03.01.2021г., от https://www.obekti.bg взето от:
https://www.obekti.bg/zemya/eksternshchayne-nay-zagadchnite-skali-v-evropa/page/0/1
Областта Тойтобургер валд включва старите исторически градове Детмолд и Хорн-Бад Майнберг. Това е сърцето на Германия, свързано с героичните митове от древната й история. Тук римските легиони са разгромени от воина Арминиус. Районът е известен като място, свещено за поклонници от времето на келтите и на ранните саксонци. Именно в центъра на тази зона са скалите Екстернщайне.
Скалният комплекс се намира на много важен път в Европа, използван още от римските легиони. Край комплекса, на около един километър встрани, днес минава важната артерия изток – запад от Кьолн за Берлин. Самият Екстернщайне обаче е заграден в природен резерват, който се простира на площ от 142 хектара.
От геоложка гледна точка това е скално образувание, изградено от пясъчник. В периода на ранната креда – преди 120 млн. години, на това място се е издигала планинската верига Кникенхаген – Екстернщайне – Беренщайн, близо до голямо и плитко море, което по това време покривало големи части от Северна Европа. Преди 70 млн. години мощно изригване оформило днешния релеф, като
“изправило” хоризонтално разположените дотогава скали. Вятърът и ерозията изваяли останалото.
В долината на запад от Екстернщайне водата на река Вимбеке се събирала във водоем. Днес тя тече покрай най-десния от скалните „пръсти”. А след Втората световна война водите й се събират в малко езеро.
Тайнственост обвива и до днес скалния комплекс. Той е бил убежище на ловци на елени и от най-древни времена е имал голямо значение за историята на Германия. Последните езически обитатели на областта са келтите и саксонците, преди да бъдат победени и покръстени от краля на франките Карл Велики. Според някои твърдения в езическите времена наблизо имало Дърво на живота. Немските племена оголвали ствола на дърво и
от него правели стълб, наречен Ирминсул –
гигантска колона, която символизирала Дървото на Вселената. До 8. век в комплекса вероятно са провеждани езически ритуали. Твърди се, че тази практика е преустановена от Карл Велики, който разрушава саксонския Ирминсул през 772 година.
На върха на колона № 2 обаче и до днес са запазени останки от тайнствен праисторически храм. Съществуват различни теории за това кой го е построил и за какво е бил използван. Според някои това е било светилище, в което са се молели римски войници, изповядващи персийския култ към бог Митра. Според други учени пък там са били почитани най-различни божества – като германския Тор например.
Със сигурност помещението е построено по астрономически ориентири и най-вероятно е било използвано като обсерватория още от времето на неолита. В една от стените има кръгъл прозорец, който има много важни функции. През него се наблюдава Слънцето при изгрев по време на лятното слънцестоене. Да, каменното светилище наистина е било използвано като календар от древните поклонници. На определения ден от годината
Слънцето пасва идеално в кръглия отвор
на стената. В предната част на светилището е изсечена ниша, в която има и малък олтар. В деня на лятното слънцестоене първите лъчи на изгрева образуват арка върху отсрещната стена, точно зад олтара. Възможно е първоначално върху олтара да е бил поставен свещен предмет, който пръв е бил огряван от слънчевия лъч през отвора в стената.
И днес в деня на лятното слънцестоене всяка година на Екстернщайне се събират хиляди хора. Това е единственият ден, в който е разрешено опъването на палатки в комплекса.
При археологическите разкопки са открити някои каменни сечива от палеолита и мезолита, датирани около 10 хил. години преди Христа. После липсва следа от каквито и да е предмети от по-нови епохи. Каквато и да е ранната история на комплекса, през 1093 г. той е купен от манастира Падерборн, както твърди каменен релеф на първата скала, изобразяващ свалянето на Христос от кръста. Според друга датировка обаче там е имало манастир още през 815 г. – след унищожаването на свещеното дърво Ирминсул. Историците още не са постигнали съгласие по кое време точно е съществувал манастирът. Вече е доказано обаче, че датата 1093 г., която е изписана върху камъка, не е вярна. Според специалисти по история на изкуството истинската датировка на релефа е от 9. век.
През 12. век монасите разширяват серията от издълбани в древността пещери в основата на колоните, за да ги използват за жилища на отшелници и гости. Интересното е, че не разрушават крехкия и тайнствен езически храм на върха на втората колона, каквато е съдбата на много други езически светилища. Те били погубени, защото според средновековните християни били места за почитане на дявола
