11.03.2012т., от Димитър Тонин, взето ог
УИКА – РАЗЛИЧЕН ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
В основата на най-широко разпространените днес практики на уика във Великобритания лежи преклонението към природата и плодородието, като божествено сливане на мъжкото и женското начало, олицетворяващи Бога и Богинята.
Нерядко Богинята се представя визуално увенчана с рога. Това е религия на магиите, която прилага техниките си в името на изцелението и духовното единение. Уика е основана на мистицизма, който присъства в ритуалите на посвещаване, преживяване на загадъчни усещания и езотерични тайнства.
След разпространяването си в Америка, уика развива множество разновидности въз основа на оригиналното британско учение. Повечето нови сдружения в Америка обикновено биват класифицирани като организации на уика, докато британските им аналози се самоопределят като сдружения от поклонници на Диана, на вътрешната духовност и магьосниците и не прибягват до понятието уика. Този термин обикновено се използва като най-лесно преводимия синоним на понятието, което обозначава следването на александрийските и гарднърови принципи.
В настоящата статия се позовавам изключително на британската терминология и изложението ми касае не само учението на магьосниците, но и духовните пътища на уика (александрийски и гарднърови принципи и идеи). В стремежа си да утвърдят своята идентичност съвременните магьосници, подобно на друидите, търсят корените си в миналото.
Според тях оцелелите от древността източници съдържат достатъчно исторически обосновани доказателства – пещерни надписи от палеолита, класически текстове, Библията, народните обичаи, митовете, архиви на Инквизицията, както и паметници в средновековното и ранното съвременно изкуство. За разлика от друидите, чиято традиция е изключително самобитно явление в цивилизацията на древните келти, магьосниците се определят като движения на спонтанно възникнали практики и учения по време на Възраждането в цяла Европа.
Магьосниците виждат в много местности и исторически паметници знаците на своите предци. Близки са им и магиите, преклонението пред Богинята, рогатият бог, тантрическият подход към сексуалното, както и различни ритуали на посвещаване. Навсякъде във Великобритания и Европа, където се усеща присъствието на тези характеристики (от палеолита до XIX в.), последователите на уика ги интерпретират като исторически доказателства за жизнеността на собствената си религия.
Подобно на друидите и магьосниците проявяват силно изразена избирателност към историческите паметници. Поддръжниците на идеята, че уика е олицетворение на „древните религии“, пренебрегват съществени свидетелства в старите исторически паметници, които противоречат на тяхната идеология.
Често елементи от старите култове биват пренесени в традициите на населението от селата – такъв, например, е обичаят да се танцува около издигнат на Първи май стълб, докато танцуващите редят заклинания. Но убеждението, че цялата религия на уика се съдържа в древни ритуали от магически произход, предавани от поколение на поколение, е оборено от доказателствата на академичните среди.
В началото на XX в. автори като Маргарет Мъри и Робърт Грейвз пропагандират тяхната идеология, приета впоследствие безкритично от магьосниците в продължение на много десетилетия, дори и след като бяха доказани очевидни несъответствия и изкривявания на историческата истина в това отношение, включително и от страна на много учени.
Съвременните последователи на уика се придържат към твърдите позиции на несъвместимостта на християнството с паганистичните движения, към които те определят собствения си произход и традиции. Според народните предания и легенди, съхранили паметта за уика, въвеждането на християнството бележи период в тяхното развитие, когато магьосниците биват низвергнати, онеправдани и изхвърлени от ценностната система на обществото.
За разлика от друидите, които предпочитали илюзорните основи за сливането на езическата мъдрост с истинността на християнството, последователите на уика от самото въвеждане на християнството се чувстват преследвани от страна на официалната Църква. Магьосниците често са цитирани в подкрепа на доказателството за антагонизма между християнството и паганистичните религии. Това е видно и от повествованието на Бийд, посветено на покръстването на Британия, където се цитират напътствията на папа Григорий към абат Мелитус:
„…че по никой начин не бива да се разтурят капищата с идолите, на които се покланят. Само идолите трябва да се унищожат, а капищата да се поръсят със светена вода, да се турят вътре олтари и реликви. Защото капищата им са добре изградени и трябва само да се пречистят от поклонението пред демоните, за да се посветят насетне в служба на истинния бог.“
Из История на Англиканската църква и нейния народ, Бийд
Магьосниците твърдят, че техните предшественици са били прокълнати от официалната религия, защото са практикували своите ритуали, благотворни и духовно ориентирани, широко разпространени сред населението. В крайна сметка, след като старата религия, със своите магии, богове и богини била поставена извън закона, последователите й също били смятани за дисиденти и неправоверни членове на общността.
Магьосниците доказват автентичността си чрез старинни източници за историята на Англия, какъвто е декретът на Алфред Велики (849-899 г. сл. Хр.), който повелявал смъртно наказание за всеки последовател на уика; трябва да отбележим, че в този документ за първи път се използва официално терминът „уика“. Произведението на Теодор, Кентърбърийски архиепископ от 668-690 г. Liber Poenitentialis пропагандира необходимостта от разкаяние за онези, които:
„…знайно е, че се отдават на демоните и с дяволска помощ предсказват бъдещето, ядат от принесените в жертва дарове и хвърлят в огъня жито като благослов за мъртвите и доброто на техните близки, които ще продължат да обитават тези домове“.
Според народните предания, които включват елементи от историята на уика, монополът на християнството не допуска възможност за обяснения относно анатемата на Църквата към този вид религиозни практики. В най-общ план, теологическата несъвместимост между уика и християнството е основен фактор за отричането на древните паганистични учения.
Уика е религия, посветена по-скоро на плодовитостта и съвършено разграничена от мита за първородния грях. За свой върховен бог те смятат не Яхве, а пантеона от древни келтски богове и богини. Божественото според уика присъства в самата природа, а не извън и над нея.
Жреците на уика са както мъже, така жени. Те не проповядват примирението и пасивността на Йов пред несгодите на злата съдба, а по-скоро укрепване на позициите в областта на практическата магия. В настоящата статия ще се опитам да представя най-специфичните характеристики на уика дотолкова, доколкото съвременните магьосници обосновават учението си върху древните традиции.
На първо място, може би като основна позиция, се определя отношението на магьосниците към тялото. Според уика всеки човек притежава естествена магнетична енергия по рождение, обособена съответно като мъжка и женска в зависимост от пола на индивида. Жрицата на уика Луиз Борн формулира тази идея по следния начин:
„Смятам, че в човешкото тяло е скрита огромна потенциална сила, че човек има достатъчно енергия да си справи с ежедневните си проблеми и че тази енергия може да бъде освободена чрез концентрация и потискане на мозъчните функции. Мисля, че тази енергия може да бъде стимулирана от емоциите, от силното желание да се постигне целта и от стремежа към хармония. Тази енергия може да се използва за постигането на нещо лично, за доброто на другите, за лекуване и за трансцедентални преживявания.“
Из Вещица между нас
(Satellite, 1979)
Централно място в учението на уика заема взаимозависимостта между мъжката и женската енергия. В самата сърцевина на учението са залегнали образите на бога и богинята, слети в едно така, както са представени в тантрическата идеология на източните народи. Трябва да отбележа, че в уика сексуалните ритуали се честват в уединение, но непременно включват в себе си преклонение и тържество пред красотата и божественото начало в сливането на мъжкото и женското начало.
Уика култивира усет към светостта на чувствените удоволствия, които известната магьосница и изследователка на учението Дорийн Валиенти описва по следния начин:
„… способността да откликваме на сетивата, особено на осезанието; усещането на друго голо тяло, цветът на разтворената пъпка, песента на водопада, ласката на въздуха, земята под нозете ни, бавният ритъм на движението, уханието на мускус и сандалово дърво… Вселената е сексуален акт; да участваме в него означава да усещаме природата дълбоко в себе си, да я възприемаме извън времето и материалните форми.“
Из Магия за утре
(Hale, 1978)
Според официално прокламираната идеология на уика с характерното си пренебрежение и отхвърляне на естествените енергии, християнството от векове предизвиква скептицизъм и недоверие към древното учение на уика. Съществуват исторически паметници, които свидетелстват за гоненията на последователи на уика.
Тези ръкописи са създадени изключително от гледна точка на християнските идеолози, които по принцип представят събиранията на уика като оргии. Понастоящем оцелелите предания за уика в народното творчество представят съвсем различна картина.
Ритуалите им са сходни с тези в тантристките учения, религиозни по характер и толкова своеобразни, че християните не биха могли да вникнат в тях и да ги определят по друг начин, освен като оргии. В ръкопис от XI в. се разказва за процеса от 1022 г. в Орлеан, Франция, срещу група хора, обвинени в участие в сексуални оргии, провеждани нощем на тайни места.
Участниците носели запалени факли и скандирали напевно послания към злите духове. Според много съвременни магьосници „дяволът“ е бил всъщност жрец с маска, олицетворяващ Двурогия бог на уика, който се обръща с молитва към него.
Съвременната наука смята, че не съществуват доказателства за оцеляването на автентична езическа каста, практикуваща ритуалите на магията, а привежданите в полза на този довод доказателства са основани по-скоро на практиките на участници, които не притежават паганистично самосъзнание.
Древните исторически текстове за друидите са толкова значими, колкото и образците на изобразителното изкуство за последователите на уика. Съвременната литература за уика (след 1920 г.) изобилства с репродукции на старинни дърворезби така, както книгите на друидите са изпъстрени с цитати от поезията на бардовете.
Много съвременни последователи на уика се чувстват емоционално свързани и вдъхновявани от илюстрациите на Магьосници от XVII и XVIII в. Някои от последователите на уика поемат по пътя на това учение, вдъхновени първоначално от дърворезбите и репродукциите на старинни гравюри, поместени в съвременни списания и впоследствие залепени като плакати върху хладилниците например.
Последователите на уика са убедени, че ако в ежедневието си човек неизменно вижда картини с подобно съдържание, това ще му помогне да осъществи контакт между прозаичния си бит и действителността на свръхестественото, да изгради мост между настоящето и миналото и връзката между наследниците и техните прадеди.
Поетичният наивитет на този стил въздейства силно върху въображението, картините като че ли създават атмосфера и собствен интериор, доминиран от архетипи на пейзажи от древността. Макар и да не са обособени в пропагандата и идеологията на уика, репродукциите на картини от практиката на уика служат като икони и стимулатори на духовен растеж.
В посветените на уика репродукциите на старинни гравюри виждаме голота, практикуване на магии, екстатични танци, ритуали, пиршества и т.н. Магьосниците възприемат тези репродукции като доказателство за дълговечността на традицията и практиките на уика, макар че в много отношения тези традиции и практики изглеждат заимствани от съвременните тенденции.
В стилизираните форми на изобразителното изкуство съвременните магьосници намират потвърждение за „благословената от Небесата голота”, за ползотворното влияние на осветените от дълговечната традиция заклинания за изцеление и здраве. Екстатичният транс при ритуалните танци включва познатите техники за възвисяване и духовна трансцеденталност.
С други думи, всички езотерични практики в древните традиции са смятани от последователите на уика за елементи от собственото им учение.
Отношението на уика към тялото, сексуалността и развитието на еротичния дух на практика се оказва все по-недостъпно за анализ. За разлика от друидите, магьосниците смятат, че след въвеждането на християнството не са имали никаква възможност за интегриране с новата религия.
Уика била принудена да заяви свои собствени претенции за територия, ако последователите Ј са искали да просъществуват. Но привържениците на учението на друидите не виждат несъвместимост между собствените си идеи и християнството по отношение на проблемите на тялото и сексуалността. Според друидите, сексуалното начало е по-скоро сублимирано и с метафорично присъствие, доколкото изобщо е допустимо в системата им от идеи.
Тази идеология приема своеобразни разновидности в различните Ордени. В крайна сметка, според обобщението на Филип Кар-Гом, друидите акцентират върху резултата от плодотворното сливане, а не толкова върху акта на самото сливане. Така друидите насочват вниманието си най-вече към образа на божественото дете, както и други централни образи в поезията на бардовете, в песните, мелодиите и както споменахме по-горе, в позицията си към историята, която отразява развитието на тези процеси.
БОГИНЯТА
Уика е философия на пантеизма, насочена към преклонението пред женското начало, превъплътено във всяка жена и в цялата природа, като включва в себе си и първичната сила на мъжествеността. В този смисъл може да се смята, че уика е основана много по-здраво на „сливането между половете“, отколкото всяка монотеистична религия.
Една от най-важните Ј характеристики се определя от преклонението пред Богинята, наричана Небесната кралица или Господарката на Луната, която олицетворява красотата на зелените земи, усмивката на девицата, майчината любов и мъдростта на старица. Според уика, проповядваното от Богинята учение има хиляди лица и е познато под различни имена и варианти във времето и отделните култури.
Магьосниците отбелязват с горчивина, че западните народи са извървели дълъг и мъчителен път, докато стигнат до идеята за необходимостта от преклонението пред Богинята. В аналите на уика са цитирани примери и изказвания, като това на библейския пророк Йеремия, в което той проклина юдейското племе, защото продължавало да се прекланя пред Великата богиня.
Реакцията на неговото проклятие била отправена от името на жените в града и пълномощниците при изпълнение на ритуалите, които категорично отхвърлили всякакви обвинения и дали следния отговор:
„Но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще Ј правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше и зло не видяхме. Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да Ј правим възлияния сме лишени от всичко и довършихме се от нож и от глад.“
Йеремия 44:17-18
Днес съвременните магьосници принасят в дар на своята Богиня жертвоприношения от вино и благовония и наред с много други названия се обръщат към нея като към Небесната царица. Както древното население на Юдея и последователите на уика отправят към Богинята своите молитви за здраве, хармония с околния свят, мир и процъфтяване.
Също като юдеите и уика не смятат, че в молитвите им към Богинята има нещо нередно. Според съвременните магьосници тяхната традиция винаги е била съсредоточена върху култа към Богинята и цитират източници като Епископалния канон от X в. в подкрепа на твърдението, според което:
„магьосниците отбелязват своя празник заедно с езическата богиня Диана или някоя друга от безброя жени, които яздели върху гърба на живи животни. Магьосниците препускали нощем през пространството според повелята на своята Богиня…“
Култът към Богинята е увековечен в множество исторически паметници и народни предания. През 1133 г. монах на име Свети Тронд разказва как населението от долината на река Рейн направило дървен кораб върху колела, който символизирал кораба на Земната богиня Нертус. След това го докарали в Екс-ла-Шапел:
„… в здрача призори тълпа от матрони, забравили всякакъв свян, разпуснали косите си и заподскачали само по долни ризи; около двеста жени танцували безсрамно край кораба. Посред нощ сто хиляди души, и жени, и мъже, се събрали да танцуват и да се веселят. Когато разюзданият им танц най-после свършил, всички се разбягали с крясъци, сякаш били пияни.“
Цитирано във Вещицата в душата
Р. Бъкланд (Llewellyn, 1971)
Каква е ролята на Богинята в учението на друидите? По-голямата част от съвременните друиди отделят в ритуалите си съществено място за преклонение пред Богинята и женското начало, като в различните практики тази роля заема относително различен дял по значение и време.
Въпреки тези различия трябва да отбележим, че отразяването на култа към Богинята в практиките на различните сдружения на друидите по принцип играе съществена роля. Култът към богинята в ритуалите на различните сдружения на друидите е отразен като култ към богинята на Земята, която действа в съзвучие с тези, които управляват обществените процеси и единствените критерии за това управление се определят от справедливостта и законността в управлението на обществото.
Приносът на друидите в тази насока се определя от присъствието на женското начало в омекотена и облагородена форма. Така Богинята на друидите заема достойно място в нравствената и социалната структура. Според мен тази тенденция откликва адекватно на стремежа на друидите към съгласие между тяхното учение и философията на обществото. Това е очевидно в съществуващите традиционни Ордени.
Някои сдружения на друиди през 90-те години, най-вече от средите на паганистичните движения, полагат усилия за въздигането на Богинята като централна фигура в съответните култове. Преди години универсалната молитва на друидите започваше неизменно с: „Простри над мен, о, Боже, своята закрила…“, докато общоприетата днес формула започва с думите: „Простри над мен, Богиньо…“, или: „Боже мой и Богиньо моя, прострете над мен ръце на закрила…“ На практика, богините от келтския пантеон биват изучавани и съживявани в процеса на научно-изследователската дейност, ритуалите и литературата, посветени на тях.
В учението на уика никога не е било отделяно толкова съществено място на женския принцип, както във философията на друидите, чиято космология не е основана върху разграничаването между двата пола, така характерно за съвременното учение на уика.
БОГЪТ
Какво място отреждат двете основни паганистични традиции на мъжкото божество? Ако търсим аналогии между самата същност и историческо развитие на уика и учението на друидите, много вероятно ще открием сходството най-вече в символиката и представата за боговете.
Както видяхме, учението на друидите от XVIII-XIX в. било съпътствано от неминуемото влияние на християнските идеи, макар и възприети в деистичен, мистичен, гностически и езотеричен план. Все по-прецизна и пълна формулировка бива дефинирана от всяко поколение и от всеки отделен Орден.
Друидите възприемат в пантеона си образа на Върховния бог като олицетворение на краля. Присъствието на мъжкото начало откриват в символиката на дъбовото дърво и на слънцето. Тази символика е олицетворена и в образа на крал Артър. Много учени и изследователи определят представата на друидите за слънцето като за Логоса, Абсолюта, единствения възможен източник на цялото съществувание.
В контекста на познанието за дърветата (което заема централно място в учението на друидите), дъбът символизира царското величие. Смятан е за царя на дърветата. Друга, неизменно повтаряща се тема, е свързана със символиката и образността на слънчевите цикли. Стоунхендж например е изграден в съзвучие с изгрева на слънцето по време на лятното слънцестоене, а Ню Грейндж в Ирландия е издигнат в съответствие с посоката на слънчевото греене по време на зимното слънцестоене.
В противовес на общо разпространеното мнение, богът на уика е реалия, достъпна единствено за възприятията и дълбоките лични преживявания. Този начин на възприемане на Върховния бог е отразен и в митовете, свързани с уика. Днес не винаги сме склонни да си спомняме, че две от най-популярните и задълбочени произведения в областта на уика са посветени не на Богинята, а на Върховния бог и на жреците мъже.
Едното е Златната клонка на Фрейзър, другото е съвкупност от творчеството на Маргарет Мъри в областта на изкуството на магията. И двете произведения определят като основна фигурата на езическия бог. Творчеството на Мъри и Гарднър е показателно с образността и митологията, свързана с множество богове – Фавн, Силван, келтският Кернунос, Джон – Покровителя на ечемика и други богове на растителния свят.
Съвременното учение на уика включва образността и преклонението пред царя, дървото, дъба и чемшира. Цикличността на тези образи е преплетена в слънчевата символика.
И така – дали богът на уика е разновидност на бога в учението на друидите? Най-значимият символ на мъжкото начало в уика – рогата – определено предизвика размисли. Съвременните магьосници изучават археологическите находки в цяла Европа от каменната ера до Средновековието и определят като олицетворение на своя бог изображенията на безброй увенчани с рога мъжки фигури, изобразени върху стените на пещери от палеолита в Каверн де Троа, Фрери, Фурно дю Диабл, в Гандъстръп Колдрон и върху каменния олтар под Парижката Света Богородица.
Откриват следи от присъствието на рогатия бог в британските легенди за Хърн Ловеца, в памет на който и до ден днешен се извършват ритуали, при които от Уиндзор започва конно шествие до Стафърдшир Абътс Бромли, увенчано с Танца на рогатите.
Магьосниците откриват своя Бог в класическата митология в образа на бог Пан, който за уика олицетворява един от най-жизнените и вдъхновяващи раждането на пролетта богове. Видимо изразените атрибути на Пан са адекватни с тези на Рогатия бог в уика и магьосниците смятат, че този бог е една от външните изяви на техния главен бог.
Според някои исторически паметници, Рогатият бог отговаря на най-значителните идеи в Уика. Той е свръхчовек, надарен същевременно с животинска сила. Неговата сексуалност е ненадмината. В символиката се наблюдава и съществено развитие по посока на висшите му интелектуални и духовни способности – свири на флейта, приглася на музиката, идваща от седемте сфери на небесните селения и изкуството му въплъщава в себе си първичните звуци на Красотата и Любовта.
В образа на Пан уика намира олицетворението на съвършената хармония между първичните импулси и възвисената духовност. Пан е доминиращата от двете сили, преплетени във вечна диалектика. Нещо повече, закачлив, игрив и изпълнен с настроение и желание за вечен празник, Пан е Танцуващият бог, а веселието и танцът са съществена част от учението на уика.
Той е почитан главно в селските райони, а в религията на древните гърци е въплъщение на бог, непреклонен в своите желания и решения. След всичко това е съвсем естествено да приемем, че за уика едно неконформистко божество олицетворява мъжкото начало и става техен главен бог.
Според митологията на уика, Рогатият бог е демонизиран от новите обществени системи и въпреки изключителната му способност да дарява вдъхновение и сила, Пан престава да бъде всеобщо признатият от обществото бог, още повече, че с течение на времето обществените процеси биват доминирани от ценности, които признават въздържанието, самообладанието и потискането на естествените желания на аз-а.
Единствено такива достойнства биват ценени високо в продължение на векове. Християнството демонизира всички разновидности на Рогатия бог (една от които е Пан), тъй като в основата на християнската доктрина е залегнала неприязънта към дивата природа. Екстазът и сексуалността остават приоритет единствено на отдалечените от култивирания свят гори и планини. Оцеляването на мита и преклонението към Рогатия бог е съхранено в някои исторически паметници от Средновековието, които все още са на разположение.
Един от тези паметници е и книгата на Реймънд Баклънд, в която се разказва за селски свещеник от Инвъркийтинг, обвинен, че е накарал своите енориаши да изпълняват ритуален танц около фалически символ.
Някои от съвременните друиди, които отъждествяват идеите си с паганистичните учения, приемат присърце идеите на уика и привлечени от убедителността на лунната символика и изключителното значение на богинята, приемат, че уика на практика представлява женското начало ин, което допълва мъжкото ян, а тази идея е важен елемент от учението на друидите.
Но точно тези друиди, които в практиките си обръщат изключително внимание на ритуалите, посветени на богинята, са подведени от субективните си предпочитания така, както онези, които смятат, че богът на уика е и бог на друидите, или, ако не поставят между тях знак на тъждественост, поне ги намират за твърде сходни.
ДРУИДИТЕ В ДНЕШНОТО ОБЩЕСТВО
По принцип, друидите винаги са проповядвали приемането на законно установената власт, уважение към обществения порядък и съпричастие към социално управление, чиито приоритети са насочени към съхраняването на природата. Макар че в чисто социален план нито едно от правителствата в съвременните държави не е потърсило помощта и съветите на друидите, те продължават да носят аурата на едно минало, наситено с благородство и висши ценности.
Независимо от начините, по които друидите виждат своя принос за развитието на съвременната цивилизация, те смятат за свой дълг опазването на природата, макар и извън коловозите на официалната власт.
Приносът им става все по-осезаем и конкретни детайли от неговите изяви преобладават в дейността на различните сдружения. Орденът на друидите от Старгроув съсредоточава усилията и вниманието си най-вече върху астрономията, астрологията и магическите ритуали. Британският Орден на друидите, наред с множеството си разнородни дейности акцентира, върху социалната справедливост в политиката на конкретни правителства.
Орденът на Бардовете, Оватите и друидите приема за своя основна цел съхраняването на околната среда. Айслинг, Орденът на Друидския клан Дана, пропагандира изкуството на бардовете, което включва в себе си форми от древната келтска поезия до съвременния паганистичен рок-енд-рол. Днес повечето съвременни друиди оценяват високо социалната функция на своите древни предшественици, надарени с висши ораторски и риторични умения, дипломати и изкусни посредници между различни теологии и духовни сдружения.
От значение е да отбележим, че друидите (най-вече друидите-паганисти) нерядко се обявяват против една или друга правителствена политика, която смятат за несправедлива. През 1994 г. например, организация на друидите осъществи многолюдни протестни шествия против Закона за престъпността. Възможно ли е подобни протестни акции да бъдат съвместими с основната философия на друидите?
В историята на тяхното учение се редуват моменти, когато друидите, макар и несъзнателно са се противопоставяли на официалните правителствени разпоредби. Във всички подобни случаи обаче позицията им е била продиктувана от стремежа за съхраняване на природата. Съвременните друиди не са забравили, че историята на тяхното движение включва моменти, когато силно са се противопоставяли на правителствената политика.
През I в.пр.Хр. друидите участвали дейно в съпротивата срещу нашествието на римските легиони. Бодика, кралица на бретанското княжество Исени, противопоставила на римляните невероятните си способности на друидска жрица. През Средновековието били широко разпространени преданията за Мърлин – мъдрец на друидите, който служел на крал Артър по време на съпротивата срещу нашествията на саксонците през V-VI в. Съвременните друиди възприемат себе си като защитници на свещения храм на природата от враждебни сили, дори ако тези сили са представлявани от граждани на собствената им страна.
Изключително важна за друидите е увереността им, че те са призвани да защитават неприкосновеността на природата. В исторически план друидите са възпитатели на крале и принцове, както и съдиите в келтските общности преди въвеждането на християнството.
Друидите имали право да отхвърлят властта на един крал, ако той се окажел недостоен за правата си. Те били лоялни към идеята за неприкосновеността и суверенитета на единствения законен крал – върховен владетел на своите земи. И днес друидите се придържат изключително към принципите на мъдростта и справедливостта.
И до ден днешен крал Артър олицетворява тези ценности, оцелели и до днес в преданията за архетипа на справедливия и мъдър владетел. Той е кралят на миналото и бъдещето, който всеки момент ще се възроди заедно със своя друид Мърлин. Идеите на Артър за неприкосновеността са широко популярни сред повечето от съвременните сдружения на друидите.
Имах възможността да присъствам на ритуали на друиди в Южна Англия, чиято основна цел бе събуждането на духа на крал Артър, както и този на Мърлин. Като член на Паганистичната федерация, Орденът на Друидите от Старгроув изпълни съчетание от красиви церемониални танци по време на един от зимните празници в Конуей Хол.
По време на една от лекциите на Старея на Светския Орден на друидите бе поставен въпросът – „Чия кралска власт не бихте поставили под съмнение?“, при което откъм публиката се разнесе спонтанно скандиране: „Артър, Артър!“ До мен седеше друид, който скандираше думите: „Единственият истински крал!“
УИКА В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО
Съвременните Магьосници са обект на недоверие от страна на управляващите. На базата на историческото си развитие, движението предупреждава своите привърженици, че трябва да бъдат изключително предпазливи. Предшествениците им нерядко били преследвани от закона заради преклонението си към отхвърлени от официалната религиозна доктрина богове. Съвременните магьосници все още не са забравили какво може да се случи, ако системата се обърне против личността.
Въпреки печалните спомени от миналото, магьосниците във времето се опитват да останат верни на своя първообраз. Осмеляват се да се събличат голи, да дадат израз на своята сексуалност, да скитат нощем из околността, да извършват магии, дори да правят опити за летене.
Летенето е от особено значение за тях, тъй като на практика то е метафоричен израз на свободата на духа, а стремежът към висините е символ на движението отвъд ограниченията, наложени от обществото. Затова такива опити се извършват тайно нощем. В подобна обстановка се извършват и ритуалите, свързани със събличането.
Литургиите на уика неизменно съдържат в себе си елемент на възнаграждение, във вида, в който е просъществувало до днес според напътствието на Богинята, указани в италиански източник от XIX в.
„И ще бъдете освободени от всякое робство и ще сте свободни от всичко; и като знак за истинската свобода ще бъдете голи на вашите ритуали – и мъжете, и жените също…“
Из Евангелие на вещиците, С. Лиланд
Магьосниците и до днес извършват ритуалите си съвършено голи, или, според собствения им израз – облечени в ефира на небето. Единствената им религиозна дреха е идеологията, която смятат за свещена и която съвместява светостта на тялото и духа, сливането на материалното тяло със свободата и полето на съзнанието.
През последните трийсет години магьосниците изказват открито същността на своите ценности и духовни стремежи, макар че най-съкровените им желания и ценности понякога са неразбираеми и недостъпни за широката публика. Когато уика влиза в непосредствен контакт с устоите на съвременната социална система, апелът им винаги има алтернативен характер – глас на инакомислещите, които обикновено се превръщат в изкупителна жертва.
Въпреки всичко, голотата на човешкото тяло не престава да шокира общественото мнение. Сексът все още се свързва по-скоро с греха, отколкото със светостта. И днес на жената се гледа като на сексуален обект. Женското божество се приема като форма на ерес. Неприемлива е и идеята за лидерското начало, въплътено в личността на жена.
Разговарях с един от магьосниците, мъж, който работи като активист в екологично движение, и го попитах какво мисли за собствената си дейност от гледна точка на уика. Според него в много отношения обществото като цяло се очертава като „култура на сивия поток и крайностите, в която всичко е очертано единствено в прави линии. Енергията на мъжкото начало остава на заден план, несъпричастна към насоките на женската енергия. Усещам интуитивно, че тенденциите в уика са насочени към омекотяване, дори лекото изкривяване на тези прави линии.“
Казах му, че думата уика произлиза от англо-саксонски корен, който означава „извивам“. „Да, да, разбира се, точно така!“, отговори ми той. Следващият ми въпрос беше продиктуван от логиката на разсъжденията ми: „На каква власт се позовавате в своята дейност?“ Отговорът гласеше: „От една власт, по-висша от правителството – от повелята на Великата богиня, на Земята-Майка.“
Попитах го и за представата му за съвършено управление и архетип на крал като покровител на светостта и суверенитета, на което той отговори: „Моля?“ По всичко личеше, че е смаян от въпроса ми. Попитах отново: „Крал Артър?“, изпълнена с надежда. Той ме погледна безизразно и не каза нищо.
НАШАТА ИСТОРИЯ – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ
Тази статия беше замислена като изложение на сравнението между историческото развитие на уика и учението на друидите. Самата идея за подобно сравнение е съвършено нова и може би необичайна, като се има предвид, че в източниците за магьосници не се споменава почти нищо за друидите, нито в литературата за друидите е отделено място на учението и практиките на магьосниците.
Докато работех върху текста, се оказа, че специфично обособените им духовни реалности са залегнали в основата на една синтетична фолклорна традиция, която съчетава в себе си елементи и от двете учения, колкото различни и дори противоположни да са те.
Въпреки очевидните разлики двама автори, които се самоопределят като друиди, проявяват задълбочен научен интерес към паралелното развитие на двете учения в чисто исторически план. Единият е Рос Никълс, който познавал лично прочутия магьосник Джерълд Гарднър.
Според Никълс учението на друидите въплъщава в себе си оцелелите от древността религии на Британия и Европа, нещо, към което съвременните последователи на уика отдавна предявяват претенции (Книга за друидите стр. 76-95, Aquarian, 1990). Филип Кар-Гом, духовният наследник на Рос Никълс, напоследък завърши своето продължително и задълбочено изследване, в което отделя сериозно внимание на сравнителния анализ.
В своето произведение Пътят на друидите (Element, 1993) той цитира хипотеза, идваща от древността, според която привържениците на нехристиянски култове през Ранното и по-късно Средновековие официално се обявявали за християни и не заявявали открито истинската си вяра. Кар-Гом задава въпроса дали едва напоследък не сме започнали да правим разлика между уика и учението на друидите и дали едва сега стигаме до самосъзнанието за принадлежност към единия или другия вид учение.
Въпреки твърденията на съвременните последователи на двете учения, според които уика и друидите имат свършено различен исторически път, дали все пак някъде в миналото те не са вървели по идентични линии на развитие? Възможно ли е да имат едни и същи корени? Академичните изследвания придават изключително значение на тези въпроси.
През последните трийсет години бяха извършени значителни исторически, етнографски, антропологически и археологически проучвания, в резултат на които в момента разполагаме с множество отговори на въпроси, които ни занимават отдавна и които сега намират своята не спекулативна, а чисто научна обосновка.
Вече не се съмняваме, че преди въвеждането на християнството населението на Европа изповядва единна паганистична религия. В зависимост от конкретните обстоятелства тази религия съществувала в множество разновидности и дори в сравнително близки географски области вярванията и ритуалите се различавали значително.
Установено е, че оцеляването на паганистичните учения в Европа и Великобритания след въвеждането на християнството не е толкова очевидно и безусловно, както твърдят Мъри, Гарднър, а по-късно и Рос Никълс. Хората, които през вековете се отличавали от всички останали по специфичната си почит към местните духове, култивирали психически и магически способности в себе си, съчинявали и пресъздавали съвременни и древни митове, умеели да предсказват бъдещето и да правят магии, а често се обличали в животински кожи.
Такива хора открито се обявявали за християни след въвеждането и утвърждаването на новата религия, но в отдалечените и уединени местности приемали официално утвърдената вяра за привидна и изкуствено наложена. С други думи, оцеляването на паганистичните учения в Средновековието се дължи най-вече на подсъзнателното или интуитивно стремление на мнозина да съхранят старите традиции и да се смятат за християни в името на оцеляването и предаването на тези традиции.
Би било неуместно съвременните паганисти да поддържат теорията за оцеляването на една-единствена жизнена древна религия. Определено можем да твърдим само, че до днес са оцелели в автентичен вид отделни елементи от учението на друидите и уика, но в никакъв случай не можем да заявим, че като цялост тези две традиции са оцелели във времето.
Днешните друиди и последователи на уика възстановяват, доколкото е възможно, откъслечни нишки от древната мъдрост, преплитат ги с други идеи, които заемат мястото на изчезналите в забравата и постепенно съживяват онези, които са оцелели до днес. Не всички сдружения акцентират върху едни и същи идеи или комбинации от идеи.
Много сдружения тръгват по път на развитие, в чиито основи са залегнали елементи от учението на двете традиции, други предпочитат придържането към специфична, уникална сама по себе си идеология. Дали можем да твърдим, че всички се придържат към един и същ образец?
Развитието на двете древни традиции в днешно време е придобило различен и рязко индивидуален характер. По своему и уика, и друидите притежават изключително притегателна сила, а с течение на времето различията между тях все повече се очертават.
Все по-задълбочените и детайлни академични проучвания рисуват картината на множество паганистични движения, всяко от които притежава собствен произход и история на развитие на философията и практиките си (или липсата на такива). На фона на тази картина, както последователите на уика, така и друидите трябва да приемат, че произлизат от съвършено различни корени, макар историческото им развитие да е паралелно в дадени периоди. Академичните среди са категорични в мненията си и приемат като съвсем различни митовете за произхода им, разпространявани от отделните езотерични групи.
Ако друидите и последователите на уика смятат, че могат да почерпят нещо градивно за себе си от научните изследвания на академиците, трябва да се отнесат много внимателно. В никакъв случай не бива да се забравя, че в митовете за произхода са съхранени и предадени ценни знания от древността и ние сме наследници на една или друга самобитна традиция, оцеляла през вековете.
Последователите на уика наричат традицията си приемствеността на Занаята, който днес се предава посредством определени ритуали и инициации, както и посредством специфична методология на обучение. При друидите приемствеността понякога бива наричана златната нишка на друидите. Позволявам си дълбоко в себе си да съхраня вярата, че в бъдните столетия магьосниците ще продължат да усещат дъха на уика в средновековните дърворезби, а друидите никога няма да изгубят от погледа си златната нишка на своята традиция, която приветстват призори с изгрева на слънцето в Стоунхендж.
БИБЛИОГРАФИЯ
За друидите има много оригинални ирландски източници, тук ще спомена само някои от тях. Конфликтът между Свети Патрик и друида е отразен от Muirchu в Life of Patrick, преведена на английски език в два варианта: L.Bieler, The Patrician Texts in the Book of Armagh (Dublin Institute for Advanced Studies, Dublin, 1979), и A. Hood, St. Patrick: His Writings and Muirchu’s Life (Philimore, Chichester, 1978).
Препоръчвам и сборниците от XI–XII в. с животоописанията на ирландски светци, съставени от автори-християни по време, когато се събужда интересът към езическото минало и друидите. Животоописанията в книгата Vitae Sanctorrum Hiberniae под редакцията на C. Plummer са на латински език, не са преведени досега и са в два тома (Oxford, 1910).
Въведението в първия том посочва литературата, в която се споменават друидите. Изброени са източници както на латински, така и на ирландски език. Ирландските източници са преведени на английски в книгата на C. Plummer, Betha Noem Erenn (Oxford 1922). Предания и саги, записани в Ирландия след въвеждането на християнството, но свързани с езическото минало, предлага книгата на J. Gantz, Early Irish Myths and Sagas (Penguin Classics, 1981).
Литературата за Магьосниците е далеч по-оскъдна. Старинни текстове върху дърво са анализирани в книгата на Ken Radford’s Fire Burn: Tales of Witchery (Satellite, London 1989). В книгата на Dr Ronald Hutton The Pagan Religions of the Ancient British Isles (Blackwell, Oxford, 1991) е предложен съвременен подход към учението на уика; следващата му книга разглежда същата тема в по-мащабен план.
На всички, които проявяват определени интереси към посвещаването в уика (наричана в САЩ „Британската традиционна уика“) препоръчвам да потърсят контакти с посветени в тази традиция, тъй като тя се предава най-вече устно и литература за уика се намира трудно. Все пак може да се разчита на книгата на Doreen Valiente ABC of Witchcraft (Hale, London, 1973 и преиздадена през 1994 г. в мека корица), както и на Lois Bourne, Witch Amongst Us (Hale, Isleworth 1979 и преиздадена в мека корица през 1995 г.); подходяща е и книгата на Vivianne Growley Wicca: The Old Religion in the New Age (Thorsons, London 1996, в мека корица).
За посвещаване в уика можете да се обърнете на следните адреси:
1. The Pagan Federation, B: 7097, London WCIN 3XX. Мрежа от паганистични движения с широк обхват, която предлага изчерпателна информация. На този адрес можете да се свържете и с организации на друиди, както и с общности на уика от гарднърово-александрийски тип в Британия и Европа.
Федерацията издава списание Езическа зора, в което често се публикуват статии за уика; годишният абонамент за списанието струва 8 лири в Обединеното кралство (или 25 $ за САЩ, ако сумата се изпрати в брой, ще получите списанието с въздушна поща).
2. The Wicca Study Group, BM Deosil, London WCIN 3XX. Бюрото осъществява контакти с гарднърово-александрийски сдружения на уика в Британия и Европа, предлага и уводен кореспондентски курс.
3. За по-конкретна информация американските граждани могат да се обърнат към New Wiccan Church, PO Box 162046, Sacramento, CA 95816.
4. Ще се радвам, ако читателите ми пишат и ще направя всичко възможно да им помогна: Christina Oakley, c/o Pagan Dawn, адрес на редакцията: BM 5896, London WCIN 3XX.
Кристина Оукли
е специалист по история на Средните векове с определени интереси към историята на келтите и Ранното средновековие. Дъщеря на геолог, който работи в ООН и междувременно се занимава с билколечение, Кристина прекарва детството си в Западна Африка, където се запознава с ритуалите и церемониите на местните племена.
От дете изпитва преклонение към посвещаването в мистични духовни традиции и особено към хора, които умеят да се придвижват между нашия свят и други, невидими светове. По-късно семейството се премества в Бирма и в уединена пагода в Мандалай тя за първи път вижда левитация, извършена от будистки монах.
Изпълнена с дълбокото убеждение, че в духовното наследство на Британия са останали следи от магически и духовни традиции, тя намира своето място в общност на магьосници от Южна Англия. Сега самата тя оглавява такава общност заедно със своя партньор и издава списание Езическа зора