2015г., автор: Цветомира Димитрова-Ненова – докторант в Катедра „Стара и средновековна история“, ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“
Четено на Трети мартенски студентски четения (2013 г.), публикувано в Мартенски студентски четения. – Сборник с материали от Първа, Втора, Трета и Четвърта студентски научни конференции във ВТУ „Св.свКирил и Методий“ Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2015, В. Търново, ул. “Теодосий Търновски” No 2
взето от:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В богатите къщи стените на стаите били украсявани със сцени от Библията или от басни. Средновековната версия на карта на света бил също толкова известен мотив, колкото и колелото на живота и сцените от чудесата на Исус. Стените на семейните параклиси също показвали библейски истории, но често изобразявали и смъртта, упадъка и опасностите от деня на Страшния съд. Какъвто и да бил сюжетът, картините били представяни често в реален размер и дори по-големи. В Кеймбриджшър, Англия, е съхранено богатството на рисуваната украса от XIV в. Там в единична стая са представени изображения на св. Антоний, крал (вероятно Едуард III), Рождество Христово и колелото на петте сетива. Всички тези картини били в реален размер (39).
Очевидно нито един дом не бил завършен без наличието на мебели. Разнообразието от мебели, налични в средновековните домакинства, било ограничено. Затова повечето стаи изглеждали голи
според съвременните стандарти. Най-важната и често най-главната мебел в средновековното домакинство било леглото на господаря. Това бил предмет, който се завещавал. Любопитно е, че въпреки неговото обществено значение, на практика почти няма оцелели средновековни легла. Най-внушителните предмети в английските домове обикновено били разположени в голямата зала, или антрето. В нея основните предмети били високата маса и креслата на господарите. Другите членове на домакинството, които заслужавали да стоят на високата маса, вероятно имали обикновени столове без кресла (40).
Знатните мъже и търговци, които пътували по работа, често имали повече от една къща, но рядко повече от една била обзаведена. Дори най-могъщите господари имали само по един комплект
обзавеждане, който ги придружавал при всяко тяхно пътуване. Следователно всички средновековни мебели трябвало да бъдат преносими. Столове, маси, пердета, завивки за легло, гоблени и други артикули били пренасяни по време на пътуване (41).
През XII и XIII в. започнали да преобладават каменните къщи. В Кент били описани 115 къщи, като много от тях били напълно каменни. Доста от откритите сгради в Кент, Любек и Рига (Латвия) били смесица от камък, тухла и дърво (42). Каменните къщи били собственост на заможните граждани, затова те били символ на благосъстояние.
В Клочестършър и Оксфордшър били изградени основно от камък, с изключение на някои дървени постройки във владението Ашълуорт, от ранния XVI в. Тухлата като строителен материал първо
се появила в Оксфордшър през 1416 г. (43) Дворецът в Ашълуорт бил едноетажен, с облицовани стени и добре запазен, докато замъкът Бъркли е класа над него (44).
Лондон бил единственият град със значителен брой каменни къщи. Водещите магнати, църковни и светски, се нуждаели от жилищна база близо до кралската власт и правителството (45).
За периода след 1300 г. археологическите сведения за устройството на къщите нарастват. Уилям Пантин анализира четиридесет средновековни къщи от седемнадесет английски града. Той умишлено пропуска най-малките къщи, в които развитието било само вертикално, и най-големите, където пространството наподобявало устройството на селската манориална къща (46).
Някои от по-големите къщи в основните градове като Лондон, Йорк и Единбург, били градски къщи на светски или религиозни господари, които не живеели в тях. Тези къщи изпълнявали две основни функции: давали подслон на ангажираните в ежедневните дела на къщата слуги, като продажба на продукция или купуването на стоки, особено луксозни, и били резиденция за собственика на къщата, когато е в града (47).
Една от особеностите на къщите на религиозните и знатните лидери в северно-европейските градове, било наличието на двор. Голямата зала или антрето в тях била разположена в задната част на двора, заедно с редица сгради срещу улицата. Лидерите на търговската общност в много градове също се стремели към точно такъв вид къщи, с двор и отворено антре (48).
По-малка и по-еднородна по своята характеристика била къща с две стаи на три или повече етажи. Този тип къща е позната от документални и археологически свидетелства в Лондон от ранния XIв. В къщите от този тип в Абкурчлейн в Лондон, приземният етаж бил магазин и склад, понякога с две стаи, които образуват една (49). Тъй като приземният етаж бил предназначен изцяло за търговия, антрето било обикновено разположено на първия етаж, срещу улицата (50).
Отличителна форма на къща, наречена „Уелдън” от съвременните учени, е открита в няколко градове. Стаите на първия етаж на този тип къщи, са издадени навън в единия или двата края на отворения хол, като му придават укрепен вид. Тези форми датират от късния XIV в. до 1530 г. Идентификацията на най-малко 28 примера в Ковънтри води до предположението, че били характерни жилищни сгради през първата половина на XV в. (51)
Съществували и други видове светски сгради, които често изглеждали като къщи и обикновено били изграждани върху тях (52).
Пивоварното производство, от XIV в. на гилдията на видните лондонски пивовари, поддържали една от най-ранните описани обществени сгради, завещана им през 1408 г. Въвеждането на хмела в
производството на бира в началото на XVв. в Лондон направило необходимо обединяването на складови площи в пивоварните къщи. Пивоварните къщи от XV в. били очевидно големи сгради, които включвали добре обзаведени зали, с остъклени прозорци и конюшни. Те били подобни на бояджийници (53), тъй като имало случай, когато бояджии и пивовари използват едни и същи корита и каци.
Кръчмите били къщи, предназначени за пиене на вино. Те били изграждани в подземни помещения в Лондон и Оксфорд от ранния XIV в. Механата на Питър и Пол в Лондон, възстановена през 1342 г.,
включвала подземно помещение, снабдено с огнище и вероятно стаи за пиене или отделни помещения на приземния и първия етаж. През XV в. основните помещения за пиене изглежда били разположени на приземните етажи. Лондон бил пълен с такива механи (54).
Хановете били другият тип къщи, които представлявали обширни заведения, осигуряващи квартира при определен комфорт. От 1345 г. в Лондон гост можел да получи единична стая. От 1380г., според обичая на областта, държателят на хана бил отговорен за стоките, оставени от госта. Обикновено хановете представлявали големи къщи с дворове (55).
Това, което се променя в развитието на архитектурата и конструкцията на къщите през Средновековието, са материалите, използвани при изграждане на къщите. През Античността стените на къщите били изградени от каменни основи, но надстройката била обикновено от кирпич (56). Тази конструкция била характерна за всички къщи, докато през Средновековието изграждането на къщите от кирпич също било често срещано явление, но само при селските къщи.
При изграждането на градските и аристократичните къщи започнал да се използва масово камъкът, а по-късно и тухлата.
Основните сходства, които наблюдаваме и в античните, и в средновековните къщи били характерната правоъгълна форма, както и нейното предназначение: тя била едновременно жилищно помещение и работно място за занаятчиите (57). Разликата е в това, че през Средновековието къщата еволюира от помещение, използвано от голямото семейство, както е през Античността, в жилище, което свива своите размери, защото вече било предназначено за нуклеарното семейство, съставено само от родители и деца.
Къщите в Англия могат да бъдат разделени на четири основни периода:
1. Преднормански – 450–1066 г.
2. Нормански замъци – 1066–1200 г.
3. Готически къщи – 1200–1400 г.
4. Късноготически къщи – 1400–1550 г.
През Преднорманския период основният въпрос, върху който често се дискутира е дали хората и добитъкът живеели заедно под един и същи покрив и дали жилищните помещения били отделени от стопанските постройки. Като правило английските селски къщи били точно с такова устройство и предназначение, като в това отношение съответствали на „най-автентичната форма на германска къща”, която Готфрид Семпър локализира в далечния север като намира основни прилики с гръцката къща. В този тип къщи, характерни за Преднорманския период, покривът бил покрит със слама или тръстика, а стените били направени от глина, пръст или дърво. (58)
Норманските замъци от XII в. били характерни за новата аристокрация, която се налага. Те били осигурени с укрепления, състоящи се от ров, външна стена за защита, кули и ограден двор. Най-известният пример за такъв замък е Тауър в Лондон. Други примери от този тип замъци могат да бъдат открити в Рочестър, Кентърбъри, Колчестър, Норич и др. В неговата най-проста форма замъкът е съставен от четири етажа и разделен на четири части. (59) Интересно е, че този тип замъци не се налага сред цялата аристокрация. През XII в. характерното жилище за аристокрацията била феодалната къща. При Хенри III (1216–1272) била извършена промяна, при която замъкът бил окончателно изоставен като постоянен дом за аристокрацията и заменен от феодалното имение (60)
През периода на готическите къщи настъпват много промени. По същество XIII в. представлява повратна точка в историята на германския свят – появата на бюргерската класа и типично английския начин на живот. Преди всичко обаче той донася началото на английската къща. В английските къщи най-важно било предназначението на хола. Неговото значение се обяснява с феодалните условия, при които той представлявал ежедневно място за срещи на господаря и неговата свита. Той бил мястото, където се провеждали празници, а също и трапезария. Неговият размер бил различен, в зависимост от обстоятелствата, но дизайнът бил винаги един и същ: голямо
централно помещение с огнище и музикална зала от другия край (61).
Освен голямата зала, хола, от XIV в., когато бил апогеят на готиката, къщите съдържали господарска стая, стая за дамата, която била близко разположена до господарската, гостна, която се превърнала в основна стая на английската къща, всекидневна, която била използвана като втори по-малък хол. Отделните спални станали основна характеристика на аристократичните къщи.
През късноготическия период 1400–1550 г. квалифицираните работници, които преди били в позиция на зависимост от феодалните господари, станали свободни занаятчии, земеделски работници на надница. Търговията процъфтявала и това увеличавало средната класа (62).
Новите отношения, които се наложили се отразили на стила на къщите. Голямата зала или холът загубил своето значение, а дневната и допълнителните стаи, които били доста слабо представени досега се увеличили по брой и размер. Голямата зала, която била символ на феодализма, изгубила своето значение. Разбира се тя останала главна стая, но започнала да служи само като трапезария. Друга основна промяна, която настъпила през този период, е, че кухнята вече не била отделна постройка, а станала част от къщата. През този период са и първите примери за „черна кухня”, която била характерна за всички английски къщи, дори и най малките (63).
През епохата на Тюдорите английската къща претърпява съществено развитие. Инвентарните описи сочат, че от 1530 до 1560 г. средностатистическата къща от Тюдоров тип имала три стаи. Между 1570 г. и края на управлението на Елизабет I (1558–1603) тя се състояла от четири или пет стаи. След 1570 г. проспериращите йомени можели да имат от шест до осем стаи, за разлика от повсеместно разпространените едностайни къщи от 1500 г. По-богатите фермери надстроявали спалня над откритата всекидневна като заменили непокритото огнище с комин. По-бедните предпочитали разширението на приземния етаж, към къщата се добавяла кухня или втора спалня. Типичното късноелизабетинско стопанство може да се опише като една тристайна къща за живеене, един хамбар с три помещения и едностайна кухня. Елизабетинската голяма къща била първата, която поставила на равна основа уединеността с домашния комфорт. Големият хол в дома на средновековното имение не изчезнал, но дали път на дългата галерия, обкичена с исторически портрети, в която можели да се водят частни разговори без да бъдат постоянно прекъсвани от слугите. Всъщност тези дълги галерии следвали модела на Тюдоровите дворци, които били изградени порано през същия век. По подобен начин разположените на приземния етаж салони заменили огромните зали като обичайни семейни всекидневни и трапезарии – поне за обикновените ежедневни нужди. Семейството живеело в приземните всекидневни и в разположените на първия етаж стаи, слугите работели на двата етажа, а спели на таванския етаж.
Най-накрая, осигуряването на прясна вода и подобрените хигиенни условия отразявали ренесансовата грижа за лично и обществено здраве (64)
Характерна особеност, която се запазва още от Античността и през този период, е правоъгълната форма на къщата, която оцелява във време, когато идеите на Ренесанса нахлували от континенталната част на Европа и вече изместили готическия стил.
Къщите в Англия още от Античността притежават свои отличителни черти, различни от тези в останалите европейски региони. Това се обяснява от отделеността на островната държава от нейните най-близки съседи, което определя нейното независимо развитие. Затова Англия остава много различна от другите страни в континенталната част на Европа. Тя е единствената държава, в която мнозинството от населението все още живее в къщи, обичай който побеждава всички политически, икономически и обществени промени, през които европейските цивилизации са преминали през последните сто и петдесет години.
Общото между всички къщи в средновековна Англия: селски, градски и аристократични през разглеждания период XII–XVI в. е правоъгълната форма на сградата, която се запазва още от германо-келтския свят, както и наличието на огнище, което изпълнява две основни функции: осигурява светлина и топлина. Различията, които наблюдаваме в различните типове къщи през тази епоха, селски, градски, аристократични, е разположението на стаите. При заможните градски и аристократични семейства, къщите се променяли във вертикална посока. Те били съставени от най-малко два или три етажа, с различно предназначение. Общото между селските и градските къщи е, че стопаните им използвали помещенията за работа и живеене. Разликата идва от това, че работните и жилищните помещения на селяните били разположени в една или най-много две стаи на един етаж, докато при гражданите използваните жилищни и работни помещения били на два или три етажа, като приземният етаж бил специално предназначен за търговски и занаятчийски цели. Отличителни белези на градските и аристократичните къщи били холът и дворът, където много често като отделна постройка била изнесена кухнята. Освен различията в размера на къщите и броя на етажите, съсловните и имуществените различия проличавали и от материалите, от които били изградени къщите, както и мебелировката. Най- бедните селски къщи били изградени от слама, кирпич или дърво, в зависимост от материалите, които се срещат в местността. Най-често градските и аристократичните къщи били изградени от камък и дърво, а след 1416 г. и тухла. Основните и най-важни мебели, които присъствали във всички къщи, били леглото и масата. Останалите предмети, които срещаме най-вече в заможните градски и аристократични къщи, били признак на благосъстояние. Така показателите размер, структура, материали, мебелировка, определят основните видове къщи в средновековна Англия: селски, градски и аристократични, които са белег на съсловна принадлежност.
Както и днес, така и през Средновековието, къщата била огледало на своя стопанин. Тя подсказвала неговата съсловна принадлежност и имуществено състояние. Развитието на занаятите и търговията, от друга страна, извикали на живот и другият тип къщи, с обществено предназначение като ханове и механи, които давали подслон и били място за отдих и забавления на формираното ново съсловие, това на гражданите
КРАЙ
Забележки
9 Ibid., p. 2.
40 Ibid., p. 3.
41 Ibid., p. 4.
42 Schofield, J., Vince, A. Op. cit., p. 85.
43 Emery, A. Op. cit., p. 18.
44 Ibid., p. 19.
45 Ibid., p. 157.
46 Schofield, J., Vince, A. Op. cit., p. 86. Манорът е феодално имение в средновековна Англия и Шотландия, основната икономическа единица в тези държави. Той представлява комплекс от земите на феодала, общинските земи и парцели на лично зависими и свободни селяни.
47 Ibid.
48 Ibid.
49 Ibid.
50 Ibid., p. 87.
51 Ibid., p. 90
52 Ibid., p. 91.
53 Ibid.
54 Ibid.
55 Ibid.
56 Nevett, L. Domestic Space in Classical Antiquity. Cambridge University Press, 2010, p. 9.
57 Kent, S. Domestic Architecture and the Use of Space: An Interdisciplinary Cross. Cambridge University Press, 1990, p. 98.
58 Muthesius, H. The English House. Crosby Lockwood Staples, 1979, p. 14.
59 Ibid., p. 16.
60 Ibid., p. 20.
61 Ibid., p. 21.
62 Ibid., p. 32.
63 Ibid., p. 33.
64 Морган, К. Оксфордска история на Великобритания. София: Кама,
2005, с. 259
БИБЛИОГРАФИЯ
Amt, E. Women’s Lives in Medieval Europe. A Sourcebook. London, 1993.
Brunskill, R. Houses and Cottages of Britain. Great Britain, 1997.
Chapeld, J., Fossier, R. The Village and House in The Middle Ages. California University Press, 1985.
Diehl, D., Donnelly, M. Medieval Furniture. Plans and Instructions for Historical Reproduction. Stackpole Books, 1999.
Emery, A. Greater Medieval Houses of England and Wales, 1300–1500: Volume 3. Cambridge University Press, 2006.
Emery, A. Discovering Medieval Houses. Shire Publications Ltd, 2007.
Фосие, Р. Обикновеният човек през средновековието. С., 2009.
Flandrin, L. Families in Former Times. Cambridge, 1979.
Kent, Susan. Domestic Architecture and the Use of Space: An Interdisciplinary Cross. Cambridge University Press, 1990.
Морган, К. Оксфордска история на Великобритания. Кама, 2005.
Mitchell, L. Family Life in The Middle Ages. Greenwood Press, 2007.
Muthesius, H. The English House. Crosby Lockwood Staples, 1979.
Nevett, Lissa. Domestic Space in Classical Antiquity. Cambridge University Press, 2010.
Schofield, J., Vince, A. Medieval Towns: The Archaeology of British Towns in Their European Setting. Leicester University Press, 1994.
Sheeran, G. Medieval Yorkshire Towns: People, Buildings and Spaces. Edinburgh University Press, 1998.