Публикувано от: Радка Костадинова, 2008г. взето от:
http://www.referati.org/edin-den-na-gai-iulii-cezar-zavladqvaneto-na-galiq-1/82752/ref/p2
Уважаеми приятели ! Избрах да публикувам този откъс, написан от Цезар, за да уточня понятието „кръвожадни варвари“, често давано на келтите. Да убиеш цялото население на един град /Аварикум/, ей тъй, явно навремето в Рим е минавало за признак на висока култура. Тоест – ако убиват римляните – може, а за другите е варварско. Приятно четене !
Трети декември 58г. – Сигурен съм,че тази битка,ще бъде победна за мен. Наблюдавах галите внимателно и забелязах, че всяко племе е разделено на три съсловия. Ще е лесно да ги разгромя, тъй като племената са пръснати в различни области и прекарват времето си във войни помежду си. Използвам това като превръщам някои от тях в съюзници, а други – убивам. Верцингеторикс, племенният вожд на галите, е най-силното им оръжие и той е единственото, което ме притеснява. Най-вероятно, ако го въвлека в решителна битка, ще успея да го победя.
Връщам се в Галия, за да предотвратя надигащото се въстание, и както обикновено, ще разчитам на бързо и изненадващо нападение. Придвижвам се уверено през галските гори и реки. След бърз преход се опитах да си върна Ценабум. По пътя си превзех други градове – плячкосвах и ги опожарявах. После продължавах напред. По план се появих точно, където галите най-малко очакват. И сякаш нищо не може да ме спре…Галите се оттеглят и се скриват в Аварикум.
Често превземам градове с обсада. Легионите ми се заемат да строят платформа, по-висока от стените на Аварикум. Нужни са ми само време и търпение, но аз не разполагам с нито едно от тях. Имам нужните хора, но ще ми е необходим поне месец, за да построя достатъчно висока рампа. Освен това и Верцингеторикс пречи на операцията – прекъсва пътя на доставките и лишава хората ми от храна. Убедих пленници да ми кажат къде е лагерът на вожда им и веднага се запътвам към описаната блатиста местност, но се оказа, че съм бил подведен.
Озовахме се насред тресавище. Така, разположен по-високо, лагерът на галите е почти непревземаем. Изглежда съм подценил противника си. Ще изчакам той да направи първата крачка, въпреки че легионите ми са жадни за действие. При този терен обаче, шансовете за победа за много малки. Войската ми е разочарована. Галите не се славят нито с добра дисциплина, нито с добър пълководец. Надявам се да смятат, че сме в по-слаба позиция, и да ни нападнат.
Изглежда, че Верцингеторикс също се е въоръжил с търпение и не смята да предприема нищо. Нямам друг избор, освен да се върна с хората си обратно към Аварикум. Това е тактическо отстъпление, но войската ми го приема като унижение.
Отмъщението ни не закъснява. Използваме предимството от проливния дъжд, за да разбием защитата на града. С моята благословия в Аварикум започва масова сеч. Радвам се, че мога да дам пълна свобода на действие. Това е най-удобният момент за войската ми да си отмъсти. Ако реши да избие всички – така да бъде. И нека съдбата на този град да служи за пример – 40 000 мъже, жени и деца минават под ножа. Подобна сеч може да пречупи съпротивата на хората или да ги разгневи още повече и да засили желанието им да отвърнат на удара. При галите стана второто. Принуден съм да разделя войските си на две части – четири легиона пратих на север, а с останалите шест поех на юг към земите на Верцингеторикс.