Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:
http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html
Славяните
Славяните, заедно с техните близки съседи и езикови роднини балтийците, излизат сравнително късно на театъра на европейската история. Говорейки архаична форма на Сатенския клон на индоевропейските езици,те почти по чудо успяват да поддържат езиковата си цялост, въпреки широко разпространената асимилационна дейност на келтите, скитите, и германците. Славянският е в много отношения по-близо до първоначалната форма на индоиранския език, факт, който има културно и географско значение.
Въпреки че всички славянски учени не са в съгласие за местоположението на оригиналната им прародина, становището на Ниедерле има най-голямата тежест. Той проведе изследване в гъсто залесения басейн на река Припят, в северозападната част на Украйна и югоизточната част на Полша. Този район е ограничен на запад от Висла, на юг от горното течение на Днестър, и на изток от великите гори на Полтава. С други думи, славянските предци избягнали загубата на етническата си идентичност от ръцете на скитите и готите чрез заемане на сравнително залесени и заблатени места.
Техните съседи на запад са били германците и келтите, които живеят от другата страна на Висла, докато неразделните финландци се заселили по залесените участъци в близост до изворите на Волга, Ока, и Дон. В началото иранците, езикови роднини на славяните, окупирали равнините на юг и на изток, а траките граничели със славяните в далечната част на планинската верига на Карпатите.
Подобно на най-ранните иранци и за разлика от скитите, славяните са били прости фермери и пастири. Живеейки в блата и гори, те се били адаптирали към трудните климатични условия.
На запад славянската експанзия над голяма част от това, което сега е Германия е била заето от германските народи, които скоро преминали към период на източна експанзия, по време на която те германизирали много от новите славянски групи, или чрез сила или чрез мирна асимилация. Няколко острова на славянската реч и култура са оцелели при това движение, а именно, този на вендите в саксонски Шпреевалд.
Движението на южните славяни ги завело в Динарската планинска верига зад Долна Австрия, където на определени честоти се заселват в полуостров Истрия на брега на Адриатика, както и в самата Северна Италия. Югоизточно основното тяло се премества по адриатическото крайбрежие, по Динарската планинска верига в Черна гора, и региона Гор в Североизточна Албания.
А южното славянско ядро образува царство Стара Сърбия, центрирано около Призрен и Скопие. Това ядро се разширява дейността си в Косово поле, където обаче, те губят голяма част от териториите си от турците и албанците. Сърбите, най-важния народ участващ в тази южна експанзия, все още говорят на език, тясно свързан с този на вендите в Германия.
Движенията на славяните на изток представлява интензивна реокупация на богатите, черноземни територии от края на неолитните времена, тази плодородна ивица от безлесната низина е била любимо пасище и земя за племена и народи от войнствени номади, неблагоприятни за пълното използване на земята за оран. От тази черна земя източните славяни последват речните корита от Централна Русия на север в горската част на страната, тогава обитавана от финландците. Много от финландците, обаче се славянизират като се смесват със завоевателите си. Трети остават настрана в малки етнически острови, които дори днес са запазили своята финска реч.
На изток разширяването на славяните не спира с Урал, а продължава постепенно, след прекъсвания от тюрките и монголите в Сибир, докато накрая през 17 век не достига Тихия океан. Славяните са все още по-многобройни и се движат в източна посока. Техният период на разцвет, най-новото индоевропейско разширение, още не е стигнало своя край.
Тъй като славяните продължили практиката на кремация, както в началото на настоящото хилядолетие, скелети от периодът на единството не съществуват, като и тези от ранните векове на разширяване не са в изобилие. Въпреки това, в този случай писмени доказателства предшестващи остеологическите, за многобройните описания на ранните славяни, старателно събирани от Ниедерле, се срещат в писанията на византийци, араби, и персийци.
С малки изключения, тези славяни са високи, руси или румени. Те често се бъркат с германците, и този факт засилва вероятността, че те са били предимно със светла пигментация. Само един глас е бил повдигнат за противното, от един евреин на име Ибрахим Бен Якуб, който като прекосява Бохемия през 965 г. сл. Хр. отбеляза, че бохемците са изненадващо с тъмни коси. Ниедерле тълкува това самотно мнение като доказателство, че Ибрахим свикнал или очаквал да види руси славяни, е бил поразен от местния анклав, който не е характерен за славяните като цяло. С оглед превесът на съвременното становище за противното, на мнението на Бен Якуб не трябва да му се дава твърде голяма тежест.
Към доказателствата от литературните източници, които описват ранните славяни като нордиди в ръст и пигментация, и осткологията ги определя като такива и в метричен и морфологичен смисъл. Накратко, всички от най-ранните славянски скелетни материали, датиращи предимно от 8 до 11 век са на групи, попадащи в една или повече нордически категории, вече е установено, че са характерни за индоевропейските народи от Желязната епоха.
Черепите в Полша, в източната половина, която е включена в родината на славянските народи, преди периода на дисперсия, не са в изобилие. Като цяло по-малко от 40 мъжки черепа могат да бъдат сглобени, а само някои от тях имат пълни измервания. Всички тези черепи са предимно доликокефални, със среден черепен индекс от 73. Сред тези полски черепи са някои особено дълги и големи екземпляри. Те имат тесни лица, а носовете на групата като цяло са напълно лепторине. Като цяло, потомствените славяни от Полша са нордиди, в рамките на обхвата на индоевропейската група.
Многобройните останки от славянската експанзия в Германия показват ясно физическите типове на нашествениците. Най-важната серия е проучена от Aмус, който е събрал черепите на древните Венди в Мекленбург. Те формират сравнително хомогенна група на високи долихокефали и ниски мезокефали, с умерена височина на свода, неголям наклон на челото, дълги и тесни лица, носове тип лепторине или мезорине, високи очни орбити. Тези стари венди, многофункционално представени от поляците, попадат в непосредствена близост в метрично отношение до келтите и скитите. В междинните части на Германия, особено в Западна Прусия и Померания, старославянските черепи са по-високо- сводести, и по-тесни в това отношение от полските подтипове.
Славяните, които нахлуват в Щирия между 7 и 9 век са същите като тези в Германия, и попадат в близост до много по-древните келти. Те формират, без съмнение смесена група, като включват и малцинство от кръгли черепни форми. Някои от славянските черепи от Щирия, напомнящи на полския прототип, са изключително големи и мощни. За съжаление нямаме данни, с които да проследим по-нататъшното напредване на южните славяни в Динарските планински райони, а оттам в Стария Сърбия и Косово поле.
Черепите на нашествениците, които нахлуват в Русия принадлежат на генерализирани нордически форми, с черепен индекс от 75 до 76, и междинна височина на свода. Украинските черепи от 8 до 9 век сл. Хр. не се различават значително от този общ стандарт, но ранните славянски черепи от Московска област в Русия, датиращи от 11 до 12 век сл. Хр., са в действителност почти чисто доликокефални, със среден черепен индекс от 73.5.
Като цяло, славянския расов тип, както личи от скелетната серия от Полша, Германия, Чехия, Австрия и Русия е сравнително еднакъв. С оглед на географското си местоположение полската група вероятно представлява почти най-оригиналната форма, а тези които се разширяват на юг и запад абсорбират местните келти и други индоевропейски популации. Славяните, както всички други индоевропейски народи, които ние сме били в състояние да проследим, са били първоначално нордиди, и там няма и намек в ранните им останки, в изследваните региони на числено преобладаващи брахикефални расови добавки, които днес се считат за типично славянски.
Въпреки това славяните, които са мигрирали към южната част на Унгария, както и германските гепиди преди тях, се смесват с местен нисък на ръст, с широко лице, и широк нос брахикефален тип, който, исторически съвпада с пристигането на маджарите, които са произлезли от централно-азиатските авари. Повечето от славяните запазват оригиналната си доликокефална черепна форма най-рано до 13, и най-късно до 15 век. По това време, при тези които са обитавали Русия и Централна Европа нараства прогресивно брахикефалността.
Добре документираните серии от Бохемия и района на Москва показват как тази промяна напредва от век на век, така че от нормалния 73 до 75 са се увеличили до над 83 черепен индекс през 19 век. Малко славяни са били пощадени от тази промяна, която е успоредна с тази, която засяга южните германци и други народи от Централна и Източна Европа. В заключение може да се каже, че съвременните славяни до известна степен са загубили расовия облик на своите предци. Основни расови типове: Курганска нордическа раса, Балтийска и Източно-балтийска раса, Нео-дунавска раса, и някои судетски елементи.
