Битката за Британия – 2

Сражението при Банекбърн през 1314 г.

Част 2 от 3

Е-музеен вестник, бр.5/8/ август-септември 2010г., автор: Даниел Иванов, взето от:

https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_August-September_2010/Svetovni_bitki/01-2.html

Командващи двете армии са кралете на двете воюващи страни – Робърт Брус (Робърт І) крал на Шотландия (1306-1329) и Едуард ІІ (1307-1327) крал на Англия.

Робърт Брус е потомък на нормански род, който се настанява в Шотландия. Родът му произхожда от земите близо до Шербур (Sherbourg), град в Нормандия, Северна Франция, край Ламанш и устията на р. Дивет и р. Тротебек.

Първият Робърт Брус пристига на Британския остров заедно с Уилям Завоевателя и получава имота Кливланд в графство Йоркшир. Неговият син взима участие в борбата за шотландския трон с бъдещия крал Дейвид І, а през 1124 получава графство Анандейл.

Робърт Брус е един от влиятелните благородници в Шотландия в кр. на ХІІІ и нач. на ХІV в. Правата върху шотландската корона той получава посредством роднинската си връзка със своя прародител Робърт Брус, наречен Конкурента.

Шотландският благородник взима участие във въстанието на Уилям Уолъс, но през 1302 г. той застава на страната на англичаните. През 1304 г. неговият баща, лорд Анандейл, умира и бъдещият шотландски крал наследява владенията на семейството, а заедно с това и правата на шотландския престол.

Всъщност Робърт Брус за кратко остава английски съюзник, като в същата 1304 г. той желае съюз с патриотично настроената шотландска върхушка. На 10 февруари 1306 поддръжници на Брус убиват един от претендентите за трона Джон „Червения” Комън, който е племенник на Джон Балиол. Това убийство показва че Брус е решен на всичко за да вземе трона. На 25 март същата година той е провъзгласен за крал на Шотландия.

Другият пълководец в това съдбоносно сражение е английския крал Едуард ІІ. Тоя се ражда в замъка Кейрнарфон в Уелс. В борбата, която започва Едуард І срещу шотландците, отрежда сериозна роля на своя син Едуард ІІ. През 1290 г. малолетния принц трябва да бъде бракосъчетан с единствения наследник на шотландския престол, внучката на Александър ІІІ, „норвежката дева” Маргарет, но смъртта на норвежката престолонаследничка проваля предвидения от баща му брак.

През 1300, 1301 и 1303 г. Едуард ІІ взима участие заедно със своя баща в походите против Шотландия, като в последните два командва половината армия. По време на похода срещу шотландците през 1307 г. умира крал Едуард І, и неговият син получава тежко наследство във вид на непрестанни военни кампании и огромни финансови задължения.

Новият английски крал притежава интелект и хитост, необходими за всеки сериозен управник, но за разлика от баща си, той използва своите дарби за лични цели, като почти не обръща внимание на външнополитическите проблеми на кралството.

Голяма част от неговото управление преминава в неспирни борби с благородниците, които в крайна сметка завършват с детронирането на краля и с неговата смърт през 1327 г. по заповед на неговата съпруга Изабела Френска.

Но да се върнем на годината 1314. Английската армия започва настъпление към шотландската граница през май с. г. На 21 юни те стигат до Единбург, където правят кратка почивка, след което продължават своя поход и на 23 юни стигат до потока Банекбърн. На южния бряг на потока те изграждат своя лагер. За последните два дни армията преодолява близо 65 км. и войниците са силно уморени.

Вървяща на север по римски път, водещ към Стърлинг, английската армия минава през гората Торууд, след което стига до вливащия се в река Форт поток Банекбърн и се установява на лагер. От северната страна на Банекбърн се намира т. нар. Нов парк, а на няколко стотин метра източно от него е параклиса Св. Ниниан, а още по на север е разположен Кралския парк, който е в подножието на скалите, където се намира замъка Стърлинг. Разстоянието от Банекбърн до Стърлинг е около 3,2 км.

В последствие между английските барони назряла кавга. Кралят назначава граф Глостър за констабъл (в превод полицай), което му дава право да командва авангарда на армията. Проблемът идва от това, че граф Херефорд се явява наследствен констабъл на кралството и е несъгласен с това назначение. В крайна сметка кралят назначава и двамата за командващи авангарда.

Робърт Брус отпраща обоза в лагера и се обръща към своята армия, като казва че ако има някой, който да се страхува от предстоящата битка, то той може да се прибере в къщи. Оказва се, че от неговата армия няма нито един войн, който да желае да се откаже от тази битка. Шотландската армия е позиционирана на север от Банекбърн, в южната част на Нов парк.

Според историците английският крал успява да събере кавалерия от 2 500 бойци и повече от 20 000 пехотинци, докато шотландския има 300 лековъоръжени конници и по-малко от десетхилядна пехотна армия. А някои автори смятат, че той има на разположение не повече от 7-8 хил. пехотинци. Въпреки лекото разминаване в цифрите, те показват превъзходството на английската армия и възможността тя да постигне лесна победа. Но дали успява?

Начало на сражението на 23 юни 1314 г.

На 23 юни 1314 г. английският авангард начело с графовете Херефорд и Глостър преминават през Банекбърн и се насочват към Нов парк, когато на пътят им се оказват група конници. Шотландците не предполагат, че английската армия ще продължи своя поход след дългия и труден преход, и Робърт Брус с малък отряд от своите хора решава да огледа позициите, като дава заповед за изкопаването на познатите ни „Вълчи ями” – изкопи покрити и замаскирани с клони и трева, с достатъчно дълбочина и с невидими заострени колове.

Тези капани са смъртоносна заплаха за всяка кавалерия. В този момент рицарят Хъмфри де Бохун, племеник на граф Херефорд, успява да разбере по короната на шлема кой е шотландския крал и решава да го атакува. Английският рицар няма успех и бива повален Робърт Брус, който отклонява копието на нападателя си и с един удар сразява де Бохун. В това време пристигат шотландски подкрепления и след кратка схватка английският авангард успява да отстъпи.

В това време английският крал решава да усили гарнизона на Стърлинг и същевременно да отреже пътя за отстъпление на шотландците. Той праща отряд от рицари начело с лорд Клифърд и лорд Хенри де Бюмонт покрай Банекбърн обхождайки левия фланг на противника. Когато те стигат до Нов парк, шотландския крал изпраща отряда (sheltron*) да ги пресрещне.

Боят се провежда до параклиса „Св. Ниниан”. Шотландците се построяват в кръг, като първият ред насочват копията си във противниковите ездачи, а вторият в самите коне на противника. Англичаните, надявайки се да сразят бързо врага се втурват в галоп. И не за първи път откакто английската армия осъществяват своите походи в Шотландия, рицарската конница не може да се справи с подобен род войсково формирование като sheltron.

Англичаните не могат да достигнат до противника, като към всеки конник са насочени по няколко копейни наконечници. Обикновено първо загиват конете, а това да се справят с ездачите, които в повечето случаи са ранени не представлява трудност за шотландските войници.

Един от първите, които загиват в тази битка е самия лорд Клифорд. След тази неуспешна атака, англичаните започват да действат по-внимателно, като правят опит да заобиколят шотландците и да направят пробив, но и това действие на английската войска е неуспешно. В своето отчаяние рицарите хвърлят към шотландците своите копия, боздугани, дори и мечове, всичко което може да нанесе някаква вреда на противника

Горещината през деня, както и конете, които вдигат големи облаци прах не се отразяват добре и на двете воюващи страни. Сър Джеймс Дъглас, наблюдюдава сражението и след дълги преговори с Робърт Брус получава разрешение да поведе своя отряд в помощ на своите братя.

Но точно в този момент сред англичаните настава смут и те започват да се оттеглят от бойното поле. Виждайки това, Дъглас не се намесва и се връща назад към основните шотландски сили. След като не успява да постигне нищо и като понася значителни загуби, английския отряд също се връща при основните сили.

Между другото в плен попада сър Томас Грей, чиито син Хенри, оставя сведения за самата битка. Първият ден от тази битка е спечелен от шотландците. Това което се отразява негативно на английската войска, поради което те губят тези първи сражения, е уморителния дълъг преход, който англичаните осъществяват през предните два дни.

Когато настъпва нощта, един от шотландските рицари Ситон, който се намира на английска служба, се появява в лагера на Робърт Брус и му казва: „Кралю, ако искате да спечелите Шотландия – часът е ударил”. Това допълнително засилва решимостта на шотландците да доведат битката до победен край.

*Sheltron е компактна войскова част, която образува боен ред тип стена или щит, подобно на античната фаланга, който е от два реда и използва като оръжие дълги копия. Единият насочва копията в конниците, а другия в конете. Това е т. нар. бойна формация „шотландска пика” образувана по време на войните за шотландска независимост в края на ХІІІ и началото на ХІV век