от Рай Кетъринг, взето от:
https://rai-catering.com/bg/znaete-li-che-otglejdaneto-na-ogromni-tikvi-e-sportna-disciplina/
Може да звучи откачено, но е факт. Тъй като тиквата е плод, който вирее буквално на всеки континент по света, с изключение на Антарктида, отглеждането на все по-големи екземпляри, някои от които тежат над един тон, е станало страст на мнозина.
Цели семейства се включват в надпреварата, като казват, че било доста пристрастяващо занимание. Отглеждането на такъв гигант изисква много знания и опит в областта на агрономията – като избирането на правилната плодородна почва, редовното напояване, опазването на плода от силното слънце, от птиците, или от евентуални вредители и зарази.
Но всеки градинар по света, решил да опита късмета си да стане победител, си има и свои странни, дори шантави трикове. Някои разпръскват бебешка пудра върху кората на плода всяка сутрин, благодарение на което слънчевите лъчи рефлектират и по този начин тиквата е защитена от прегряване.
Други изграждат специални тенти или поставят портативни климатици, за да я охлаждат в горещите дни. Трети пускат музика от стереоуредба, която, както се вярва, държи паразитите надалеч. Мнозина фермери от различни краища на земното кълбо се борят всяка година за приза, но световния рекорд засега държи белгиецът Mathias Willemijns с чудовищното тегло от 1190 кг!
Освен в конкурсите за рекордно тегло, гигантските тикви вземат участие и в други чудати спортове. Най-известният от тях е т.нар. Windsor Pumpkin Regatta – съревнование, провеждано от 1999, при което издълбавате тиквата и я превръщате в кану, с което се състезавате с други луди като вас в езерото Pesaquid в Нова Скотия, Канада. Друг вариант на забавление е „мятането“ на тикви.
Да метнеш гигантска тиква обаче е доста голямо предизвикателство. Всеки първи уикенд на ноември на поляна близо до Seaford, Delaware се провежда Световното първенство по мятане на тиква. Може да използвате оръдие със сгъстен въздух, катапулт, центробежна машина или… човешка сила, ако ви стиска. За всяко помощно средство има отделна дисциплина.
Ако сте най-добрият от добрите, ще ви излъчат по националната телевизия на САЩ в деня на благодарността. Съществуват и други странни състезания като „Издълбаване на тиква под вода“. Конкурси за най-бързо издълбаване на тиква има по път и над път, но под вода е нещо различно. Освен че става по-бавно, в началото се налага доста да се поборите с нея, докато я потопите, защото преди да е продупчена, тиквата има дразнещото свойство да изплува на повърхността като надуваема топка.
Има и няколко вида „Хвърляне на тиква от въздуха“, където идеята е просто тя да бъде пусната от високо – например от балон със сгъстен въздух, самолет или многоетажна сграда, за да се види как се разплесква на земята. Странен свят!
За празника Halloween на 31. октомври, както всички знаем, в англоговорящите страни децата се маскират със страховити костюми и носят тиквени фенери, докато обикалят по къщите, искайки бонбони и сладки.
Този ритуал води началото си от празника Samhain при древните келти. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година, която при тях настъпвала в началото на ноември, душите на мъртвите, починали през изтеклата година, идвали на земята, за да се вселят в нови тела. Затова келтите гасяли огнищата си и се обличали във възможно най-страховитите кожи, така че да изплашат и прогонят злите сили.
Оригинално, в Ирландия, фенерите били правени от ряпа или картофи, а в Англия – от цвекло. Но когато милиони ирландци се преселили в Америка по време на Големия глад и занесли със себе си своите традиции и обичаи, те установили, че тиквата се дълбае много по-лесно. Освен това тиквите там били буквално навсякъде.
Защото, въпреки че днес най-големите производители в света са Китай, Индия и Русия, родината им всъщност е Америка – от южните части на Канада на север – чак до Чили и Аржентина на юг. Първите сведения за култивирано отглеждане на тикви на американския континент датират от над 8000 години – предшестващо даже основните култури на индианските племена като боба и царевицата.
При тиквата всички части са ядивни – вътрешността, семките, та дори кората, листата и стеблата.
При това тя е богата на редки витамини и минерали, магнезий, желязо, аминокиселини, спомага метаболизма и забавя стареенето, благодарение на голямото съдържание на витамин Е. Освен това е бедна на прости захари, което я прави ниско калорична и подходяща за всякакви диети. Не е източник на холестерол, дори напротив – благодарение на съдържания ниацин понижава холестерола.
Семките пък са афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Да, ако не вярвайте, опитайте и ще бъдете вечно млади и в пълна полова мощ. Още повече че тъкмо сега започва сезонът им – тиквите се засяват около месец май и се берат през октомври. Цялата реколта – в един единствен месец.
Днес съм ви приготвила рецептата, която ми каза една баба от Созопол. Наричат я созополска баница (без кори), или созополски тиквеник
СОЗОПОЛСКИ ТИКВЕНИК
Необходими продукти:
– 1 неголяма тиква
– 5 яйца
– 300 гр захар
– 500 мл прясно мляко
– 1 ч.ч. брашно
– още брашно за оваляне
– олио
– още захар и канела за поръсване.
Приготвяне:
Тиквата се обелва и нарязва на парченца. Парченцата се посоляват и оставят настрана. Разбиват се яйцата и се смесват със захарта, брашното и прясното мляко. В намазана с олио тава се реди ред тиква, оваляна в брашно, и се поръсва със захар и канела. Следва нов ред тиква и пак се поръсва със захар и канела. Така се реди, докато свърши тиквата. Най-отгоре се изсипва млечната смес и се поръсва и с олио. Пече се във фурна на 180-200 градуса, докато тиквата омекне.
Да ви е сладко!
А ако имате някоя от гигантските тикви, но не сте почитател на водните спортове, просто си направете от нея каляска – като Пепеляшка, и отивайте на бал!