2018г., от http://pmg-sliven.com взето от:
http://pmg-sliven.com/bg/himiq2018/Ezikutnarasteniqta.pdf
СЕМЕННИ РАСТЕНИЯ
ОТДЕЛ СЪВРЕМЕННИ ГОЛОСЕМЕННИ РАСТЕНИЯ – GYMNOSPERMAE
ЕДНОСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ (MONOCOTYLEDONAE)
10. Семейство Кипарисови, хвойнови. Латинското му име е Cupressaceae.
Хвойна, смрика (Juniperus)
Историята на този храст ни отвежда 50 милиона години назад в живота на земята. Съществувал е още в Третичния период, следователно бил е свидетел на появата на човека. Разпространен е в цяла България, особено по планинските склонове. Младите клончета и иглестите му листа имат приятна миризма. Названието хвойна, смрика (и руското можжевельник) показват връзката му с иглолистните растения – бор, ела, смърч и пр.
Родовото название на хвойната „юниперус“ се среща у Плиний и Вергилий и произлиза от келтската дума „ейнепрус“, което значи трънлив, с което се намеква за бодливите й листа. Други ботаници считат, че названието идва от латинската дума „юниор“ – по-млад, с което се изтъква
тази особеност на растението, че докато старите плодчета още не са опадали, явяват се нови, „по-млади“. Между всички растения хвойната отделя най- много фитонциди за определено време.
30. Семейство Кремове. Латинското им название е Liliaceae.
Тук спадат тревисти растения с подземни органи луковици или коренища. Само в тропическите страни сред представителите на това семейство се срещат дървенисти растения като драцена, алое и др. Листата на кремовите растения са с дъговидно жилкуване. Цветовете им са едри, ярко обагрени. На езика на келтите „ли-ли“ значи бял цвят.
Чесън (Allium sativum)
Научното название произтича от латинската дума alo, което значи „силно мириша“, и „сативум“ от думата serere, което значи „сея, разнасям, пръскам“. Алиум сативум ще преведем като „разнася силна миризма“.
Според други автори в названието на чесъна „алиум” са отразени неговите вкусови свойства. „Алиум“ произлиза от келтската дума „ал”, която означава „лютив и силен остър мирис”. Тази миризма се дължи на бързо летливи етерични масла, съдържащи сяра.
Чесънът е прекрасен антисептик за месни изделия. Излъчва фитонциди, отнасящи се към групата на антибиотиците (проучени от съветския учен Б. Токин)
Бял крем, крин (Lilium candidum)
Често неправилно го наричат „лилия“. Исторически сведения говорят, че това растение е било отглеждано още преди 2 300 години. Цветове и семена от него са били намерени в гробниците на етиопските царе и египетските фараони. Научното му название идва от келтската дума „ли-ли“, което, преведено на български, значи „бял”. То е дадено заради баграта на цветовете.
ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ (DICOTYLEDONEAE)
37. Семейство Върбови. (Salicaceae)
Върба (Salix)
Много от растенията съдържат в тъканите си салицилова киселина или нейните соли. Още в древни времена Хипократ е използвал някои растения като лечебно средство. Някои от тези растения съдържат по-големи количества гликозиди салицин. Такава е върбата Salix purpurea (ракита).
Познати са още около 200 вида върби. Всички съдържат салицилати, откъдето е дошло научното название на рода Саликс.
Според етническото обяснение названието има келтски произход. На езика на келтите „сал“ значи близко, а „лис“ – „вода“, т. е. върбата показва, че в близко съседство има вода. Растенията от този род растат покрай водите. (В Източните Родопи населението нарича върбата „сувит“. „Су“ от турски
на български значи „вода“). В народната медицина кората на върбата се използва за лекуване на
ревматизъм, подагра и треска. Действащият принцип е съдържанието на салицилати.
38. Семейство Брезови. Латинското му име е Betulaceae.
Това семейство обхваща дървета и храсти. Растенията са еднодомни, но цветовете разделнополови. Цветчетата са малки, често без околоцветник, събрани в реси. Плодът им е орехче, семка или крилатка.
Бреза (Betula)
Родът е застъпен в България с един вид – Бяла бреза (Betula alba). „Бетула“ е латинско название. Думата „батуере“ означава сеч, „алба“ – бяла. Цялото название следва да се преведе като „сечене на бяло дърво“. Плиний нарича брезата „галина арбор“, което ще рече „галско дърво“.
В северните страни брезата е една от най-разпространените дървесни породи. Бялата й кора е дала повод за видовото име, а родовото име идва от това, че на много места брезата е единственият дървесен вид, който секат за задоволяване на домакински и строителни нужди.
Елша (Alnus)
Научното название е от келтски произход. „Алнус“ се състои от две думи „ар“ – при и „лан“ – бряг. В названието е отразено едно екологично изискване на растението – да бъде близко до водата, край брега на реката.
Родът Елша е застъпен в България с два вида: Черна елша (Alnus glutinosa) – лепкава елша, среща се край реките в цяла България и Планинска елша (Alnus viridis) – зелена елша. Има я на малки общества в Рила и Витоша.
39. Семейство Букови. Латинското му име е Fagaceae.
Дъб (Quercus)
У много народи дъбът се счита за най-красиво дърво. Към него хората се отнасят с любов и уважение. Името му се свързва с представата за дърво със симетрична корона и разперени могъщи клони, за сила, мощ, величие. Дъбът е най-мощното дърво по нашите земи. Има много здрава дървесина. Живее повече от 2 000 години. В България най-дебелото дърво, известно досега, е „царският дъб“ в Туловската кория. Стволът му е дебел 8.60 м. Наречен е „царски“ заради изключителните си размери.
Латинското название „кверкус“ значи „красиво дърво“. Названието идва от келтската дума „квер“ – красив и „квез“ – дърво. Дъбови листа се поставят на войнишката яка, за да символизират, че войската ще бъде тъй дълговечна, както дъба, който може да преживее повече от 2 000 години.
40. Семейство Брястови. Латинското му име е Ulmaceae.
Бряст (Ulmus)
Названието е от келтски произход. В думата „ели“ келтите включват дърво с белезите на коприва. И наистина семействата Брястови и Копривови (Urticaceae) спадат към общ разред и имат сходни белези.
42. Семейство Конопови. Латинското му име е Cannabaceae
Коноп (Cannabis)
На езика на келтите „кан“ значи тръстика, „аб“ значи „малък“ или канабис ще се преведе като „малка тръстика“. По външен вид конопът прилича на тръстиката
65. Семейство Розоцветни. Латинското му име е Rosaceae.
Роза, шипка (Rosa)
Названието на този род се среща у Плиний и Вергилий. Счита се, че то е образувано от гръцката дума „родон“ – роза, и келтската дума със значение „червен“. И двете думи отразяват червената багра на цвета и плода на растенията, спадащи към рода.
107. Семейство Боровинкови (Пиренови). Латинското му име е Ericaceae.
Армерия (Armeria)
Родовото название на тези растения произлиза от келтската дума „ар“ – близо, и „мор“ – море. (Растения на морския бряг). Някои видове са с много красиви цветове и се използват за украса.
117. Семейство Върбинкови. Латинското му име е Verbenaceae.
Върбинка (Verbena)
Научното име на растението от този род има келтски произход. „Фер“ значи „унищожавам“, а „воен“ – камък. В това название са отразени лечебните свойства на върбинката, която в старо време се е ползвала за лекуване на камъни в бъбреците