26.11.1999г., автор Геннадий Казакевич
Оригинално заглавие „Кельты в Украине“, превод от руски: Сурен Исраилян, 06.04.2021г.
Взето от:
https://zn.ua/science/kelty_v_ukraine.html
Етническата картата на Европа, създадена от хилядолетната история е сложна и объркана. В зората на историята различни народи са идвали и оставали тук, сменяйки един друг … С течението на времето някои от тях се заличили и се появили нови. Всеки народ е дал своя дял в строителството на великата история на европейската култура. Тези народи имали и своите тайни, много от които и до днес не са разгадани.
Един от такива загадъчни народи били келтите. В древността те се наричали по друг начин – гали или галати. Дори и до днес тази група индоевропейски племена сравнително слабо е изучена от историческата наука.
Въпреки това, много учени смятат, че културата на тези народи може да се сравни с постиженията на античния свят. И за това има причини. Нали именно келтската литература, една от най-старите в Европа ни дала легендите за крал Артур и Рицарите на Кръглата маса, както и приказния свят на елфите и феите от ирландските саги.
Келтското общество било феодализирано няколкостотин века преди другите народи. Техните жреци – друиди, прочули се в античността като пазителите на тайните мъдрости, и до днес предизвикват противоречиви мнения, а много от съвременните традиции имат келтските корени. Така например, Хелоуин – Денят на Вси Свети или страшната Валпургиева Нощ се базират върху древните келтски мистерии Сауин и Белтен.
Днес от келтите и галите останаха малко – ирландците, планинарите от Шотландия и някои други народи в северозападната част на Европа. Но преди много векове нещата били съвсем различни. Не се ли замисляте, какво общо има между древното име на Франция – Галия, Галисия в Испания, Галатия в Мала Азия, град Галати на Дунава и област Галичина в Западна Украйна ?
Навремето във всички тези райони имало келтски поселения и градове. Келтите завземали големи територии и предизвиквали ужас на всички народи. В началото на новата ера от този народ в голяма степен е зависело развитието на историята на Европа. Келтите успели да победят древна цивилизация на етруските.
Под удара на мечовете им паднал Рим през 390 г. пр.н.е., като легионите му били разпръснати, а самият град – разграбен и изпепелен. Друга група келти действали на Балканите. Дори Александър Македонски, срещайки ги тук през 335г. пр.н.е. не рискува да ги напада, а когато ги пита, от какво най-много се страхуват келтите, получава отговор, че те страхуват само от това, небето да не падне на главите им.
След време келтите спират завоевателните си кампании и се разселват на огромни територии в Европа. В земите на нашата държава минавала източната граница на келтския свят. Според много изследователи, Карпатската котловина и други западни райони играели ролята както на база, от която келтите предприемали военни набези в други държави, така и на бастион, опазващ самите келти от изтока.
Тази хипотеза, както и келтския произход на думата „Галичина“, се потвърждава от археолозите. Систематически разкопки в тези бивши келтски области се правят тук доста отдавна и продължават до днес. Резултатите им ни водят към убедителен извод: в началото на новата ера келтите населявали територии на съвременната Украйна и оставили дълбока следа в историята на този регион.
Първото чисто келтско археологическо откритие бе още през 1962 г. в района на с. Бовшев, на 11 км от древния гр.Галич. То представлява занаятчийски комплекс – работилница на келтски грънчар, с много инвентар. Въпреки, че и по-рано археолозите попадали на отделни предмети или вещи на келтите, съществуването на тази култура в Украйна се смятало за спорно.
Откритието до с.Бовшев разсеяло всички съмнения – келтите са част и на нашата история. В последвалите години тези открития престанаха да бъдат единични и се появяваха все повече и в нови области. В горното течение на река Западен Буг бяха открити хранилища на монети от I-XI в. пр н.е., а в Горно Поднестровие – келтско погребение.
Над сто години са правени разкопките в коритото на река Тиса, където келтските поселения били най-многобройни. Имено тук, в близост до гр.Мукачево бил открит голям занаятчийски център на келтите, истински град, най-източен от всички известни в Европа. В същия район бяха открити над двеста погребения на келтите. Обикновено площта на келтските поселения в Украйна не надвишава хектар. Но откритията при разкопките бяха значителни: железни и бронзови оръдия на труда, посуда и особено много оръжия – мечове, копия, дротици, щитове и ризници.
Разпространението на келтската култура в Украйна се ограничавало само със западните региони. Истинска сензация предизвика находка на археолозите в Залесие, на десния бряг на р.Припят. Тук бе открито погребение, не приличащо на нито едно друго. Кремираните останки се намираха в ръчно изработен обл /“кружален“/ съд с типично келтски инвентар. Този факт дава основание да се предположи, че отделните групи келти се намирали далече на изток.
И това не е всичко. Има източници, доказващи, че келтите стигали и до Северното Причерноморие. Така например, през III в пр. н.е. техните племена заплашвали гръцка колония Олбия (в близост до съвременен гр.Николаев).
Западането и гибел на келтската култура в Украйна се датира с началото на I в. н.е. Учените свързват това с пристигането на новите племена – даките. Но тази култура не изчезнала безследно. Келтите оказаха значително влияние върху култура на нашите предци – източни славяни. При това регионът на това влияние бил много голям.
Благодарение на търговията, келтските стоки прониквали далече на изток, където започнали да ги копират. Много подобни изделия са открити в Припятско Полесие и в Средно Приднепровие. Влиянието на келтската култура върху местното занаятчийско производство се запазило тук дълго време.
И все пак най-дълбока следа келтите оставили в западната част на нашата страна. Освен вече споменатия келтски произход на думата „Галичина“ могат да се споменат и някои други примери. Така например название на региона Бойковщина изследователите свързват с етнонима на келтското племе бойи, живеело тук преди повече от две хиляди години.
Освен това, редица учени с известен успех се опитват да проследят едва забележими, но все пак присъстващи келтски реликти в западноукраинските диалекти. В днешно време келтската култура е сякаш най-малко изследвана част от историята и археологията на Украйна.
Много често на нея не обръщат внимание или обратно изкарват спекулативни теории, „доказващи“ келтския произход на украинците или украинския произход на келтите. Но каквото и да се прави, важно е, че келтската култура е част от нашата история, а историята винаги се нуждае от изучаване.