2021г., откъс от Моята България – История и Цивилизации 8-12 клас Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина
автори: Лизбет Любенова • Веселина Вачкова • Пламен Митев • Пламен Павлов • Даниел Вачков
Фондация „Българска памет“
взето от:
https://www.moyata.bg/files/Moiata%20Bulgaria_8_12kl_za%20chujbina.pdf
Всеки народ създава мит за прародителите си, който е в основа за неговата идентичност. В началото прародителите са митологизирани животни, които символизират интегритета на общността и поддържането на вечния кръговрат на живота. Тези същества се наричат „тотеми“, такъв е еленът на Балканите. Следват полубожествени предци, живеещи стотици години. Списъкът на техните имена, както и на по-късните исторически предци, по правило периодично се съкращава. Паметта не
може да удържа прекалено много имена. Индивидуалната памет може да се тренира, може дори да е т.нар. фотографска, да запечатва буквално всичко. Колективната памет обаче се нуждае от ясно зададено начало някъде във времето и стабилен маркер в настоящето. Ето защо се помнят първите и последните предци.
Колкото по-напреднал е процесът на самоидентификация на даден народ, толкова по-малко склонен е той да включва в своята генеалогия лица, които са свързани по някакъв начин с други народи. Българите винаги са схващали част от тракийските предци за свои преки предшественици. Присвояването на чужди предци, обратното, е белег за съвсем начален стадий на процеса на самоидентификация.
Имената на траките.
„Траки“ е събирателно име, дадено от античните автори на родствените народи, които са пределинското население на Балканите. Това име всъщност е теоним, т.е. свързано е с религиозен персонаж и неговите особени качества – нимфата Траке. Тя е била най-изкусната лечителка и познавачка на билките. Изключителни лечители са и първите траки – Орфей, Залмоксис и лекарят, негов последовател, чиито възгледи споделя самият Сократ. Ето защо и според елините траките са най-издръжливите хора и живеят по-дълго от другите народи. Според Сократ Залмоксис лекува и смъртта – нещо, което в гръцката митология е дар само на Асклепий. Асклепий обаче е бог, а и е убит от Зевс заради тази му способност, докато Залмоксис посвещава в изкуството си многобройни ученици.
Паралелно траките се появяват с различни имена и епоними – герои, чиито имена дават име на народа им. Така в Омировата „Илиада“, където за пръв път се среща събирателното име „траки“, са описани цар Резос, владетел на траките едони, и цар Долон(к), предводител на траките долонки.
В „Одисея“ са представени киконите. Споменават се и даки, одриси, беси, дардани, трибали, пеони и други. Около началото на християнската ера, без определението „трак“ да излиза от употреба, „мизи“ и „беси“ стават най-честото събирателно име. Остава и споменът, че най-древното име на траките е пелазги. Най-късно от VI в. византийските автори започват да наричат българите или „скити“, които са най-северното разклонение на траките, или „мизи“, по-рядко „трибали“. Оказва се,
че в българската народностна идентификация някои тракийски владетели са сред онези десетина прародители, които колективната памет има нужда да задържи.
За някои тракийски народи има съмнение дали не са смесено трако-келтско или дори чисто келтско население. Такива са сердите (сардите), които в западните изследвания категорично се числят към келтите (галите). За келтски град се обявява и древната Сердика, днешната българска столица София. В случая обаче трябва да се има предвид следното – келтите и траките са европейски мегаетноси, в чиито култури има много сходства. От IV в. пр.Хр. районът на Западните Балкани, а сетне и на Източните Балкани става устойчива контактна зона помежду им. Това се дължи на създаването на държави съответно на келтите скордиски и на галите на Брен в земи, плътно населявани от траки.
Държавно развитие на траките.
Обикновено политическата история на траките се свежда до съдбата на Одриското царство. Истината е, че редица тракийски народи създават по едно или друго време държави. Освен Одриското царство трябва да се спомене и Дарданската държава, чийто пръв легендарен цар е Ахил. Цар са имали киконите – споменатият в „Одисея“ цар жрец Марон, а елинските митове запазват имената на тракийските царе: на Фригия – Тантал, и на Пелопонес – цар Пелопс, дал името си на полуострова. Силни царства образуват гетите и даките. Царе, макар за кратко като Вологез (15 – 11 г. пр.Хр.), имат даже бесите, които са жреческата прослойка на траките. Особеното при всички тези държави е, че те се създават по-скоро под външен натиск.
Необходимостта от обединение срещу Персия или агресивността на елините, а след това и на Рим, са основна причина за сравнително дълготрайното съществуване на Одриското царство. Келтите например имат само двете си държави на Балканите и мимолетната Галска империя на Постум (IIIв.). Утвърденото схващане, че образуването на държава е постигане на по-висока степен на
обществено развитие, изглежда, не е точен критерий за европейските цивилизации. Траките, както и келтите, не проявяват афинитет към държавно строителство, елините докрай живеят в самостоятелни градове (полиси), а Рим, когато излиза от полисната си фаза, разработва теорията и практиката на федерацията и провинциалната администрация. Всички тези форми са много различни от типичните централизирани държави, възникнали през древността на Изток.
Митът за изчезването на траките.
В научната и популярната литература по негласно споразумение траките се определят като народ, който е „изчезнал“ в първите векове на християнската ера. Разбира се, в световната култура може да се намерят разкази за „заличаване“ на народи – не само малки и слаби, а и многобройни и могъщи. Такива са древните атланти, описани от Платон, и библейската раса на исполините. За подобно
изчезване обаче са нужни катаклизми, подобни на Световния потоп. Траките според Херодот са „най-многобройният народ след индийците“. Последният грандиозен катаклизъм в нашите земи е през VI хил. пр.Хр. Според някои учени траките не са изчезнали, а точно след него започва тяхното пълно надмощие в региона. Именно тогава на римския престол стои император с красноречивото име Лъв I Бес (457 – 474), т.е. човек от рода на тракийските жреци беси. Всъщност римският трон по това време вече е наричан „константинополски“, кръстен на друг тракийски император – Константин Велики (324 – 337)
Документите говорят
Някои от забележителните владетели на гети, одриси и даки
Залмоксис – цар жрец на гетите (VII – VI в. пр.Хр.)
Терес I (475 – 445 г. пр.Хр.) – одриски владетел
Спарадок ( 445 – 435 г. пр.Хр.) – одриски владетел
Севт I (424 – 407 г. пр.Хр.) – цар на одрисите
Амадок I (410 – 390 г. пр.Хр.) – цар на Тракия
Котис I (381 – 359 г. пр.Хр.) – цар на Тракия
Котела (ок. 360 – ок. 340 г. пр.Хр.) – цар на гетите
Керсеблепт (359 – 341 г. пр.Хр.) – владетел на Одриското царство
Севт III (330 – 300 г. пр.Хр.) – владетел на Одриското царство
Дромихет (300 – 280 г. пр.Хр.) – цар на гетите
Буребиста (82 – 44 г. пр.Хр.) – цар на даките
Реметалк (12 г. пр.Хр. – 12 г. сл.Хр.) – цар на одрисите
Реметалк III (38 – 45) – цар на одрисите
Скорило (29 – 69) – цар на даките
Децебал (87 – 106) – цар на даките
Данни от последните генни изследвания в статия на Т. Чобанов от „Известия на БАН“
Документите говорят
„Сократ: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човек безсмъртен. Та тоя трак казваше, че елините имали право, като говорели това, дето казах току що. „Залмоксис, рече ми той, нашият цар, (е) който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.“ Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни, била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако то е болно и се нуждае от лекуване, е невъзможно да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, какъвто е от своя страна главата за очите. Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най напред и най вече душата. „А душата се лекува, щастливецо, рече, с определено баене.“ Баенето се състояло в изказване на добрите положения. От такива положения се по- раждала в човешките души разумност. Щом се породяла веднъж и щом се появяла, лесно било да се произведе здраве и за главата, и за останалите части на тялото.“
Платон, „Хармид“, IV в. пр.Хр