18.03.2022г., от https://www.actualno.com взето от:
Желязната епоха на територията на съвременна Франция е обект на много научни дискусии. Галите, които тогава са населявали тези земи, редовно се представят като преки предци на съвременните французи. Галите са келтски племена, които според една от хипотезите са дошли в Европа от Черноморския регион. Втората хипотеза говори за техния автохтонен произход от територията между Рейн и Дунав. Римляните наричат гали келтите, заселили се на територията на съвременна Франция, когато се сблъскват с тях през IV век пр.н.е. Тогава племената под командването на вожда Брен им се противопоставят толкова успешно, че разграбват Рим.
И дори след завладяването ѝ от Цезар Галия остава голям проблем за римските владетели в продължение на векове. В последно време се появиха значителен брой научни трудове, в които общностите от желязната епоха се описват чрез материална култура и погребални практики. Авторите на тези трудове често казват, че галските племена са били много разединени, имали различни култури и изобщо не са били съвсем родствени.
Френски учени под ръководството на Клер-Елиз Фишер са провели генетичен анализ на 49 човешки останки, датирани от бронзовата и желязната епоха. Образците били взети от погребения в различни региони на съвременна Франция. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание iScience. Сравняването на генома на хората от желязната епоха с хората от бронзовата епоха е важно и ето защо.
С галите традиционно се свързва разпространението на халщатската култура в Западна Европа, което е прието да се отнася към желязната епоха. Но археологическите находки отдавна са изменили идеята за Халщат. Станало ясно, че първите му два периода (А и В – според периодизацията, направена от германския археолог Райнеке в началото на ХХ век) се отнасят към бронзовата епоха.
Изследователите разглеждали три популации като предци на галите: преднеолитни западноевропейски ловци-събирачи, раннонеолитни земеделци и черноморски степни жители, чиито гени са пренесени на запад от представители на културата на камбановидните чаши.
Учените не са открили значителни различия по последните два компонента между популациите от бронзовата и желязната епоха от южната и северната част на съвременна Франция. В същото време те съществуват на регионално ниво – но само сред хората от желязната епоха. С други думи, анализът показал липсата на голяма генетична разлика между групите от бронзовата и желязната епоха.
В същото време пробите, принадлежащи към желязната епоха, имат забележими регионални различия. В генома на хората, живели в северната част на Галия, са открити гени, характерни за населението на Британия. А в образците от юг – гени, типични за иберийците. Интересното е, че археологическите находки потвърждават такава връзка със съседите. Например погребенията на север са подобни на типичните за Британия (т.нар. кръгли къщи).
Независимо от такива регионални вариации изследователите са стигнали до извода, че няма значителен приток на „чужди“ гени. Преходът от бронз към желязо е извършен от галските племена независимо, противно на по-ранните хипотези. Учените свързват този културен преход с прогресивни местни икономически промени, а не с масов приток на алохтонни (външни по произход) групи.
За съжаление авторите на изследването не коментират по никакъв начин факта, че оръжията и предметите на материалната култура, характерни за Галия от ранната желязна епоха, се появяват за първи път на изток от нея, постепенно преминавайки от територията на съвременна Чехия на запад. Работата е интересна с това, че за първи път е установена генетична хомогенност между регионални групи, характеризиращи се с различни археологически култури.
Тази геномна хомогенизация, изглежда, е свързана с мобилността на хората между регионите, както и с притока на гени от Великобритания и Иберия. По такъв начин резултатите като цяло потвърждават произхода на съвременните французи от галите и техните предци чак до бронзовата епоха.