От „Средновековният българин и „другите“
Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов.
Съставители
Ангел Николов
Георги Н. Николов
София . 2013 Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Асоциация на византинистите и медиевистите в България
Публикува се със съгласието на съставителя г-н Ангел Николов
взето от:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ЧАСТ 3-1
Майско дърво и Майски стълб (Mayo)
На 23 юни пред дома на всяка мондида някога се засаждало дърво- топола, а днес се поставя върху варел с пясък. То се украсява с ленти, балони, гирлянди. Към обяд пред дървото под звуците на музиката се танцува, като домакините, за които е голяма чест да имат мондида, черпят присъстващите с различни напитки и със сладки. Това дърво стои до деня на Сан Педро (29 юни).
Майското дърво-стълб (mayo) се издига на площада пред кметството на 24 юни след обедната меса. Това е огромна топола, дълга около 23 м, с отрязани клони само с оставени листа на върха; някога върхът се украсявал с панделки, ленти. Дървото се докарва с трактор и се поставя в дълбоко издълбана дупка на площада. Група мъже го изправят с въжета, с други три големи дървета и с помощта на скрипци, поставени на прозорците на три сгради. Укрепват го с дъски и пръст. Дървото стои до другата година.
Преди години донасянето на дървото, което се счита за емблема на празника, било обгърнато с опасности – младежите, които избирали най-подходящото дърво, не вземали разрешение от собственика, което водело до много неприятности. Отрязването, пренасянето и поставянето на дървото трябвало да се прави призори, което днес не се спазва и става след 12 часа.
Празникът започва и завършва с трите девойки – мондиди. Тяхното ритуално поведение е твърде пасивно, макар че те са в центъра на церемонията. От друга страна, те сякаш свързват иначе твърде обособените ритуали – с огъня и дървото майо.
Днес се остава с впечатлението, че празникът в Сан Педро Манрике чества победата на християнските войски на Рамиро I над маврите при Клавихо през 844 г. С тази победа, както вече споменахме, се слага край на данъка от сто девици, наложен от емира на Кордоба. Мондидите биха били девойките, които този ден изказват своята благодарност за спасението си -15. Разгромът намира отражение в богатия фолклор, на север от гр. Сория и планините около Лограньо. Но много учени поставят под съмнение този факт от средновековната история, а огънят няма нищо общо със средновековните битки –16. Според мнението на други изследователи рецитациите на мондидите са твърде късно явление. Около 1880 г. местни граждани с литературни претенции убеждават мондидите да рецитират техни стихове, а музикантите изпълняват мелодии, според желанието на селяните, от Модерното време -17.
Названието móndida (прил. munditus, ж.р. munditа) произхожда, според М. Iñiguer y Ortiz и J. C. Baroja -18, от глагола mundo (чистя, прочиствам) и mundus (чист, прочистен, очистен), munditia (чистота). Така мондидите могат да се определят като „чистите“, „пречистените“. Според J. C. Baroja -19 думата не означавала толкова самите момичета, колкото даровете, които те носели, защото и до
днес се среща изразът moza de móndida (момиче с мондида), а тези дарове приличали на прочутите mondаs от Талавера, които много специалисти свързват с mundus Cereris (ср.р., мн.ч. munda, mundum). Според същия автор самият дар, надбягването с коне, наградите с гевреци roscаs, градският характер на всички описани действия са реликт от римския празник Cerealia –20.
Нека направим опит да проследим вероятното влияние на античните обреди, като потърсим в обичая влиянието на синкретизираната с гръцки влияния римска религия.
Да се спрем върху древната италийска хтонична богиня Церера – богиня на произвеждащата земя, на зърното, на брака и семейството. Нейният празник – Цереалиите, е на 19 април. През III в. пр.Хр. Церера се идентифицира с Деметра и култът ѝ се елинизира. Сближават ги общите черти -21. Деметра е богиня на зърното, която научила хората да обработват земята и да отглеждат зърнените култури, но от друга страна тя е и богиня на законите и политическия ред.
Най-големия празник в чест на Деметра са Тесмофориите. Самата Деметра наричали Thesmophoros. Думата Thesmos, интерпретирана като „закон“, откъдето името ѝ означава „носеща божествен ред и закони“ -22.
Забележки
15 Baroja, J. C. Цит. съч., с. 121.
16 Пак там, 121–123.
17 Foster, G. M. Цит. съч., с. 331.
18 Baroja, J. C. Цит. съч., с. 122.
19 Пак там.
20 Пак там.
21 За Церера и Деметра – Baroja, J. C. Цит. съч., с. 123; Diaz, V. L. Цит. съч., с. 8. Цитиране и на мнението на M. Peña García, p. 439.
22 Нилсон, М. Греческая народная религия. СПб., 1998, с. 35; Лазова, Цв. Хипербореите. С., 2001, с. 134.
–––
Според други мнения Thesmos е „това, което поставили“, Thesmoi са „предмети, които се носели по време на процесиите“ -23.
По време на Тесмофориите се поднасят тайни безкръвни свещени дарове, свързани със зърното и хляба и с идеята за очистването, и наред с белия цвят на одеянията на участниците, изразяват идеята за чистота и святост -24. Овидий пише „защо например Церера в бели одежди празнуват, а Флора в пъстри дрехи почитат“ (Ovid. Fasti IV, 355).
Най-важният атрибут на мондидите са кошниците, които те носят на главите си. Мистериалните кошници и предметите в тях са част от ритуалите на много божества в Античността, и особено в Елевзинските и Дионисиевите мистерии. Девойките носят свещените кошници със свещени предмети при тържествени шествия в чест на Артемида, Атина, Деметра, Дионис -25. У нас в гражданската базилика в Ескус от 135 г. като елемент от архитектурната украса са каменни фигури на девойки, които с лява или дясна ръка подпират върху главите си кошници, които според някои текстове са пълни с плодове -26.
В мистериалните кошници на Тесмофориите се съдържат безкръвните жертви – тестени фигури на змии, фалоси и клонки -27. Фалосът е символ на плодородието, змията – освен символ на плодородие, е и съществен елемент при инициациите, клонката е апотропей, символ на очистване и плодородие, но и посредник между световете. Големият геврек, дългите прави хлябове и клончето арбухуелос в кошниците на мондидите са подобни на стилизираните от тесто змия, фалос и клонки в кошнииците на Тесмофориите. На митологично равнище кошниците на мондидите са модел и функция на космическото дърво и дървото на живота.
В процеса на историческото развитие, както и със стремежа на Църквата да християнизира обичаите настъпват промени, които трудно могат да се датират. Тези промени постепенно засягат духа и смисъла на празника, който е прикрепен към християнски светци, но запазва предхристиянски елементи. Промените в съдържанието и смисъла на празника е дълъг процес и не напълно овладян от Църквата, доколко църковният клир стои настрана от народните празненства.
С годините настъпват промени в облеклото и аксесоарите. Днешното облекло датира не по-рано от началото на ХІХ в. Музикалните изпълнения отговарят на предпочитанията на съвременното население. Според някои данни в по-старо време музиката се състои от dulzaina (флейта), gaita (гайда; вид кларнет) и tamboril (барабан). Музикалните инструменти днес се състоят от саксофон, тромпет, цугтромбон, кларнет, тъпан, барабан.
Забележки
23 Нилсон, М. Цит. съч., с. 35.
24 Котова, Д. Тесмофориите. Женски празничен комплекс. С., 1995, с. 147.
25 Извори за историята на Тракия и траките. С., 1981, с. 8, 143.
26 Иванов, Р. Римски градове в България. С., 2006, 21–22.
27 Котова, Д. Цит. съч., с. 156.
Промените в музиката отразяват и промените в самия ритуал. Според J. C. Baroja, който го е наблюдавал, той губи величието си, защото изпълнението на съвременните танцови мелодии трудно се съвместяват с тайнството на старите празнувания на слънцестоенето -28.
Запазването на белия цвят на облеклото на мондидите в самия ден на Сан Хуан, като символ на чистота и пречистване, отговаря на смисъла на обичая. Тяхното облекло с течение на времето възприема характерни елементи от женския испански костюм – шал, цвете в косите, ветрило, пейнета и мантиля, широки поли, блузи с жабо. За кметските съветници е характерен фракът и рединготът, а двувърхите шапки са от времето на Изабела ІІ (1830–1904) -29. Огнеходецът, който влиза в огъня, задължително е с вързана на врата червена кърпа и червен пояс на кръста. Това е неговият отличителен знак.Червеният цвят представя слънцето и огъня и в случая е емблема на ритуалните изпълнения. Да напомня, че в нестинарството епитропът и иконосците са с червени кърпи, преметнати на рамо.
В церемонията с мондидите се откриват много елементи, които биха могли да се свържат с посветителни и инициационни обреди. Изборът им, като вид избраничество, е по определен критерий – възраст и брачен статус. В самия ден на Сан Хуан се прибавя и изискване за бял цвят на облеклото и кошниците. Предполага се по време на церемониите мондидите да овладеят определени умения и нагласи – да носят кошниците, да поздравяват с ветрило, да преминат
през огъня като вид изпитание, макар и символично върху гърба на огнеходците. Може би кулминацията на посветителния обред е покриването на девойките с пейнета и мантиля и раздаването на клонките арбухуелос на лица със сакрална функция (свещеникът, кметският състав). В обичаите с мондидите са налице женитбени елементи още от избора им и от майското дърво пред домовете им. С обличането им в бели дрехи, поставянето на украсата за глава, характерна за
омъжените жени, и оставянето на клончето, символ на плодородието, се отбелязва символично, че тези девойки вече получават право да се омъжат. Младежките конни състезания на 24 юни, като част от слънчевите магически действия в древността, могат също да се отнесат към мъжките инициации.
Подобно на мистериите, за които е характерна ритуалната тишина, мондидите по време на церемонията не говорят. След църковната меса, когато вече са получили друго социално положение, публично пред цялата общност на площада, до дървото майо, те нарушават това мълчание с рецитацията на своите поеми relato. Дори да се приеме, че тази рецитация е включена късно, то по всяка вероятност тя заедно с танца хота и с музиката са заменили древни ритуали. Все
пак тази битка, фолклоризирана или не, е оставила дълбока следа и може да бъде terminus post quem за нейното обредно отбелязване. Легендата за спасените девойки, изпращани като данък за емира на Кордоба, е широко разпространен митологичен мотив, в който герой освобождава девойки, принасяни в жертва на чудовище, например победата на Тезей над Минотавъра, на св. Георги над ламята и др.
Забележки
28 Baroja, J. C. Цит. съч., с. 115.
29 Пак там, с. 123.
–––
Кметът и кметската управа, които най-активно участват в празника, са не толкова представители на официалната светска власт, колкото са по-скоро лица със сакрална функция. Те я изпълняват още при избора на мондидите, с ритуалните обиколки и шествия и с поздрава към мондидите на знаковите места – пред параклиса Умиладеро, пред входа в селището и на хармана – свещен център, свързан със слънчевия култ и аграрния бит.
Огънят е един от четирите елемента на мирозданието според древногръцките философи. Господството над огъня е господството на духа, тест за вяра и израз на превъзходството на човека над стихията – огън. Всяко умение, към което е и ходенето по огъня, в своето начало е тайна, достъпна само за избрани. Тези, които са го овладели, го предават най-често чрез посветителните обреди. Само така може да се запази и предаде опитът. А опитът и неговото периодично повторение дава сила на цялата общност.
Ако ядрото на празника, свързано с мондидите може да се отнесе към Античността, то ритуалът преминаване по огън е още по-древен, от праисторическо време -30. Тези два обичая са запазени единствено във високата и изолирана част на Северна Испания.
За да се изясни функцията на ритуала преминаване по огън, нека се върнем към разпространения култ на богинята Деметра – Церера. Според легендата отвличането на дъщеря ѝ Персефона, тя отчаяна бродела по света, облечена в черно като стара жена с по 1 запалена факла във всяка ръка. Тя отишла в Елевзин, където в дома на цар Келей се грижела за сина му Демофонт. Деметра пожелала да направи Демофонт безсмъртен и затова нощем го слагала в огъня, в разпалена пещ, за да изгорят смъртните му елементи. Но уплашената му майка Метанира я разкрила и така попречила на богинята да осъществи намерението си -31.
Друг случай на дивинизация, също описан в антична легенда, се отнася за Дионис (или Асклепий), роден на погребалната клада на майка си Коринида и изваден от трупа ѝ от Аполон –32. Съществуват и други примери на дивинизация с помощта на огъня. Чрез огъня Херакъл се освободил от смъртните елементи, които дължал на човешката си майка Алкмена. Затова на Ета издигнал клада и легнал върху нея.
Забележки
30 Пак там, с. 119.
31 Нилсон, М. Цит. съч., с. 67; Гримал, П. Речник на гръцката и римска митология. С., 2003,
с. 81; Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи. Т. 1. С., 1997, с. 356.
32 Елиаде, М. Цит. съч., с. 369, заб. 9. Аполон обичал Коронида, дъщеря на тесалийския цар Флегий, и тя забременяла от него. Но докато била бременна, се влюбва в смъртен, Исхис. Аполон убива неверницата и когато тялото ѝ било положено на кладата, за да бъде изгорено, извадил от утробата ѝ още живото дете – Асклепий. Вж. Гримал, П. Цит. съч., с. 50.
Според друг мит Тетида пък държала Ахил над огнището, за да го направи безсмъртен -33.
Огънят както и изпитанието с огън на неофита са измежду най-прочутите средства за обезсмъртяване –34. И през Средновековието, и в традиционната европейска култура е запазен обичаят новороденото, както и некръстеното дете в опасност, да се поднасят над огъня. Това магическо действие може да се тълкува не само като очистване и предпазване от злите сили, но и като посветителен обред и обред на обезсмъртяване. Кръщаването с огън означава също посвещение, освещаване и обезсмъртяване на душата. Йоан Кръстител казва: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но оня, който е подире ми е по-силен от мене . . . той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън“ (Мат. 3,1).
Първият огън, овладян от човека, е небесният. Чрез огъня хората комуникират с Бога, затова и кладата е първият олтар, а издигнатите по-късно храмове запазват неговата форма -35. Почитането на огъня се изразява чрез ритуали. Свещеният му характер намира място в цяла редица ритуали, свързани с изпитанието за доказване на вина или невинност, за вярност и святост, за посвещение. В
легендата на българските нестинари Господ избира за свой помощник св. Константин чрез огнено изпитание. То се осъществява чрез ходене по жарава, но са познати и други – чрез допир до нагорещен метал, до горещи камъни, с вряла вода, ако огънят не причинявал вреда, осъденият получавал свобода.
През Средновековието било разпространено вярването, че огънят не може да причини вреда на светците. Една от интерпретациите е, че истинските вярващи не се страхуват от огъня. Затова, ако огънят не причинява вреда,осъденият бивал освобождаван. Според друго тълкуване не-изгарянето се дължи на връзки с дявола, защото демоните пазят тези, които приемат тяхното покровителство. Изпитанията чрез огъня за доказване на вина в католическа Европа са чужди за правната система на Византия. С чувство на превъзходство Михаил VIII Палеолог (1224–1282) заявява, че „такъв обичай […] не е установен нито от гражданския закон, нито от светите и божествените устави – това е варварски обичай“ -36.
Изгарянето на вещица или магьосница е необходимо, за да се унищожи „квантовия двойник“, което няма да позволи тя да се задържи на земята като лош дух, подобно на вампира -37. Чрез изгарянето душата се освобождава по-бързо и покойникът попада също по-бързо в отвъдния свят. Но огънят на кладата има и друг смисъл. Изгарянето е не само унищожение, но и освещаване.
Изгарянето в огъня е вид изпитание. Още в библейски времена огънят се използвал като наказание; престъпниците се хвърляли в открити пещи, за да се
Забележки
33 Пак там, с. 355.
34 Елиаде, М. Цит. съч., с. 357.
35 Le Livre…, р. 729.
36 Дил, Ш., А. Раамбо. Византия. С., 1992, с. 195.
37 Харитонова, В. И. О хождении по огню, воде и странствованиях в иных мирах. – Этнографическое обозрение, 1997, № 1, с. 119.
–––
вижда какво става вътре -38. В книгата на пророк Даниил (3:31–92) тримата отроци били хвърлени в пещта, защото отказали да се поклонят на златното изображение на Навуходоносор, но били спасени от ангел Господен.
Вторият план на изгаряне не е наказание или доказване на невиновност. Престорен на беден старец, Господ посещава трима братя, но само най-малкият брат заколил и изпекъл детето си, за да нахрани и излекува стареца. Когато родителите отварят пещта, намират детето живо, заобиколено от жълтици, с бисерна корона на главата, с меч на пояса, а в един особено интересен вариант детето държи в дясната ръка книга със златно писмо и сноп пшенични класове в лявата -39. В народни песни като благодарност към Бога родителите принасят в жертва своето мъжко дете, като го слагат в пещта, но когато я отварят, то се оказва живо.
Мотивът за пожертване на собствено дете и оживяването му по чудотворен начин е с международно разпространение -40 и се преплита с мотива „жертва Аврамова“. Мотивът в българските народни приказки и песни е повлиян от апокрифната книжнина и от източния фолклор -41.
Огънят заема гранично положение между двата свята. Той е лиминално състояние, което съчетава двата свята в един. Преминаването през огъня е част от обредите на преминаване (rite de passage). Изпичането в пещ на дете се тълкува „като пребиваване в друг свят, символизиран от пещта и връщане в този свят“ -42. Влизането в огъня (и в пещ) става с божествено покровителство, например на св. Константин или Девата на скалата.
Забележки
38 Библейская энциклопедия. Т. 2. М., 1991, с. 67. Друго сведение съобщава, че прекарвали през огъня деца и ги принасяли в жертва на кананейския бог Молох (Еремия 32,35). В православния храм до реформата от ХІІІ в. се извършва Пещното действо в църквата в Константинопол, което се запазило и в Русия. Разиграва се сцената в деня на св. Праотци преди Рождество Христово. Пещта с дървени решетки се поставя против царските двери или на мястото на амвона – Янакиева, С. Към въпроса за съществуването на театрални и квазитеатрални форми във Византия. – Архив за средновековна история и култура. Свитък IX. С., 2003, с. 150.
39 Даскалова, Л. и др. Български фолклорни приказки. Каталог. Л. С., 1994, № 750Д, III 750Е; СбНУНК, 60 № 491–493; 56, с. 261, № 149. В руски духовен стих Богородица бяга от преследване, но среща жена на милосърдието с младенец на ръцете. По молба на Богородица тя взема Христос, а своето дете сложила в гореща пещ. Но за великото ѝ милосърдие в пещта огънят се превърнал в пламък, треви порасли, цветя зацъфтели, а младенецът Евангелска книга чете, ангелски песни пее (Славянские древности. Т. 4. М., 2009, с. 42).
40 Драгоманов, М. Славянските сказания за пожертване на собствено дете. –СбНУНК, 1, 1889, 65–96.
41 Петканова, Д. Апокрифна литература и фолклор. С., 1978, с. 200.
42 Топорков, А. Л. „Перепекание“ детей в ритуалах и сказках восточных славян. – Във: Фольклор и этнографическая действительность. Л., 1992, с. 116.
При този акт на приобщаване към божеството човекът придобива магически способности, без да губи обикновените си качества -43, което води до получаване на по-висок статус. В резултат огнеходците получават знания, умения, освещаване и благоденствие за цялата общност. Пример за това са нестинарите, които имат дарбата да лекуват, пророкуват и измолват благополучие за всички.
Огънят в Сан Педро Манрике се отличава по своята форма от нестинарските огньове на Балканите, където дърветата се нареждат конусообразно и жаравата се разстила в кръг. В Сан Педро Манрике дърветата се нареждат като правоъгълна клада и жаравата се разстила в същата форма, като килим. Формата на огъня напомня погребална клада, правена и до днес в Индия. В древен Рим мъртвите се изгаряли на клада (bustum), издигана направо върху земята или в правоъгълна яма. Дърветата се нареждат подобно на огъня в Сан Педро – напречно и по дължина като краищата им се застъпват едни други. Така са изглеждали кладите за изгаряне на вещици в ръкопис от ХVІ в. от Централната библиотека в Цюрих -44. Трудно е да се докаже на какво се дължи тази прилика – дали същата форма на огъня-клада е приета от Инквизицията, или обратно – кладата на Инквизицията е повлияла върху формата. Преминаването през огъня има смисъл на изпитание. Тя представя мнима смърт, инициирана от лица в лиминален стадий.
Дървото майо, както беше отбелязано, се издига пред домовете на мондидите, на 24 юни и на площада. Майското дърво на площада е емблемата на празника -45.
Забележки
43 Харитонова, В. И. Цит. съч., с. 116.
44 Фрейзър, Дж. Златната клонка. Ч. 2. С., 2006, с. 603.
45 Baroja, J. C. Цит. съч., с. 120. В Античността съществувал обичай хората да поставят клонки пред вратите на домовете си, от лавър или маслина, увити с вълна и накичени с плодове и питки, които имали магическа функция и осъществявали на митологично равнище идеята за Дървото на живота.
КРАЙ НА ВТОРАТА ЧАСТ