История,  Келтски свят,  Храна и Кухня

Какво са яли древните келти ?

Оригинално заглавие: What did the ancient Celts eat?

превод: Сурен Исраилян, 18.03.2021г.

взето от:

https://www.unibas.ch/en/News-Events/Uni-Nova/Uni-Nova-129/Uni-Nova-129-What-did-the-ancient-Celts-eat.html

(Image: Digitale Archäologie, Archäologische Bodenforschung Basel-Stadt)
(Снимка: Digitale Archäologie, Archäologische Bodenforschung Basel-Stadt)

Скорошните изследвания на археолозите от гр.Базел/Basel потвърждават тезата, че древните келти, живели в района на днешния Завод за светилен газ (тяхното селище е било върху терена на днешната Basel-Gasfabrik) се хранели предимно с житните култури, като ечемик, двузърнест лимец/emmer и житни зърна/free-threshing wheat.

Определени групи хора също са ядели просо. Говеждо, свинско, овнешко и козе месо, както и млечни продукти се използвали по-рядко в ежедневното хранене, а пилета, яйца, сьомга и кучешко месо са били рядко допълнение към храната.

Това показват резултатите на анализите, които направиха изследователите от „Интегрирано научно звено по предистория и археология“ и Департамент за Древни цивилизации в Университета в Базел, съвместно с германските си колеги при разкопки на древно келтско селище, съществувало на брега на река Рейн приблизително между 150 и 80 година пр. н.е.

Изследванията бяха направени заедно Archäologische Bodenforschung Basel-Stadt като част от Проекта „Sinergia“, финансиран от Фондация „Swiss National Science Foundation“ (SNSF). Учените изследваха останките на човешките скелети от две свързани могили, както и отделни черепи и кости намерени в селището.

Хранителните навици на тези хора от Желязната епоха бяха реконструирани с помощта на направени въглеродни и азотни изотопни анализи/carbon and nitrogen isotope analyses на останките на 90 човека, 48 животни и 7 житни мостри.

За всички посочени предмети отделно бяха извършени зооархеологични и палеоетноботанически анализи/ zooarchaeological and paleoethnobotanical analyses. Не бяха открити съществени разлики в храненето на мъже и жени. Бебета били кърмени до 18-месечна възраст, но понякога стигали и до четири години.

Изследователите не откриха практически никакви доказателства за ограничен начин на хранене за определени групи. Също така, за разлика от някои келтски находки от същия период, не е намерена връзка между хранителните навици и конкретните погребални практики или предмети.

Планират се нови изследвания с цел изучаване на социалните механизми определяли цялостен начин за изграждане на могилите в района на Basel-Gasfabrik.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *