статия от списание „Житно зърно“, година ХХIII бр. 8 / 2001 г.,
автор Хари Салман, превод от немски: д-р Светла Балтова
взето от:
http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BB_-%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD
Уважаеми Приятели ! Тази статия ме впечатли с историческата връзка /доказвана от автора/ на Свещения Граал с келтската духовност. Хари Салман е холандски философ и известен изследовател на духовната култура. Между другото, говори 12 езика, включително и българския. Вижте за него в https://kibea.net/author/194
АНФОРТАС
През VIII век империята на готите западнала и един духовен елит на франките поел задачата да съхрани мистериите на Свещения Граал. Традицията на Граал се придвижила от Пиринеите през Франция към Елзас и по своя път се свързала с течението на крал Артур.
Сега пред нас се появява картината на цяло семейство, свързано с Граал: болният крал Анфортас, неговият брат Треверцент и неговите сестри. Те са деца на рано починалия цар на Граал Фримутел, който е бил син на Титурел.
Анфортас е трагичен образ. Той страда от неизлечима рана, която може да бъде излекувана само ако някой намери правилния въпрос, чието произнасяне би разплело съдбата му.
Трудно е да се каже чия индивидуалност от VIII век отразява Анфортас. Предполагам, че трябва да търсим неговия прототип сред кръга хора около Карл Велики, изповядващи езотеричното християнство. Към този кръг са принадлежали примерно абат Валдо от манастира Райхенау, приемен баща на Карл Велики, или Хуго фон Type, съветник на Карл. Дворът на Карл Велики е бил свързан с Граал традицията, но впоследствие, след като получил императорската корона от римския папа, той е трябвало да се раздели с тази традиция и тя постепенно западнала.
Носителите на това течение произлизат от центровете на каролингската империя и затова намирам за вероятно в земите на Белгия, Люксембург, в Елзас и около Бодензее да е имало малки духовни центрове в някои замъци или манастири, които да са съхранявали мистериите на Граал-традицията.
Оказва се, че келтекото християнство, идващо от Шотландия и Ирландия, се вкоренило най-дълбоко в тези области. То станало почва за развитието на Граал-традицията, която по време на царуването на Карл Велики се разпространила по териториите на романо и германо езичните народи.
ПАРСИФАЛ
С Парсифал, синът на Херцелайде и Гамурет, ние навлизаме в нови територии, описани от Ешенбах, този път в Централна Европа. Това е Каринтия, обитавана след IX век от швабски и баварски рицари, насочили се впоследствие като колонизатори към славянските земи на Словения. Предполагам, че по времето на Волфрам Ешенбах в някои замъци на Словения и Каринтия Граал-традицията е била жива.
Херцелайде е сестра на болния Анфортас, а Гамурет е рицар, напуснал земите на своя баща, за да търси приключения в страните на исляма. Волфрам оставя впечатлението, че Гамурет произхожда от словенския град Птуй.
Парсифал е възпитаван от своята майка, Херцелайде. Тя не иска синът й да напусне дома си и да тръгне по света като баща си, но точно това става. Младият Парсифал среща рицари, които му разказват за крал Артур. Парсифал тръгва да пътешествува и неочаквано се озовава в замъка на болния Анфортас, който всъщност е неговият вуйчо. Той не успява да зададе правилния въпрос относно причината за болестта на краля, и след редица преживявания в замъка се налага да го напусне.
Едва след четири години и половина той се връща отново в замъка, успял да намери правилния въпрос, с който излекува своя вуйчо Анфортас и на свой ред става следващия цар на Граал. Но преди това той побеждава в двубой своя брат Файрефис – син на Гамурет и царица Белакане. Фигурата на Белакане ни насочва към Йемен и космичните мистерии на феникса.
Валтер Йоханес Щайн предполага, че зад образа на Парсифал се крие епископ Лиутвард от Верцели (в Северна Италия), който през 900 година води война срещу унгарците. Лиутвард е от швабски произход и е получил образованието си в Райхенау. От швабския народ произлиза и династията на император Фридрих Барбароса, която също е свързана със Свещения Граал.
Разбира се, епизодите от историята на Парсифал не бива да се приемат само буквално. Те имат многопластово значение, при което Титурел, Анфортас и Парсифал представят различни степени на въздействието на Граал, които са се осъществили в различни европейски области. Преживяванията на Парсифал се развиват в средата на IX век. Лоенгрин и Презвитер Йоханес са не само буквално синове на Парсифал и съответно на неговия брат Файрефис, но представляват нови етапи в развитието на традицията на Граал, която от Европа се прехвърля в Азия и Африка.
ЛОЕНГРИН И ПРЕЗВИТЕР ЙОХАНЕС
Лоенгрин е представен много кратко от Волфрам фон Ешенбах, затова трябва да потърсим повече за него в други средновековни сказания. В едно от тях се разказва, че край град Антверпен (Белгия) се появил рицар, пристигнал в лодка, теглена от лебед. Той се оженил за Елза фон Брабант, но с условието тя никога да не го пита за неговия произход. Веднъж тя все пак му задала този въпрос, и той трябвало да я напусне.
Щайн смята, че Лоенгрин представя духовния импулс, идващ от Англия, който довежда до създаване на градове в немската държава. Тези градове давали закрила срещу унгарските набези и възможност за развитие на стопански активности и бюргерско самоуправление. Щайн вижда в образа на Лоенгрин английския канцлер Туркетул, живял през X век. Като абат на манастира Кроуланд, Туркетул предприел много пътувания в Европа и допринесъл за създаването на новата гражданска култура.
В повестта си „Парсифал“ Волфрам фон Ешенбах разказва, че Файрефис (братът на Парсифал от друга майка) се оженил за Репанзе де Шойе – сестра на майката на Парсифал и заедно с нея се върнал в своето царство в Индия. Плод на техния брак бил Йоханес, по-късно швестен като Кралят-жрец или Презвитер Йоханес, който бил предопределен да царува над Индия.
През Средновековието страната Индия не била отчетливо локализирана. Етиопия също била наричана Индия и се вписва по-добре в контекста на историята за Парсифал, защото Етиопия била християнска страна. Но в Индия също имало християнски общности.
След 1145 г. в Европа започнали да идват вести за Презвитер Йоханес и те дали начало на много пътешествия, чиято цел била да намерят царството на Йоханес. Още повече, че Ешенбах описва, че след смъртта на Парсифал пазителите на Граал пренесли свещената чаша в царството на Йоханес. Това обяснява изпращането на много мисии да търсят непознатите християнски земи в Азия . Последвалите географски открития на португалците също могат да бъдат приети като опит да се намери царството на Йоханес.
Навсякъде на изток е имало християнски общности. В Средна Азия, Монголия и Китай са съществували значителни групи от несториански и манихейски християни, необвързани със западната църква. Някои монголски племена са били несторианци, а тюркските уйгури от пустинята Гоби са принадлежали към манихейството. Преди и по времето на Чингис хан и наследниците му християнските общности, разположени по Пътя на коприната, са били ислямизирани.
Но преди това да се случи, е имало огромна средноазиатска държава, основана от Желуй Дасхи (1143-1187), която руският историк Лев Гумильов разглежда като държавата на Презвитер Йоханес. По-вероятно е обаче зад фигурата на презвитер Йоханес да се крие съвременникът на Ешенбах, етиопският крал-жрец и посветен Лалибела. Името Презвитер Йоханес може да е име и на водача на някое християнско братство в Ориента.
В непосредствена близост също можем да забележим християнски държави, и то в Армения и Грузия. В началото на XII век в Грузия царува Давид Строителят. Някои виждат в него член на наскоро образувания Орден на тамплиерите. Забележително е, че църквите в Армения и Грузия имат архитектура, съвършено различна от западната. Те са с кръстообразни куполи, формата на основите им може да се види в старата грузинска църква в Бана (източна Турция) и при реконструкцията на дворцовата църква Цвартнотц в Ереван.
Тук намираме картината на храма на Граал, построен от Титурел! Тези църкви са строени през VII век, а това е точно времето на Титурел. Може да се предположи, че арменски майстори-строители, които са работили през средните векове в Италия, в остготската държава, са допринесли за разпространението на тази кръгла църковна форма на Запад. Тези строителни форми повтарят архитектурата на светия гроб в Ерусалим, който представлява кръстообразна ротонда с една миниатюрна църква под купола, над гроба на Христос.
/следва/