12.10.2005г., автор Дънкан Камбел, „Гардиън“ взето от:
На масата в работния кабинет на Чарлс Брифа в Малтийския университет има копие от книгата “Власт и слава” на Греъм Грийн, преведена на малтийски.
Това е един от многобройните преводи от английски на малтийски, направени от д-р Брифа, но сега той вярва, че езикът, който се говори от 400,000 островитяни изживява възраждане и това може да доведе до преводи в обратната посока.
Миналогодишното разширяване на ЕС увеличи броя на официалните му езици от 11 на 20. Публикациите и документацията на евросъюза трябва да бъдат преведени на тези езици за първи път за сумата от $1 млрд. Хиляда и шестотин души работят за преводаческия отдел, като по този начин го правят най-голямата служба на ЕС.
Сумата може да изглежда огромна и да създаде натиск за намаляване на броя на официалните езици, но д-р Брифа и много други лингвисти, академици и културни историци вярват, че лансирането на малките езици трябва да бъде отпразнувано.
“Културно, интелектуално, академично и дори психологически, колкото повече езици има, толкова по-добре”, казва д-р Брифа.
“Този културен аспект е много по-важен [от пестенето на пари]. Би било катастрофа ЕС да се намали до, да кажем, три езика. Ако един език стане доминантен, ще има експанзия на национализма”.
Миналата седмица проучване на агенция Евробарометър показа, че разширяването от миналата година е засилило позицията на английския и немския за сметка на френския. В момента 47% от гражданите на ЕС говорят английски, докато немският е изместил френския и е станал вторият най-широко използван език.
Проучването показа също, че руски като втори език се говори от 5% от гражданите на ЕС, главно в източна Европа, където той бе задължителен в училищата.
Но докато английският увеличи мощта си чрез разширяването, най-малките езици в ЕС също получиха своето. В началото на лятото келтският се сдоби с официален статут в ЕС, акт, приветстван от ирландския външен министър Дърмът Ахърн като “истинско психологическо лансиране на ирландския език”.
В ирландския парламент само 2% от работата се извършва на келтски, но политически той има много по-голям резонанс от употребата си. Келтският ще бъде 21 официален език на ЕС от 2007 г.
В Малта д-р Брифа вярва, че ЕС дава шанс за създаването на преводаческа индустрия, въпреки че първоначално е имало недостиг на кандидати за устни преводачи.
“Основният проблем е, че нашите млади хора намират за трудно това да отидат да работят в чужбина, да се премесят в Брюксел или в Люксембург, заради семейните им връзки тук”, обяснява д-р Брифа.
“Това е културна особеност, защото малтийците винаги са пътували като семейна група”.
„Малтийският език, който е хилядагодишен, също се сблъсква с проблеми с някои от собствените си граждани“, отбелязва той.
“Има много предразсъдъци срещу малтийския език. Ние сме склонни да вярваме, че английският е по-добро средство за общуване. Но през изминалите две или три години хората откриха, че има голям потенциал в нашия език. С ЕС този малък език може да намери своето място на континента. Преводачеството стана индустрия”.
Езикът, който се използва писмено само през последните 200 години, е оцелял безброй инвазии. През 19 век италианският е бил официалният език на острова и се е радвал на своя привилегирован статус до Втората световна война, когато, както сочи д-р Брифа “Мусолини отиде на грешната страна” и бомбардира Малта. Английският съответно става втори език след войната.
“Езикът винаги е бил решаващ за Малта”, казва Робърт Микалеф, малтийският редактор на Евробарометър и член на делегацията на ЕС в Малта по време на присъединителните преговори между страната и съюза.
“Той е този разграничителен фактор, който даде възможност на Малта да стане отделна нация за разлика от другите по-големи средиземноморски острови като Сицилия, Сардиния, Корсика, Крит, Родос, Майорка и Корфу. Малтийският език, който произлиза директно от арабски, но се е променил с времето под европейско влияние – латинско, сицилианско, испанско, италианско, френско, английско и португалско – е символичен за културната връзка, която Малта може да помогне да бъде увеличена между Европа и Средния Изток и Африка”.