статия от списание „Житно зърно“, година ХХIII бр. 8 / 2001 г.,
автор Хари Салман, превод от немски: д-р Светла Балтова
взето от:
http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BB_-%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD
Уважаеми Приятели ! Тази статия ме впечатли с историческата връзка /доказвана от автора/ на Свещения Граал с келтската духовност. Хари Салман е холандски философ и известен изследовател на духовната култура. Между другото, говори 12 езика, включително и българския. Вижте за него в https://kibea.net/author/194
ЕТЕРНИЯТ ГРААЛ
Освен свързаното с Граал християнство в Кавказ и течението, водещо през Титурел, Анфортас, Парсифал, Лоенгрин и Йоханес, можем да открием и трето течение свързано с Граал в Европа. Това е една келтско-скандинавска традиция, която води към Русия. Тя е представена от келтския образ на вълшебния казан, казанът на изобилието, който крал Артур изважда от подземното царство и който го прави цар на природните сили и плодородието.
В северните части на Европа е имало традиция да се оставя върху камък храна за пътниците, покрита с по-малки камъни. Тази храна, наричана в Норвегия ganganda greida, което означава обикаляща храна, се използва в случай на нужда. Във Финландия намираме един малко по-друг образ на Граал – етерната мелница или Сампо от финландския епос Калевала, която доставя всичко, от което човек се нуждае и по този начин представя изобилието на природата. В житието на Свети Серафим Саровски, живял в Русия през 19 век, построяването на мелница за жито също е играло голяма роля.
Едновременно с това в Русия съществува представата, че самата земя, след като кръвта от раните Христови е капнала върху нея, се е превърнала в Свещения Граал. Селянинът, който обработва земята, работи с Христос и чрез обработването на земята и на семето, което дава жътва, той получава жизнените сили на възкръсналия Христос.
ХРАМЪТ НА ЕВРОПА
Трите традиции на Граал имат вътрешна взаимовръзка. Едната традиция, свързана с Кавказ, описва построяването на земен храм на Граал. Вероятно тя е вдъхновена от иранските светилища на огъня. Южно от Кавказ, в североизточен Иран се намира едно такова светилище от края на VI век – Тахт-и-Сюлейман. Тази традиция се проявява в построяването на храма на Граал от Титурел, чиито предци идват от Кападокия (сегашна северна Турция).
Тя обхваща Южна Европа, от Кавказ до испанска Галиция. Келтско-северноевропейската традиция, която стига до Средна Европа, е насочена към жизнените сили и тяхното изцеление, свързана е и с купата на изобилието или Сампо. Чрез нея навлизаме в сферата на болния Анфортас, чиито жизнени сили са били разстроени от страстта и който живее благодарение на животоподдържащата сила на Граал.
Върху тези две традиции е построена третата – средноевропейската традиция: След Титурел и Анфортас идва Парсифал, за когото търсенето на Граал е път, в който той развива определени качества. Това е пътят на обучение на душата. Всеки, който върви по този път – „пътят през долината“ (на живота), може да бъде наречен Парсифал. При неговите предшественици става дума съответно за възстановяване и лечение на жизнените сили при Анфортас, и за построяването на храма при Титурел.
Това са mpuте стъпала, на които се проявяват физическото, етерното и психичното измерение на храма на Граал. Това е процес на изграждане, който започва от югоизток и отива на запад, минавайки през средата на Европа и Изтока, при който храмът се издига постепенно от земята към небето. В този храм може да се роди нещо божествено, може да се роди София, небесната мъдрост. Тя слиза по обратния път – от небето към земята. Това движение незабележимо се процежда в славянската култура от изток на запад.
Там, където се срещат течението на Граал от запад и течението на София от изток, възникват общности, които обединяват човешките импулси с импулсите от духовния свят. Това са градовете и замъците, в които се ражда новата духовна Европа. Такъв замък е Карлщайн, построен от немския император Карл IV до Прага. Той стои като миниатюрен храм точно в средата на големия европейски храм на Граал. В най-горното помещение, над капелата на Светия кръст в третата кула на замъка Карлщайн, Карл IV е искал да се събира рицарският съвет на крал Артур, който обаче не е бил възобновен.
ОБЩНОСТИТЕ НА СОФИЯ
Тези нови общности на Граал създават условия да бъде изработено одухотворяването на европейската култура, от тях също могат да потекат мощни сили на духовно християнство към Азия и Африка, които да повдигнат дохристиянските култури там до едно ново християнско стъпало. Последното е бъдеща задача на хората, представящи образа на Презвитер Йоханес. Задачата на Лоенгрин – създаване на новата гражданска култура – е осъществена.
Лоенгрин се явява като рицар на лебеда в Граал-традицията. Това е образ на човек, чиято мисия трябва да остане скрита, и който е вдъхновяван от висше същество. В историята има много подобни фигури. Можем да мислим за чешкия владетел Вацлав (началото на X в.), за немския император Фридрих Барбароса (XII в.), за руските владетели Андрей Боголюбски и Юрий Всеволодович (XII и XIII в.) и за Александър Невски.
В миналото връзката с духовния храм на Граал, който се издигал в етерното пространство, е била поддържана от ранните общности на Граал. Имало ги е навсякъде по Европа – от Испания до славянските земи: манастирът Сан Хуан де ла Пеня, в Пиринеите, в крепостта Монсегюр, в Елзас, по немско-швейцарската граница, в Оденвалд, в старите замъци на Австрия, Словения и Чехия. Хората, образуващи тези общности, са се стремили да поддържат връзка с духовния свят. Те са получавали вдъхновение да работят за развитието на човешката култура в служба на Граал.
Особено в областите, където са се развивали заедно германската и славянската култури, възниквали общества, съчетаващи западния, мъжки елемент на търсене на Граал и източния, женски елемент на съхраняване на Граал. Такива общности – манастири или духовни кръгове – са били основавани от жени, които носели в душите си силите на София. Значими представителки на това течение на София са например Хедвиг от Шлезия, Елизабет от Тюрингия и Агнес от Бохемия, които са живели през XII и XIII век.
Образът за бъдещето на едно такова общество, в което може да се въплъти божествената мъдрост, намираме в легендарния руски град Китеж, представляващ културата на братството и любовта. Според легендата той е бил построен през XII век и когато монголските племена го нападнали, потънал в езерото, като по този начин бил спасен от Бога. Това бил град, в който всеки е можел да намери помощ по време на своето пътуване към Граал. Историята за Китеж дава важен ключ за разбиране на Граал-традицията.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГРААЛ
Граал е един от най-важните символи на езотеричното християнство. В Южна Европа той е възприеман преди всичко като чашата на светата Тайна вечеря. В келтския Запад Граал се свързва с чашата на изобилието (думата „Граал“ произлиза вероятно от една древна дума, идваща от Южна Франция – gradalis – „стъпалообразен“ – като описание за чаша или купа със стъпаловидно намаляваща основа. В Германия Ешенбах описва Граал направен от скъпоценен камък, който Архангел Михаил е избил от короната на Луцифер при двубоя си с него. В Северна Европа е жива представата за Граал като обикаляща храна или мелница.
Рудолф Щайнер ни дава още една картина: той посочва лунния сърп, който е допълнен понякога от едва видимата останала част на лунния диск. Когато невидимата част на Луната е осветена по този начин, това става благодарение на отразената от Земята слънчева светлина. Тогава лунният сърп става като че приемник на слънчевия диск. Според Щайнер това е космичния образ на Граал.
И така, Граал може да се разглежда като чистата човешка душа, която посреща Духа, или като една човешка общност, която приема от духовния свят вдъхновенията, идващи от Свещения Граал, или като душата на Европа, която се отваря за небесната мъдрост или като самата Земя, която приема Христос и така става планета на Христос