Издателство на Българската работническа партия /комунисти/, София № 436, 1947г.,
Превод от немски Ив. Георгиев. Оригиналът е написан през 1884г.
взето от: https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/1884/Engels-Proizhod.pdf
За Русия тоя ход на развитие изглежда исторически напълно доказан. Що се отнася до Германия и, на второ място, до останалите германски страни, не може да се отрече, че това предположение в много отношения по-добре обяснява източниците и по-леко разрешава трудностите отколкото досегашното, което свежда селската общност чак до времето на Тацит.
Най-старите документи, например Codex Laureshamensis [поземлената книга на града Лорх], се обясняват изобщо много по-добре с помощта на семейната община отколкото на селскообщинного сдружение. От друга страна, това обяснение пак открива нови трудности и нови въпроси, които тепърва трябва да се разрешат. Само нови изследвания могат да доведат тук до окончателно решение; впрочем, аз не мога да отрека, че междинната степен на семейната община е твърде вероятна и за Германия, Скандинавия и Англия.
Докато у Цезар германците току-що са преминали отчасти към постоянни местожителства, отчасти още дирели такива, във времето на Тацит те вече имали зад себе си цял век уседнал живот; съответно на това прогресът в производството на средства за живот е несъмнен. Те живеят в къщи от греди; тяхното облекло е още твърде много от горски произход; грубо вълнено наметало, животински кожи, за жените и знатните – ленени долни дрехи.
Храната им е мляко, месо, диви плодове и, както прибавя Плиний, овесена каша (и днес още келтска национална храна в Ирландия и Шотландия). Богатството им се състои от добитък ; но той е от недобра порода, говедата — дребни, невзрачни, без рога ; конете — малки пони и лоши бегачи.
Парите се употребявали рядко и малко и то само римски. Злато и сребро те не обработвали и не го ценели, желязото било рядкост и изглежда, поне у племената по Рейн и Дунав, то е било само внасяно, а не добивано от тях. Руническото писмо (подражание на латинските и гръцки букви) било известно само като тайно писмо и се употребявало за религиозни чародейства.
Човешки жертви били още обичайни. Накратко, ние имаме тук пред себе си народ, който току-що се е издигнал от средното стъпало на варварството до висшето. Но докато у племената, граничещи непосредствено с римляните, развитието на самостоятелна метална и текстилна индустрия е било възпрепятствувано от улеснения внос на римски индустриални продукти, такава индустрия се развила несъмнено на североизток край Балтийско море.
Намерените в тресавищата на Шлезвиг предмети за въоръжаване – дълъг железен меч, ризница, сребърен шлем и т. н., заедно с римски монети от края на II век – и разпространените от преселението на народите германски метални вещи показват един напълно собствен тип от не по-малко усъвършенствуване, дори и тогава, когато те подражават на първоначално римски образци.
Преселването в цивилизованата Римска империя слага навсякъде край на тая собствена индустрия освен в Англия. Как тази индустрия се появила и развила навсякъде еднакво показват например бронзовите чапрази; чапразите, намерени в Бургундия, в Румъния, при Азовско море, биха могли да произлизат от същата работилница, както английските и шведските, и са също тъй несъмнено от германски произход.
На горното стъпало на варварството съответствува и общественото устройство. Според Тацит навсякъде съществувал съветът на старейшините (prinzipes), който решавал по-маловажни неща, а по важните подготвял за решение в народното събрание ; последното съществува на нисшата степен на варварство поне там, където го знаем, у американците, изпърво само за рода, не още за племето или съюза от племена.
Старейшините (prinzipes) се различават още рязко от военачалниците (duces), точно както у ирокезите. Първите живеят още отчасти от по-четните дарове в добитък, жито и т. н. от страна на членовете на племето; те, както в Америка, най-много се избират от едно и също семейство; преходът към бащинското право благоприятствува, както в Гърция и Рим, за постепенното превръщане на избираемостта в наследственост, а заедно с това и за създаването на едно знатно семейство във всеки род.
Тази стара, така наречена племенна аристокрация загива в по-голямата си част в преселението на народите или наскоро след него. Военачалниците били избирани без оглед на произход, а само според годността им. Те имали малко власт и трябвало да влияят чрез личен пример; истинската дисциплинарна власт във войската Тацит приписва изрично на жреците.
Действителната власт принадлежала на народното събрание, Председателствува кралят или племенният старейшина ; народът решава — не: чрез роптание, да: чрез акламация и дрънкане на оръжия.
Народното събрание е едновременно и съд; тук се поднасяли жалби и се вземали съдебни решения по тях, тук се произнасяли смъртните присъди и то само за страхливост, народна измяна и извратено сладострастие. Също така и в родовете и другите поделения съди целият колектив от членовете под председателството на старейшината, който, както във всеки германски първоначален съд, може само да ръководи разискванията и да поставя въпроси; съдия у германците е бил открай време и навсякъде целият колектив.
Съюзи от племена са се образували от времето на Цезар; у някои от тях е имало вече крале; върховният пълководец. както у гърците и римляните, вече се стремял към тираническа власт и понякога я достигал. Такива щастливи узурпатори в никой случай не били неограничени владетели; но те почвали вече да ломят веригите на родовия строй. Докато инак освободените роби са заемали подчинено положение, защото не можели да принадлежат към никой род, такива фаворити при новите крале често стигали до висок ранг, богатство и почести.
Същото ставало и след завоюването на Римската империя с пълководците, станали сега крале на големи страни. У франките кралските роби и пуснатите на свобода играели голяма роля най-напред при двора, а след това и в държавата; новите благородници произхождат в по-голямата си част от тях.
Една институция благоприятствувала за появата на кралската власт — дружините. Ние видяхме още у американските червенокожи как наред с родовата организация се образуват на самостоятелна нога частни сдружения за водене на война. Тези частни сдружения у германците станали вече постоянни съюзи. Военачалникът, който вече си е спечелил име, събирал около себе си отред от жадни за плячка млади хора, задължени към него с вярност, както и той към тях.
Водачът ги издържал и възнаграждавал, подреждал ги йерархически; един отред телохранители и готова за бой войска служили за по-малки походи, един готов офицерски кадър – за по-големи.
Колкото и слаби да са били тия дружини и колкото и слаби да се оказват, например по-късно при Одоакър в Италия, все пак те са образували зародиша на упадъка на старата народна свобода и се утвърждавали като такива през и след преселението на народите.
Защото, първо, те благоприятствували за появата на кралската власт. А, второ, те могли, както забелязва още Тацит, да бъдат запазени единни само чрез постоянни войни и грабежнически набези. Грабежът станал цел. Ако предводителят на дружината нямал какво да прави наблизо, той потеглял със своя отред към други народи, у които имало война и изгледи за плячка; спомагателните германски войски, които се биели на големи маси под римско знаме дори против германци, били съставени отчасти от такива дружини.
Системата на военно наемничество, позорът и проклятието на германците бил тук вече налице в своята първична форма. След завоюването на Римската империя тия кралски дружини, заедно с несвободните и с римската придворна прислуга, образували втората главна съставна част на по-късната аристокрация.
И така, обединените в народи германски племена имат изобщо същото устройство, каквото имали гърците от героичната епоха и римляните от епохата на така наречените крале: народно събрание, съвет на родовите старейшини, военачалник, който вече се стреми към действителна кралска власт.
Това било най-съвършената организация, която родовият строй изобщо можел да създаде ; това било образцовото устройство на висшата степен на варварството. Ако обществото прекрачвало границите, в които това устройство е бивало задоволително, настъпвал е краят на родовия строй; той бивал разрушаван, на неговото място се появявала държавата.