Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:
http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html
Уважаеми приятели ! Въпреки че има много научни термини, тази интересна статия, според мен добре описва индоевропейските народи и техните езици, а и такъв подробен поглед върху келтите не се среща всеки ден … Приятно четене !
Раса и език на индоевропейските народи
Някъде в равнините на Южна Русия или Централна Азия се появява индоевропейската реч. Тя се разделя, може би много по-рано, на две групи, определени от групата K. Единия от клоновете е наречен Сатем, а другия е наречен Центум. Речта Центум се разделя на клонове, чиито съвременни оцелели членове са келтския, германския, италианския и гръцкия езици; Сатем включва славянските и балтийските езици, както и арменския, индийския, иранския, и вероятно тракийския, може би основоположник на съвременния албански език. Други, като лигурски, илирийски и тохарски Б (всички Центум), отдавна са изчезнали.
Като цяло, индоевропейските езици са говорени от хора, които съчетавали селското стопанство с животновъдството.
Индоевропейските езици, както знаем се разпространяват от източната част на Европа или Западна Централна Азия в не много далечно време. Тяхното разпространение сред повечето страни на Европа, а впоследствие и в Западното полукълбо, Австралия, и големи части от Азия, в които те първоначално не са били у дома си, е част от общото движение и разширяване, в която расата и културата са изиграли ролите си.
До момента доказателства сочат, че някои форми на индоевропейския език са много древни, концентрирани от едната част на Средиземноморския басейн. Това определено се асоциира с Лигурия, като център на индоевропейска реч.
Най-ранния гръцки език вероятно се появява през 1900 г. пр. Хр. Около 1400 г. пр. Хр, предците на арийците от Индия са преминали проходите на Афганистан в долината на р. Инд, и около шестстотин години по-късно, техните роднини, а именно предците на иранците са основали Персийската империя. От около 1000-900 пр. Хр. нататък, като най-ранната възможна дата, носителите на Халщатската култура в Централна Европа, които разпространили употребата на желязото почти сигурно говорели на илирийски език. В Италия, хората от Виянова са разпространили италийската реч на полуострова, докато някои форми на илирийския били въведени сред редица народи, сред които вероятно са били и венетите.
Всички тези индоевропейски езици, от 900 г. пр. Хр. нататък, са свързани по някакъв начин с разпространението на желязната металургия от един център, който все още е трудно да се определи. Най-често предлаганото местоположение е в северната част на Анадола и Кавказ. Халщатския период в Централна Европа е последван от този на Лa Tèне, от Късната Желязна епоха, което е продължило до 500 г. пр. Хр. и това е периода на келтското разширение и келтското господство, по-рано, но паралелно с разпространението на римската власт и на латинския в Средиземно море.
Разширяването на германците е последвано от това на славяните, най-младите индоевропейци. Това станало в по-късно историческо време, в 7 и 8 век от нашата ера.
Илирите
В началото на проучването ни на индоевропейските народи от Желязната епоха , най-добре ще бъде да се избере най-ранния случай, в който определено може да се идентифицират език, култура и раса. Това е вярно за така наречената култура Халщат, свързана с илирийския клон на индоевропейския език. Въпреки че обикновено се класифицира с Центум, илирийския, както и тохарски Б, принадлежат към древна форма на индоевропейския, която може би се сегрегира в Центум и Сатем.
Тази култура възниква в Централна Европа,в южната част на Германия и Австрия ,някъде малко след началото на първото хилядолетие пр. Хр. Тя се развива от хора с местен произход през Желязната епоха. Кремацията и използването на желязо са били въведени отвън. Все пак, независимо от сложността на археологическите детайли, халщатската цивилизация може да се счита преди всичко за дело на местното централно- европейско население.
Културата Халщат се разпространява в много посоки, включително и на югоизток, където прониква в Босна, и в крайна сметка и в Албания. Тя се движи бавно на север, до достигането си Скандинавския полуостров и Северно германския район, пренася желязото в тези региони сравнително късно, към югозапад, преминава Франция и прониква в Каталуния. На юг, той също се разпространява към Алпите в Италия, където нахлуват илирите, разделени от броя на местните племенни групи, включително венетите. Би било глупаво да се твърди, че всеки пласт с културни останки от Халщатската култура носи костите или пепелта на илирите. Това може със сигурност да се твърди, за централната зона и за регионите в непосредствена близост, а на запад е доста сигурно, че някои от народите с халщатско ниво на култура, всъщност са келти.
Халщатските черепи от Австрия формират сравнително хомогенна, изцяло долихокефална група. В определени характеристики, тя обаче, прилича на курганите, включващи засилването на орбитите и стесняване и удължаване на носа. Някои от индивидуалните черепи са определено на кургани. Морфологично, както и метрично, повечето от тези черепи може без затруднение да бъдат определени като „нордически“, челюстите са умерени, челата умерено наклонени, скулите изпъкнали, а челюстите дълбоки. Те са били средни на ръст.
Австрийската халщатска серия има тесни връзки в две посоки: първо, с местното население на Централна Европа от Бронзовата епоха и Неолита, който я предшества, и второ, с германските хора „Reihengräber“ (англо-саксонците). Сходството между Халщат и германските черепи е често срещано, и ако хората Reihengräber са „нордически“, както обикновено се признава, по всяка вероятност са с халщатски произход.
Значението на тази двойна приемственост е страхотно. Тя проследява нордическия расов тип в скелетната форма от Ранножелязната епоха. Населението от Бронзовата епоха, което е родоначално на нордическото е на свой ред, получено от смес между местните хора от Дунавския неолит, които идват от изток, и по-късно дошлите кургански нашественици. Сложността на средата в края на Бронзовата епоха, е в следствие на смущенията, предизвикани от въвеждането на кремацията по време на последната част от епохата, и не прекъсват расовата непрекъснатост на Централна Европа, където расовите движения през Късната Бронзова епоха изглежда са малко по-прости от тези преди това.
Нека се обърнем към конкретния проблем на илирийския расов състав. Досега се занимавахме изцяло с халтщатските останки от Долна Австрия.
Когато се преместим в южната част на Германия, обаче, която е еднакво замесена в развитието на тази култура, ние не намираме такава расова хомогенност. Черепите от Вюртембург (Бавария) и баварски Пфалц, с обичайния австрийски тип Халщат, има голямо малцинство на брахикефали, които могат да бъдат считани за оцелели от Бронзовата епоха.
Големи серии от Шпреевалд, разположени на север от тази област и в равнината, се състоят изцяло от чисто доликокефални черепи на редовния австрийски тип Халщат, което очевидно е у дома си в равнините на централна Европа, но не и в планините , които вече са дали подслон на упоритото брахикефално население. В Бохемия и Силезия, както човек би очаквал, Шилц намира типични халтщатски доликокефални форми в малки колекции от всеки от тези региони. Един от пет бохемски черепи е брахикефален, и никой в серия от четири в Силезия.
Намерени са както долихокефални, така и брахикефални черепи. В наличния халщатски материал, по-голямата част от черепите са брахикефални. Нека се обърнем югоизточно и следваме Динарската планинска верига в посока към Балканите. В планинската част на Южна Австрия, халтщатския нордически тип е малцинство. В Хърватия, обаче седем възрастни черепи са долихокефални и принадлежат към обичайния тип Халщат, докато два инфантилни черепа показват брахикефалност.
В Босна, стигаме до известния пласт на Гласинац, където сравнително големи серии на сравнително по-късни илирийски останки отново съдържат смес от различни видове. По-голямата част от черепите показват същата смес от дунавски и кургански елементи, които вече сме виждали в Халщат. Няколко от отделните черепи са много големи и възпроизвеждат курганския прототип съвсем точно. Брахикефалните черепи, макар и в малцинство, са достатъчно многобройни, за да може да се определи тяхната расова принадлежност с известна точност. Почти всички принадлежат към това, което може да се нарече модерен динарски расов тип. Черепите са средно големи, с прави странични стени, доста широки чела и много изпъкнал нос.Челюстите са много широки, с прекомерен бигониал, но без забележителна дълбочина.
Meтрично тези брахикефални черепи приличат на серията от Кипър, но като цяло са малко по-големи. Те имат, в интерес на истината, междинно положение между кипърската серия и Bell Beaker групата от горната част на провинция Райнланд, но морфологично са идентични и с двете. Няма съмнение, че се занимаваме с този случай с динарските форми, които съставят съвременното население на Босна.
Това е първата поява на черепи от този тип в Динарския регион в значителен брой. Ние вече видяхме, обаче, че от същият този тип са влезли в тези планини в началото на Бронзовата епоха, във връзка с източното движение на народите Beaker Bell. Кръглите черепи от Гласинац и Карниола може да са били потомци на тези бежанци Beaker Bell.
Илирите се разпространяват на югозапад по протежение на Динарските Алпи в Черна гора и Албания, и очевидно са смесени с брахикефалното коренно население на планината, които може да е било по-многобройно от нашествениците, като с някои допълнения и изменения продължава да съществува като преобладаващ елемент и днес.
От значение за нашето изследване на илирийските народи, е както следва: в равнините на централна Германия и провинция Долна Австрия, където е възникнала култура Халщат, расовия тип е нордически. С този термин, ние трябва да разберем, че илирийския централен тип е бил сходен в черепните си размери и лицеви пропорции с германците от периода Völkerwanderung. Историческите доказателства за пигментацията на илирите са конфликтни и недостатъчни за да се формира становище по този въпрос. Този „нордически“ тип не е отделна раса, а прост вариант на голямото средиземноморско семейство, заемащ междинна метрична позиция.
Тя намира готов прототип сред населението от Бронзовата епоха, което се простирало от Австрия до Сибир, продукт на смес между дунавски земеделци и кургански нашественици.
Основни расови типове: Алпийска раса, Динарска раса и Халщатска нордическа раса
