29.03.2021г., От: Слави Томов взето от:
Шест от десетте вида сови, които се срещат в България, са наблюдавани досега в защитената местност „Пода“. Безспорно „Мис Красота“ сред тях е забулената сова. Някога келтите са вярвали, че тази птица отнася душите на хората в отвъдното и са я имали за свещена. Отнасяли са се с почит към нея и са я покровителствали. Ами не е все едно дали те харесва, или не този, който ще ти пренася душата в неизвестното!
В нашата защитена местност забулената сова си има любимо място, където денува, преди да полети към местата, изобилстващи на гризачи. За съжаление, тези птици често стават жертва на автомобилите, защото едни от най-любимите им места за ловуване са тревистите места покрай пътищата. Разговаряме с Петър Янков от Природозащитен център „Пода“
Забулената сова (Tyto alba) е средно голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е много фино, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен полов диморфизъм. Широко разпространена по всички континенти със сравнително ниска плътност на популацията. На много места числеността ѝ е станала критично ниска в последните години, но на други се забелязва стабилизация или дори леко увеличаване.
Хищна птица, ловува нощем, след като напълно се стъмни. Ловните ѝ територии включват открити пространства като пасища, ливади, а и урбанизирани територии около постройки, складови помещения, градини и др. Има отличен слух, който ѝ помага да открива плячката си дори под снежна или листна покривка. Храни се с дребни бозайници като гризачи, насекомоядни и др.; влечуги; земноводни; птици; едри насекоми и други безгръбначни.
Интересен факт е асиметричното разположение на слуховите ѝ отвори в черепа, което ѝ помага в по-доброто локализиране на звуците в тъмнина. Когато птицата ловува нощем, тя може да се види, но не и да се чуе. Тя лети много тихо, което ѝ помага да не изплаши плячката си.
Има различия в оперението на възрастните и младите идивиди. Възрастните от подвида T. a. guttata отгоре са сивопепеляви с ръждавокафяви и черни петна, а отдолу – жълто-кафяви с многобройни кафяви петънца. Младите отгоре са по-сивкави, а отдолу жълтеникави. През втората година те спират да се различават от възрастните и навлизат в полова зрялост. Подвидът T. a. alba е по-светъл, отдолу бял с единични кафяви петънца.
В България е изключително рядък вид, поставен под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на Република България, том 2