19.05.2020г., автор Белослава Димитрова взето от:
https://seen.bg/article/5-kakvo/3173-petelat-simvol-na-dve-darzhavi
алският петел
Известно е, че петелът е символ на Франция, макар и неофициален. Разпознава се преди всичко като емблема на гордостта, силата и бойния дух.
Историята на галския петел датира от времето на римляните и една фонетична заигравка между две думи на латински: gallus (петел) и Gallus (гал, жител на областта Галия).
Галите са латинското име на келтските племена, които обитават територията на Франция, Швейцария, Белгия и Северна Италия. Римляните наричат така своите северни съседи заради преобладаващия червен цвят на дългите им коси, наподобяващи гребена на петлите.
Те се славят като изключително войнствени племена, които постоянно нападат нашествениците. След падането на Римската империя тази история е забравена, но през 12. век отново се заговаря за нея, този път от страна на англичаните и германците, тогавашни врагове на Франция. Те казват, че кралете Луи VII и Филип II Август са като петли заради арогантността и високомерието си.
С течение на времето петелът започва да се възприема като символ на смелост, борбеност и висок дух. Така петелът става все по-важен за французите и започва да се изобразява върху монети и кралски печати.
Петелът придобива особена популярност по време на Френската революция и Юлската монархия, когато е въведен като символ и замества династичната лилия.
Наполеон III го отхвърля, разбира се, но впоследствие петелът става почти официален символ на Третата република: известна е „Портата на петела“ в парка на Елисейски дворец, изкована в края на 19. век и украсена с позлатен петел отгоре.
През Първата световна война френският петел не спира да се противопоставя на германския орел. Той е все още на държавния печат, който е от времето на Втората република. Като емблема краси екипите на френските спортисти, за да ги насърчава в благородната надпревара.
Петелът от Барселуш
Барселуш е малък град в Северна Португалия, известен с легендата за един петел, който се превръща в символ на вярата и справедливостта.
През Средновековието поклонниците, на път за Сантяго де Компостела, оставали да пренощуват в Барселуш. Легендата разказва, че веднъж един поклонник от Галисия бил обвинен в кражба. Когато се изправил пред съдията, той го осъдил на смърт, толкова били сурови закони по онова време в Барселуш.
Младежът категорично отказвал да признае вината си, затова, преди да го пратят на бесилката, поискал да се види с човека, осъдил го на смърт. Последното му желание било спазено. Откарали го в дома на магистрата, който в този момент се угощавал с приятели.
Галисиецът отново настоял, че е невинен, но това не направило впечатление на съдията. Когато най-накрая осъзнал, че не може да го разубеди, той посочил блюдото с приготвения за гостите петел и в отчаянието си извикал: „Толкова съм невинен, че когато ме обесите, този петел ще пропее!“.
Присъстващите започнали да се смеят и да правят язвителни коментари, но така или иначе никой не посегнал към блюдото. Когато окачили бедния младеж на бесилото, петелът изведнъж оживял, запляскал с крила и изкукуригал.
Смаяният съдия скочил от масата и се втурнал към мястото на екзекуцията. Оказало се, че палачът не бил затегнал силно примката и затворникът бил още жив. Веднага го освободили и пуснали да си върви по живо по здраво.
Няколко години по-късно поклонникът се върнал в Барселуш, където издигнал каменен кръст в прослава на Дева Мария и Свети Яков. Така галисиецът благодарил на небесните покровители за „Чудото на спасението“. Впрочем Кръстът от 14. век още се издига в Двореца на графовете в Барселуш, превърнат сега в Археологически музей на града…
Славният петел не е забравен. През 30-те години на 20. век, грънчар от село близо до Барселуш, на име Домингуш Кото, извайва петел от глина, в памет на легендарната птица. Фигурката се оказва толкова цветна и красива, че бързо набира популярност и се превръща в символ на Португалия.