народи доста лесно, но те никога не са съществували като хомогенна нация. Те са се съюзявали само за кратки периоди, заради войни или търговия, и много галски племена предпочитали да бъдат с Цезар/Caesar, а не Верцингеторикс/Vercingetorix. Тогава патриотизмът все още не е бил реалност и съюзите между келтите се основавали главно върху общи интереси, а не обща култура. И ако галските езици и архаичните форми на бретонския имали известна свързаност, гелските езици били много по-различни и взаимното разбиране не би било невъзможно.
3.Имало ли е нещо подобно на ирландските Брехонски закони/Brehon Laws в Галия ? Вярно ли е, че те са били по-добри от църковните /Cannon Law/ ?
Най-големият проблем, който имаме с древните келти е, че те никога не са писали нищо, свързано с религията или със знанията на друидите като цяло. Законът бе част от задълженията на друидите, следователно те не бяха писани. Освен това в едно общество, основано на обичаи, правилата могат да се променят и не е добре да се пазят с писмен текст, разглеждан като мъртво нещо.
Можем само да предполагаме, че галските нации са имали местни неписани закони, които са варирали значително от племе до племе, в зависимост от контекста, формата на политическа власт: някои са имали монархии, други са имали сенати, някои са били почти демокрации, докато други са били управлявани с твърда ръка.
Законите за брака, наследството, ежедневните задължения или престъпления със сигурност са били установени като практиката, свързана с дълги традиции и местна история, но нищо документално не е останало. Ето защо намираме за много трудно да определим ролята на друидите и тяхната йерархия. Брехонските законите (V век н.е.) описват всеки слой от средновековното ирландско общество. За Галия имаме само свидетелства от класическите автори, които никога не са навлизали в тайните на келтските общности.
4. Имало ли „миграция“ в посока Ирландия по време на гоненията на друидите в Галия, подобно на изселване на уелсците в Бретан по време на нападенията на англо-саксите ?
На първо място, съвременните изследвания поставят под съмнение мита за масовите миграции към Бретан/Brittany през 5-ти век: ДНК изследванията на починалите в цяла Великобритания показват, че британците не са напуснали острова, а са останали и са се женили за саксонски/Saxon пришълци. Страхът може да е накарал някои хора да избягат на континента, но това са били предимно британски аристократи, които щели да загубят властта си – ако не и главите си! – ако останат във Великобритания. Тези хора са се заселили със своите слуги и воини и се възползвали от разпадането на Римската империя, за да наложат своето управление на запад от Бретан (около една трета от днешния регион на Бретан). Те са били християни и дошли в християнските земи, след което слели двете култури в една.
Няма и следа от миграции от Британия, с цел бягство от римската администрация. Колонизацията винаги работи по същия начин, независимо от това, дали е в Галия, България или Конго: нашествениците идват и налагат своя военен ред, след което местния елит приема новите правила, за да могат да запазят мястото си в обществото. Романизацията, както и християнизацията, не идват от обикновени хора, а от върха: когато мирът е наложен, аристократите и богатите търговци обличат римски дрехи, говорят латински и изпращат синовете си да учат в Рим.
Класата на друидите бе започнала да губи влияние преди римската агресия, а римските закони само засилили загубата на тази власт. Императорите Тиберий/Tiberius и Клавдий/ Claudius (1-ви век н.е.) забраняват практиката на друидизма, за да наложат гало-римска религия, като по-лесна за асимилиране. Имало е малко бунтове, най-вече заради плащане на данъците, а не по религиозни причини, и те лесно били удавени в кръв. Знаем, че римските легионите са унищожили светилището „Запад на Йона“ (остров Ангълси/Anglesey), за което се предполага, че е бил центърът на друидизма в Британия. Това потиснало всякаква форма на съпротива. За сравнение, все едно османците са разрушили Рилския манастир, за да сложат край на българския национализъм.
Няма данни за хора, които са заминали Ирландия. Това е лесно за обяснение. Ирландия определено е имала по-различна култура. Откъснати от континента в продължение на векове, с друг език и възглед за света, връзката им с обществото и религията нямала много общо с континенталния или дори британския ум. Нямаше спасение: друидите изчезнаха много бързо от европейската сцена, а с тях изчезнаха и знанията им.
5. Вярно ли е, че келтите са имали специална теория за ориентация в пространството – от дясно на ляво, по посоката на слънцето, например при церемонията Grande Troménie в Бретан ? В тази връзка, защо според Плутарх движението в кръг при келтите пораждало магическа сила ?
По този въпрос можем да разчитаме само на съвременни интерпретации на древни текстове. Вместо „надясно“ и „наляво“, ирландските ръкописи по-скоро са склонни да говорят за някакво движение по посока на часовниковата стрелка/clockwise или обратно на часовниковата стрелка/anticlockwise, базирано на четирите кардинални точки (виж Финтан и празника в Тара/Fintan and the Feast at Tara), в които човешкият начин да се коригират нещата в пространството е отражение на космическия ред. Можем да намерим същите примери в Индия или Гърция, където храмовете и дори гражданските сгради често са били изградени на позиция в съответствие с изгряващото слънце. Този принцип се е запазил в християнските църкви.
Grande Troménie е очевидно католическа, средновековна церемония, която може да има по-древни корени, въпреки че няма ясни доказателства, освен движението обратно на часовниковата стрелка и кръговия маршрут. Но това може да има и християнско значение (12 етапа за 12-те апостоли и т.н.). Същото съществува по време на поклонението на Croagh Patrick в Ирландия; поклонниците се разхождат боси по посока на „слънцето“ – часовниковата стрелка около няколко паметника в планината, някои от които датират от бронзовата епоха. Това не означава, че ритуалът е толкова древен, просто хората в по-късните времена са открили мястото, обляно в мистерия и сакралност. Тъй като поклонението се провежда в края на август, някои фолклористи го свързват с фестивала Lughnasadh, но тук отново не могат да бъдат представени доказателства.
Кръгът е бил свещен, защото много неща в природата имат кръгла форма: слънцето, луната, камък, хвърлен в езеро, стволове на дървета. Много неолитни/neolithic паметници са кръгли (Стоунхендж/Stonehenge, Нюгрейндж/Newgrange, ринг-фортове/ring-forts); но келтските сгради, къщи или светилища обикновено са били квадрати или правоъгълници. Така че, може би едно кръгово движение е трябвало да създаде връзка между хората и силите на природата.