Столицата на Уелс предлага едновременно история, национализъм, спокойствие, наситени багри, традиция и университетска перспектива
01.05.2004г., автор КРАСИМИР ДОБРЕВ, от вестник Сега, взето от:
http://old.segabg.com/article.php?id=130375
Има един град, в който може да видите какво значи национализъм в сърцето на едно кралство, да почувствате с очите и сърцето си историята, да се изненадате от силата на цветовете на цветята, да се разпаднете в спокойствието на безвремието и едновременно с това да почувствате какво значи грижа за човека и какво е да си в един от най-големите световни университетски и изследователски центрове. Всичко гореописано се вмества в столицата на Уелс – Кардиф.
От Лондон до Кардиф се стига за малко повече от 2 часа с влак, който се движи със средна скорост от 160 км в час. В натоварените часове билетът за отиване и връщане е 100 британски лири – близо 290 лв. Но в общи линии това е единственото скъпо нещо. Защото в сравнение с Лондон цените в уелската столица са с пъти по-ниски – включително за хотел, храна, дори билет за кино. Другата основна разлика от британската столица е спокойствието, което лъха от Кардиф – град, който в сравнение с Лондон буквално живее и диша на забавен каданс.
Всичко това човек може да заподозре още докато пътува във влака. Влизането в Уелс се забелязва по две неща. Първото са добре подредените поля и десетките голф игрища покрай жп линията, на които играят и едва кретащи 70-80 годишни мъже. Второто пък са табелите, които са задължително на уелски и чак след това на английски. За да се подчертае обстоятелството, че човек е не къде да е, а в Уелс, то надписите на уелски са в яркозелено, докато английските са в черно.
Уелс е територия, която се намира под английска опека от 700 години и е обединена с короната от 1536 г. Колко е важен той за Великобритания личи дори от факта, че британският престолонаследник носи титлата принц на Уелс. Сега това е принц Чарлз.
В същото време културната идентичност на 2,9 милиона уелсци е безспорно много силно изразена, въпреки че едва около 20% от тях говорят на езика на прадедите си. През последните години обаче в Уелс е в ход политическа и културна операция за връщане към корените. Бе направен референдум, чрез който бе декларирана поне относителна независимост, а хората започнаха да записват децата си в училища, в които се изучава задължително като първи език уелски. В акцията „бяха включени“ и известни личности.
Първоначално певицата Кайли Миноуг бе поставена начело в класацията на 100-те най-велики жени на Уелс. Тя имала право да участва в подреждането, защото майка й Карол Джоунс била от Уелс. После един от най-известните уелсци – футболистът от „Манчестър Юнайтед“ Райън Гигс, чийто лик е навсякъде в Кардиф, категорично отказа да играе за английския национален отбор. „Аз съм от Уелс и точка“, бе категоричен футболистът.
Колкото и да е странно, именно стадион „Милениум“ в Кардиф може да се нарече една от най-големите атракции на цял Уелс. Спортното съоръжение, което има 72 000 седящи места и на което на 22 май т.г. ще се играе финалът за купата на Англия между „Манчестър Юнайтед“ и „Милуол“, безспорно си заслужава да се види. Той е един от най-модерните стадиони не само в Европа, но и в цял свят. Дори самите уелсци още му се дивят и ходят на екскурзии, за да го видят.
Иначе в Кардиф, който в момента е с около 300 000 жители, има и много история. В самото сърце на града е Кардифският замък, който е първата задължителна туристическа спирка. Крепостта около замъка се издига на мястото на защитните укрепления, строени от римляните, които са завладели тези земи още през 40-50 година от н.е. В интерес на истината тази историческа забележителност бледнее например пред търновския Царевец, но пък е част от друга история и си заслужава да се види, ако човек попадне в Уелс и Кардиф. Друго, което не трябва да пропуска туристът, е Музеят на уелския живот, който е разпрострян на огромна площ. Фактически той проследява уелската история, като нагледно показва начина на живот от келтите до съвремеността.
Градът наистина прави впечатление със своето спокойствие
Той е и много цветен и зелен.
Постепенно през последните години населението на Кардиф се превръща в пъстър сбор от хора с различна националност. По улиците могат да се видят хора от всички раси. И как иначе, като офисите, по които висят десетки обяви за работа, са повече дори от магазините за хранителни стоки и от тези за туристически аксесоари. Това обаче не прави града по-неспокоен. Напротив. Трудно можеш да видиш забързан човек, напрегнато лице.
В същото време Кардиф не прави никакво изключение от средностатистическия английски град. Тук също има пъбове, също се пие много бира, заведенията пак се пълнят предимно в петък вечер и събота. Тези два дни са посветени и на пазаруване – масово, трескаво, много.
Напоследък Кардиф се очертава и като университетски център, чиито изследователски структури правят често световни новини – и по физика, и по медицина, и в инженерните науки. Местният университет е в топ 100 на най-добрите ВУЗ-ове в света. Той е и на 7 място по качество на изследователска дейност от всички британски университети и според прогнози ще настигне Кембридж и Оксфорд много скоро. Кардифският ВУЗ е начело по учебни показатели и изследвания по психология, инженерна механика, градско и регионално планиране. Стойността на обучението на година е 7800 английски лири за хуманитарните дисциплини и 9990 лири за естествените науки. Още около 5000 лири стигат за разходи за преживяване, като на първокурсниците се полага общежитие.
Заради всичко това и още много неизказано Кардиф си заслужава да бъде видян. Поне толкова, колкото Лондон, Ливърпул, Манчестър, Глазгоу.