ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА

от http://www.referati.org публикувано от: Стоян Колев взето от:

http://www.referati.org/pishtovi-po-areologiq/91475/ref/p10

През бронзовата епоха желязото е било предмет на лукса: от него приготвяли скъпи накити. Едва от ХІІ век производството на желязо започва да придобива стопанско значение. В Европа най-ранните желязни находки са известни в Италия от ХІІ век,в Северна Европа от Х век, а масово се среща от ІХ век пр.Хр.

Металургия на желязото

Желязото е често срещан метал. Неговите руди, като например лимонит, хематит и др., са широко разпространени. Металургичният процес се състоял в пряка редукция– изваждане на метала с помощта на висока температура. В тая процедура окисите на желязото, които се намират в рудите, се превръщат в желязо.

Пещите, в които е ставало това, са изградени от камък или глина, имат цилиндрична или крушовидна форма и в долния си край – по няколко малки отвора, предназначени за соплата на мехове, т. е. Кислород.

Желязото започва да се разтапя при 900 С и при температура 1100– 1400 С излиза във вид на гъста маса, която се стича в дъното на пещта. В желязната маса, събрана в долната част на пещта, се съдържат много чужди на метала минерали, за отстраняването на които древните металурзи използват прост метод – изчукване. В технологията на първобитното желязодобиване и желязообработка съществуват и досега някои неясни моменти.

Желязото променя дълбоко икономическата география на стария свят. Неговото навлизане в производството повишава чувствително ръста на производителните сили.

В праисторията и ранната история (на Европа) желязната епоха се дели на два големи дяла, означени като първа и втора желязна епоха. Но по-често се употребява названието на тези два големи дяла по главните находища, които им служат като еталони: некрополът при австрийския град Халщат– за първата, или ранната, и селището при Латен на Ньошателското езеро в Швейцария за втората, или късната. Така латенската епоха съвпада с римското владичество.

Халщатската (ранножелязна) епоха.

Разпространение. В Средна и Западна Европа тя датира в периода между 800 и 450г. пр. н. е. Разпространена е главно от земите на Източна Франция до Карпатите, Северозападните райони на Балканския полуостров и Адриатическо море.

Некрополът при Халщат. Некрополът при австрийското градче Халщат, който е дал названието на ранножелязната култура през първата половина на първото хилядолетие преди н. е., е гробище на старо рударско население, занимаващо се с добиване на сол.

Системни разкопки на некропола са били предприети още през 1846 и са извършвани до 1863г. Към проучените през миналия век 80 гроба се прибавят нови 61, разкопани научно през 1937– 1939г. Почти половината от погребенията са извършени с трупоизгаряне, останалите – с трупополагане (опънати скелети по гръб с глава на запад).

Мюнхенският археолог П. Райнеке дели халщатската епоха на 4 степени. За погребенията на халщатския некропол са характерни богато украсени бронзови котли и ведра, парадни бронзови брадви с животински фигури по тях, хубави мечове с желязно лезвие и бронзови дръжки, които в по-старите примери имат камбановидна форма.

Особено интересни са бронзовите накити. Типични са фибулите, чиято лицева част е съставена от волути, образувани от насукани дебели бронзови телове по различен начин, масивните бронзови гривни с характерни високо изпъкнали напречни на кръжилото ребра.

Художествено-декоративният стил на халщатските майстори се отличава със сполучливото използване на геометричния врязан орнамент по равните плоскости, умeлото вмъкване на обемни лети животински (понякога човешки) фигури. Особено показателни за изкуството на зрялата халщатска епоха са бронзовите ведра (лат. Situla), богато украсени на хоризонтални ивици фризове, запълнени със сцени на пиршества, боеве, свирачи, колари, орачи, а също животни (между другото – крилати лъвове).

Подобна е украсата на широки паници, чиито дръжки представляват животински фигури.

Общество и стопанство. Тези произведения на изкуството през халщатската епоха във вътрешните европейски земи показват широките връзки на средноевропейското население със Средиземноморието и особено с етруските в Италия.

Некрополите на халщатското население с погребалния ритуал, които изисква слагане на всякакви вещи в гробовете, са дали на науката богати колекции от глинени съдове, използувани като погребални урни или като гробен инвентар.

Халщатската керамика представлява в сравнение с керамиката от бронзовата епоха видим упадък. Съдовете са много по-еднообразни по форма, почти без декорация. Особен характер на халщатската култура придобиват ония паметници, които са свързани с духовния живот на населението, с обществената структура и религиозните култове.

Известни са така наречените култови колесници, които на различни места се срещат в различен вид. От края на халщатската епоха е например четириколата конница, поставена в един двоен гроб с трупополагане под могилен насип в Оненхайм, Елзес (Франция).

Колесницата се превръща в култа към мъртвите. Един прочут паметник от халщатската епоха в Средна Европа, който позволява да се надникне в странния духовен мир на населението, е погребението в пещерата Бича скала, северно от Бърно.

Названието идва от бронзовата фигурка на един бик с триъгълна желязна плочка на челото,намерена там през 1869г.

Латенска (късножелязна) епоха.

Периодизация и хронология. Латенската епоха съвпада с разпространението на т. нар. латенска култура. За Европа двете названия означават почти едно и също, ако и епохата да не се идентифицира с културата.

Латенската епоха обхваща втората половина на последното хилядолетие, т.е. V-I в.пр.н.е. Нейното изучаване започва още от 1853-1854г., около Ньошателското езеро.

Келтски градове и некрополи. Лате е названието на един плитък пясъчен нанос до брега на Ньошателското езеро в Западна Швейцария. Намерените на това място огромно количество железни предмети повече от 2500 бр. са най-вече оръжия: железни мечове, копия, стрели, щитове. Керамиката емалобройна и почти липсват женски накити.

Многобройните келтски градове се намират не само в Галия (дн.Франция), но и в сърцето на Южна Германия, Австрия и Чехословакия. Известни са градове на келтски племена във Великобритания и Югославия.

Бибракте е разположен на планината Beuvray на 27 км от днешния град Autun. В града са открити основите на много прости по устройство жилища на каменна основа. Зидарията е от ломени камъни без спойка. Открити са и по-богати домове.

Обикновените находки от латенска керамика, колело, оцветено в бяло или червено. амфори за вино, железни прибори и сечива-ножове и шпори, ключове, по-рядко оръжие, фибули и др. разкриват бита на едно мирно население заето с производството и готово за отбрана

Монетните находки достигат до 5г. пр.н.е., когато по заповед на император Август градът е бил изоставен. Богато на своите находки, но несистемно проучено е прочутото келтско градище Страдонице, югозападно от Прага в Чехия.

Голяма част от находките датират от последните десетилетия пр.н.е. И издават не само интензивно местно производство на най-различни предмети на бита, накити и оръжие, но и голям внос на италийски стоки. Около крепостите и др.населени места са разположени некрополите.

Келтските гробове нямат специален насип над терена.До III в. пр.н.е. в погребалния обред господства трупополагането. От това време започва да се появява тупоизгарянето, което все по-често се среща през II и Iв.

Във всеки келтски некропол част от погребенията принадлежат на богати воини и се отличават с положеното край умрелия оръжие: меч, щит, рядко шлем. Срещат се богати женски погребения.

Материална култура и изкуство. Латенските оръдия на труда по своите форми и богато разнообразие от видове издават развитата производствена техника – железни тесли и брадви, триони и пергели, железни сърпове и кости, желязна ножица, бръначи, изготвяни съвършено от бронз и украсени.

Керамичното производство на келтите е било изключително продуктивно. Известни са многобройни големи и малки керамични работилници из цяла Западна и Средна Европа, керамиката се произвежда на съвършено грънчарско колело.

Характерна черта на келтската култура са златните и сребърни монети, широко разпространени в Средна и Западна Европа. Това са първите ”варварски” монети в Европа.

Във веществени паметници духовната култура на келтите се е отразила твърде недостатъчно. Келтската архитектура ни е оставила в развалини няколко примера на храмове, квадратни по план с вътрешно квадратно и отделено с обиколен коридор помещение или с квадратно малко помещение, заобиколено с открит перистил /вътрешен двор/.