16.04.2018г, автор: Джошуа Дж. Марк /Joshua J. Mark/ от „Енциклопедия „Древна история“ /„Ancient History Encyclopedia“/ https://www.ancient.eu/Labyrinth/
Превод: Сурен Исраилян, 28.10.2019
Дефиниция
Думата „лабиринт“ произхожда от гръцката дума labyrinthos и обхваща всички съоръжения, направени в този стил, с обикновени единични пътеки вътре, с които се различава от места тип „омагьосан кръг“, които могат да имат многопосочни заплетени пътища.
Етимологически думата е свързана с минойския /1/ термин labrys или ‘двойна брадва’, който е символ на минойската богиня от остров Крит. Оригиналната дума е лидийска /2/ и вероятно е стигнала до острова от Анадола /Мала Азия/ чрез търговията.
Лабиринтите и лабиринтовите символи са открити от времето на неолита /3/ в най-различни места по света, сред тях са днешна Турция, Ирландия, Гърция и Индия.
В индийските тантрически /4/ текстове лабиринтът винаги е бил в основата на дизайна на мандалите /5/, докато в Британия и Ирландия те били във вид на чашевидни знаци, често откривани върху камъни, както и прочутият „завъртян стил“, открит на места, като Нюгрейндж /Newgrange /6/.
Лабиринтът се различава от подобни „безизходни маршрути“ с наличието на единствен път, както е споменахме, който се вие около целия терен, докато „омагьосаният кръг“ може да има множество преплитащи се пътеки.
Но често двата термина се заместват. Учените Алуин и Бринли Рийс /Alwyn and Brinley Rees/ изказват предположение, защо лабиринът или „омагьосаният кръг“ са толкова популярни сред древните хора, особено келтите:
„В последните три десетилетия е писано много за ритуалното значение на лабиринтите – като защитата от свръхестествени сили и като пътя, който мъртвите трябва да извървят, за да стигнат света на душите. Искаме само да отбележим, че лабиринтите са свързани с посоките, колкото движението „напред-назад“ е свързано с отсрещната страна.
Движейки се по лабиринта, човек не върви в определена посока и стига до мястото, което не може да се определи с компас. Според ирландските поверия, феите и други магически същества могат да накарат човека да промени поведението си. Това се случва, когато пътникът загубил посоката и прибрал греблата си, защото отива наникъде – тогава той пристига на чудните острови“. (346)
Лабиринтът може да помогне за намирането на личния духовен път чрез съзнателен отказ от стандартно разбиране на линейното време и разстоянието между два обекта.
Когато се движи в лабиринта, човек се чувства безнадеждно изгубен за външния свят и по този начин неочаквано да намира истинския път в живота си. Тази теза, как един лабиринт променя съдбата на човека, най-добре е описана в гръцката митология за Тезей и Минотавъра.
Лабиринтът на остров Крит
Най-прочутият лабиринт е в гръцката митология, в историята на Тезей /Theseus/, владетел на Атина. Този лабиринт бил направен от Дедал /Daedalus/ за цар Минос от Кносос, на остров Крит, за да се затвори едно същество – получовек/полубик, известен като Минотавър /Minotaur/.
Когато Минос се борил за царския трон срещу братята си, той помолил Посейдон да му изпрати снежно-бял бик, като знак за божия закрила на каузата му. Предполагало се, че Минос ще заколи бика като жертвоприношение в чест на Посейдон.
Но царят, заслепен от красотата на животното, решил да му дари живота и вместо него умъртвил един от обикновените биковете, с които разполагал. След което Посейдон, разярен от тази неблагодарност накарал царската съпруга Пасифея /Pasiphaë/ да се влюби в този бик и да зачене от него.
Съществото, което тя родила, бил Минотавърът, който се хранел от човешка плът. Действията му не можели да бъдат контролирани от човек. Затова Минос разпоредил на архитекта Дедал да направи лабиринт, в който да бъде затворено това чудовище.
Сред като Минос едва ли бил заинтересован да жертва хората си за чудовището, той наложил „кръвен данък“ на град Атина да изпращат всяка година седем юноши и седем девойки в лабиринта на остров Крит за храна на Минотавъра.
Лабиринтът на Дедал бил толкова сложен, че той самият едва се оправял в него, а когато съоръжението било завършено, Минос затворил в една висока кула създателя му заедно със сина си Икар /Icarus/, за да опази тайната на придвижването.
По-късно, в друга известна легенда от гръцката митология Дедал и Икар избягали от този затвор, с помощта на птичи пера, залепени с восък като крила, с които те полетели от кулата. Икар летял твърде близо до Слънцето, восъкът се стопил и той паднал в морето, където се удавил.
Преди този полет, обаче, Атина всяка година изпращала 14 млади хора на остров Крит на сигурна смърт в лабиринта, докато Тезей, син на цар Егей решил за сложи край на страданията на народа си.
Той доброволно се включил в качеството на една от жертвите и напуснал Атина с кораб, върху мачтата на който се веело черно платно, като знак на траур. Тезей казал на баща си, че ако победи Минотавъра, ще развее бяло платно на връщане в Атина.
Пристигайки на Крит, Тезей привлякъл вниманието на дъщерята на Минос Ариадна /Ariadne/, която се влюбила в него и тайно му дала меч и кълбо канап. Тя му казала да върже канапа при входа в лабиринта, когато влезе в него, и след като убие Минотавъра, да се върне на свобода по пътя на въжето.
Тезей убил чудовището, запазвайки живота на спътниците, с които дошъл в лабиринта и избягал от Крит заедно с Ариадна, която изоставил на остров Наксос /Naxos/ по пътя към дома.
Бързайки да стигне Атина, той забравил да смени черното платно с бяло като знак, че е жив, баща му Егей, виждайки черното платнище, се хвърлил в морето и се удавил, а Тезей го наследил като цар.
Лабиринтът като символ на промяна
Освен обяснението на този мит, че изглежда името на Егейско море идва от цар Егей след смъртта му, тази история фокусира вниманието върху зрелостта на Тезей и наследяването му на трона.
Тезей бил голям герой, защото спасил своите спътници и освободил града си от проклятието на Минотавър, но в положителния му образ имало и минуси – тъй като изоставил жената, която с цялото си сърце помогнала за неговия успех, както и несъзнателно предизвикал смъртта на баща си, забравяйки да смени цвета на корабното платно.
Лабиринтът в тази история е ключовия момент, който помогнал за трансформацията на Тезей от юноша в цар. Той трябвало за влезе там, където никой не знаел, накъде да се върви, да убие чудовището и да се върне обратно към познатия свят.
Тезей свършил тази работа, но все пак имал някои недостатъци, характерни за младия човек, докато не се променил след смъртта на баща си и трябвало да порасне и да приеме отговорност, като зрял мъж. Лабиринтът му дал възможност да се промени и порасне, макар че като много хора в подобна ситуация, Тезей не искал да поема тази отговорност, докато обстоятелствата не наложили промяната.
Археологът Артър Евънс /Arthur Evans 1851-1941г/ открил това, което той смятал, че било лабиринта в Кносос по време на разкопките между 1900-1905г. Макар че, това откритие все още е дискусионно, легендарният лабиринт наистина се предполага, че е бил на територията на двореца на Минос в Кносос, а древните автори го описвали като реално съоръжение, а не мит.
Евънс бил сигурен в находката си и обяснявал митологичния аспект на присъствието на Минотавъра чрез традиционните миноански игри „Скачане с бикове“, показани върху фреските по стените на двореца. В тези игри атлетът хващал бика за рогата и скачал върху животното, при което човекът и животното ставали едно цяло.
Дали наистина съществувал лабиринт в Кносос, обаче не е толкова важно. По-важна е легендата, която показва лабиринта като символ на промяната и трансформацията.
Тази символика присъства навсякъде и това, което е по-интересно, включва всички прочути лабиринти на античността, като този на Аменемхет Трети /Amenemhet III, ок. 1860-1815 пр.н.е.) в Египет.
Лабиринтът в Хавара
Лабиринтът в Хавара /Hawara/ бил толкова впечатляващ, че според Херодот, съперничал на чудесата на древния свят. Ученият Мирослав Върнър /Miroslav Verner/, пише, че лабиринтовият комплекс на Аменемхет Трети, „споменаван от антични пътешественици“ и допълва:
„Херодот, Диодор Сицилийски, Страбо и Плиний споменавали за него. Според Диодор, Дедал бил толкова впечатлен от това съоръжение, по време на пътуването си в Египет, че решил да построи лабиринта на Минос на остров Крит по същия начин“. (430)
Лабиринтът бил храмов комплекс, част от територията на египетска пирамида, съставен от многобройни помещения, построен в Хавара от Аменемхет Трети от 12-та династия на фараоните, по времето на Средното царство а Египет/Middle Kingdom 2040-1782 пр.н.е./7/.
Съоръжението било погребален комплекс, който нямал равни по величието си и сложността си на конструкцията по това време. Този монументален строеж е описан от Херодот така:
„Видях го със собствените си очи, и то наистина е чудо, за което нямам думи. Съоръжението има 12 покрити помещения с врати една срещу друга. Шест от залите гледат на север, шест – на юг и всички са разположени една до друга. Вътре има стаи на две нива – надземно и подземно, а общият им брой е 3 000 …
Коридорите през помещенията, завиващи се в една или друга посока по най-сложния начин, предизвикаха безкрайно учудване и възхита, докато вървяхме от зали в стаи, от стаи в коридори с колоните и отново в други стаи, а оттам в други помещения.
Покривът целия е от камък, както и стените, като по тях има много издълбани фигурки на животни, а всяка зала е опасана с колони от бял камък, с абсолютна точност на размерите.
В края на лабиринта наблизо се намира пирамида, висока 240 фута /около 84 метра – бел. на преводача/, която е украсена с издълбани великолепни животни. Пътят към пирамидата върви под земята“. (Histories, II.148)
Страбо описал лабиринта като „великолепен дворец, състоящ се от много дворци“ и го възхвалявал като „подобен на пирамидите“ по величие (География, XVII.I.37-38). Диодор отбелязал, как „в резбованите украшения и, разбира се, в целия стил не оставиха нищо на следвашите владетели, което да бъде подобрено“ (Histories, I.66), а Плиний казал:
„Нека да обърнем внимание на лабиринтите .. няма съмнение, че Дедал копирал тях като модел за построяването на своя лабиринт на остров Крит, но той възпроизвел само една стотна част на безкрайните пасажи на оригинала, където вятъра, майсторлъка и уединението се преплитат по особено сложен начин.
Това не е просто обикновен парцел земя, върху който се събират километри преходи и пътеки, подобно на орнамента на нашата подова мозаика или като терен за обредна игра, в която участват нашите момчета, а в стените начесто са вградени вратите, за да бъде объркана посоката и посетителят да бъде накаран да се върне обратно на пътя, който вече е извървял, търсейки изхода“. (Natural History, XXXVI.19)
Смята се, че лабиринтът в Хавара, подобно на други храмови комплекси в Египет отразявал задгробния живот. В целия строеж имало 42 зали, които Страбо оприличавал с брой „номи“ /провинции/ в Египет, а също така тази цифра съвпадала с Четиридесетте и Двама Съдии, които заедно с боговете Озирис, Тот, Анубис и богинята Маат /Osiris, Thoth, Anubis, Ma’at/ решавали съдбата за душата на всеки човек за Страшния Съд в Залата на Истината.
Лабиринтът вероятно бил конструиран така, че да води човека през заплетени пътеки, които в голяма степен наподобявали терена на задгробния живот, описан в „Текстовете от пирамидите“ и „Текстовете от саркофазите“, както и в „Египетска книга на мъртвите“ /8/, тоест да води към пътя на просветлението.
Този впечатляващ строеж по неизвестни причини преживял упадък и бил разглобен, като частите му по-късно били използвани за други постройки. Лабиринтът съдържал толкова много строителни материали, че до него се появило малко градче, което се разраствало върху руините на строежа.
Днес нищо не е останало от това архитектурно чудо, а оазисът Файюм /Faiyum/ пази опустошената пирамида на Аменемхет Трети в Хавара. Върнър пише:
„вследствие на ранно разрушаване на строежа, оригиналният план на лабиринта не може да се възстанови прецизно“ и добавя, че археологът Флиндерс Петри /Flinders Petrie/ бил първи, влязъл там през 1889г. и направил заключение, че открил оригинална постройка, известна като „Лабиринтът на античността“ (428).
Ученият Ричард Х. Уилкинсън /Richard H. Wilkinson/ отбелязва, че „той беше най-важната туристическа атракция на Египет в гръкоримския период /Graeco-Roman Period/“ и че строежът „ представлява впечатляващо изпълнение на традиционен храмов център“ (134).
Тъй като храмове целенасочено се построявали като места за трансформацията, причината за появата на лабиринта като нейния символ е очевидна, както и в по-късната история със строежа на Дедал.
Лабиринтите и значението им
По целия свят са построени много лабиринти след епохата на древността, като започнем от такова съоръжение в Италия като част от гробницата на етруския цар Ларс Порсена /Lars Porsena/ (ок. 580г. пр.н.е.), та до този на Болшой Заяцки остров /Большой Заяцкий/ (ок. 500 пр.н.е.) в съвременната Русия.
Предполага се, че келтските лабиринти някога били част от погребалните ритуали в Британия, Ирландия и Шотландия. Ето какво пише по тази тема учения Родни Касълден /Rodney Castleden/:
Лабиринтите често се възраждат в различна форма на различни етапи в развитието на келтската култура, а някои от тях са дори по-стари от минойския. Лабиринтът като идея е много близък до плетеницата, където безкрайната линия върви през цялата рисунка.
Разликата между тях е, че при плетеницата линията няма начало и край, докато в лабиринта обикновено има начална точка и крайна цел. И двете конструкции символизират пътуването. То може да бъде конкретна визита, приключенски тур или пътуване на живота, като цяло.
Следователно, лабиринтите са своеобразна видима алтернатива на епически приказки, които често изобилстват от дълги и безспирни преходи със случки, които повтарят и потретват нещо, което вече си преживял.
Лабиринтите могат също да символизират пътешествие с цел откриване на вътрешния свят, или пътуване „в центъра към себе си и обратно“ и в този смисъл този древен символ се явява нещо като „архетипът на Юнг“/9/ или „оригинален модел“ като средство за себепознаване и лекуване (439-440)
Това със сигурност присъства в мандалите на тантрическата литература от Индия, и по-важно в книгите на Ригведа /Rigveda/10/, създадени ок. 1500г. пр.н.е., в които се посочват същите посоки, както в лабиринта, по които човек прави сам духовно пътуване с цел евентуалното сливане на вътрешната нагласа с външния свят.
Карл Юнг (1875-1961г) определя лабиринта като символ на „сдобряване“ между вътрешното си аз и външния свят. Ученият Мери Аденбрук /Mary Addenbrooke/ пише:
[Юнг] описва ефекта да бъдеш „щастливо и триумфиращо пиян. Вече го няма нито вътрешното, нито външното, няма „Аз“, няма „други“. Вече Няма Първи и Втори номер (той има предвид две различни личности вътре в него); “предпазливостта и страха изчезнаха, земята, небето, вселенната и всичко в нея, що мърда и лети станаха едно цяло” (1)
Юнг коментира ходенето в лабиринта в своята книга „Етапи на Живота“ /Stages of Life/:
„Когато трябва да се сблъскваме с проблемите, ние несъзнателно се съпротивляваме и стъпваме по пътя на мъглявото и неясното. Предпочитаме да чуваме само конкретни неща и напълно забравяме, че тази информация може да се получи при положение, ако рискуваме да влезем и след това да излезем от неясното.
Но за да проникнем там, трябва да съберем всички сили на светлината, които съзнанието ни може да даде … Сериозните проблеми в живота никога не се решават напълно. Ако въобще излиза, че може да има такива проблеми, това е сигурен знак, че нещо е загубено.
Значението и целта на проблема, изглежда не е в решаването му, а в нашата непрекъсната работа по него. Което ни предпазва от затъпяване и пасивност. (11)
Хората от античния свят изглежда разбирали тази концепция дълго преди Юнг да я формулира толкова ясно. В крайна сметка, лабиринтът е пътуване на своето „аз“ към всичко.
И, макар че, древните египтяни и гърци може и да не се изразявали по този начин, тяхната архитектура и техните митове ни водят към същите изводи, до които стигнали Юнг и други психолози по-късно във времето – а именно, че действията на човека в лабиринта на съвременните условия му помагат да реализира собствените цели и смисъла на самото съществуване.
Забележка на Редактора: тази статия преди публикацията бе проверена за точността и достоверността на данните, както и съответствието им към академичните стандарти.
Библиография
- Carl Jung’s Stages of Life
- Jung and the Labyrinth of Addiction by Mary Addenbrooke
- The Ancient Egyptian Labyrinth by Larry Orcutt
- The Labyrinth: Archetype of Transformation for Global Healing by Annette Reynolds
- Michailidou, A. Knossos – A Complete Guide to the Palace of Minos. (Ekdotike Athenon, 2004).
- Bulfinch,T. Bullfinch’s Mythology. (The Modern Library, 2010).
- Castleden, R. The Element Encyclopedia of the Celts. (Harper Collins Publishers Ltd, 2013).
- Diodorus Siculus. Diodorus Siculus’ Histories. (Harvard University Press, 1939).
- Hamilton, E. Greek Mythology. (Easton Press, 1968).
- Jung, C. The Portable Carl Jung. (Penguin Classics, 1992).
- Pliny. Pliny’s Natural History. (Harvard University Press, 1938).
- Rees, A. & B. Celtic Heritage: Ancient Tradition in Ireland and Wales. (Thames & Hudson, 1961).
- Strabo. Strabo’s Geography. (Harvard University Press, 1928).
- Verner, M. The Pyramids: The Mystery, Culture, and Science of Egypt’s Great Monuments. (Grove Press, 2002).
- Waterfield, R. Herodotus: The Histories – A new translation by Robin Waterfield. (Oxford University Press, 2006).
- Wilkinson,R. H. The Complete Temples of Ancient Egypt. (Thames & Hudson, 2000).
Информация за автора
Джошуа Дж. Марк /Joshua J. Mark/ е писател на свободна практика, професор по философия, бивш нещатен преподавател в колежа Марист, Ню Йорк /Marist College, New York/. Живял в Гърция и Германия и пътувал до Египет. Той преподавал история, писателски умения, литература и философия в колежа.
Забележки на преводача
1.Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г. пр.н.е. Тя предхожда микенската цивилизация и е определяна като най-ранната от този вид в Европа, като историкът Дюрант нарича минойците „първата брънка на европейската верига“.
2.Лидите (Lidi, Lydi, Αρχαίος, λαός, Λυδοί), или меони, са индоевропейски народ, живял на територията, наречена на тях Лидия, в западната половина на Мала Азия.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8
3.Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos – „ново“ и lithos – „камък“ или нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. По българските земи тя е между 7-мото и 4-то хил. пр. Хр., но другаде, напр. в Близкия изток, обществата започват да обработват земята ок. 1000 – 1500 години по рано. Неолит или Новокаменна епоха е описание на тип археологически находки.
4.Тантра (санскрит: तन्त्र; „изтъкавам“ обозначаващо връзка, цялост), (в английския език – тантризъм) или тантрам (Санскрит: तन्त्र) се отнася до множество различни ръкописи, свързани с езотерични традиции, произлизащи от индуистката и будистката философия, и макар да имат много сходства, те имат няколко ясни различия помежду си.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0
5.Мандала (Санскрит: मण्डल „същина“ + „има“ или „съдържа„, също се превежда като „кръг-обиколка“ или „завършване„, отговарящо на тибетския термин дкил кхор и двете означават концентрична диаграма, която има духовно или ритуално значение в Будизма и в Индуизма.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0
6.Нюгрейндж е най-известната ирландска коридорна гробница, датираща от 3200 г. пр.Хр., което я прави по-стара от Стоунхендж, египетските пирамиди и микенската култура в Древна Гърция. Представлява голяма кръгова могила с вътрешен каменен коридор и помещения, в които са намерени изгорени човешки кости и погребални предмети. Нюгрейндж е най-сложната от няколкото коридорни гробници, открити в плодородните земи край река Бойн и една от най-важните мегалитни структури в Европа.
Източник: https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6293
7.Аменемхет III /Nimaatre Amenemhat/ е фараон от Дванадесета династия на Древен Египет, син и наследник на Сенусрет III. Управлява през 1860 – 1814 г. пр.н.е. Неговото царуване се счита за златен век в историята на Средното царство на Египет.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%85%D0%B5%D1%82_III
8.Книга на мъртвите или Папирусът на Ани (оригиналния папирус се съхранява в Британския музей) е религиозно-магически сборник, обясняващ вярванията на древните египтяни, създавана и редактирана в течение на векове.
В него има молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи. Според нея човекът представлява комплексно същество, състоящо се от много тела или аспекти. Книга на мъртвите е общото название на древноегипетски погребални текстове, познати всъщност като Книга на идващите [или отиващи] отвъд. Името „Книга на мъртвите“ е измислено от германския египтолог Карл Ричард Лепсиус, който публикувал части от текста през 1842г.
9.Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, близък сътрудник на Зигмунд Фройд от 1907 до 1912 г.
Една от основните идеи на Юнг е тази за колективното несъзнавано. Той е убеден, че съществува нещо като универсален фонд, който генерира архетипни образи и символи, представящи се в различни точки на време-пространството. Така Юнг обяснява голямото символно и митологично сходство между различни култури, които не са били в достъп една с друга.
Архетип (от гръцки: ὰρχέτῦπος, означаващо „модел, пример“) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение.
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BF
10.Pигвeдa нaй-дpeвнoтo пpoизвeдeниe (1500-1000 пp. Xp.) нa индийcĸaтa литepaтypa, ĸoeтo ce cъcтoи oт дeceт ĸниги (мaндaли) или oбщo 1028 xимнa. Te ca aдpecиpaни дo paзличнитe бoгoвe нa индийcĸия пaнтeoн (Индyизъм), ocнoвнo дo Aгни, бoгa нa oгъня, и дo Индpa, зaĸpилниĸa нa вoинитe. Х ĸнигa cъдъpжa и филocoфcĸи cпeĸyлaции зa пpoизxoдa нa cвeтa и чoвeĸa. Зaнимaниeтo c Pигвeдa, ĸoятo билa cмятaнa зa бoжecтвeнo oтĸpoвeниe oт pиши (oт caнcĸpит: „яcнoвидци“), билo oгpaничeнo caмo дo cъcлoвиeтo нa бpaxмaнитe. (Бpaxмaнизъм)
Източник: https://rechnik.newage.bg/%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0