01.05.2006г., от http://www.fenomenibg.com Тема: Цивилизация, Статията е любезно предоставена от Шегор Расате, взето от:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/print.php?storyid=136
Келтските жреци – друиди и филиди
Дълбоко основание на нашето схващане за функциите на елита намираме в постройката на келтския духовен елит.
Друидите са върховното, но не и единственото духовно съсловие в структурата на келтското общество. На второ място в йерархията на духовенството са филидите, наречени още овати. Основните функции на елита са разпределени между тези две съсловия в съответствии с ранга на тяхната значимост.
Пълномощията на друидите се простират изключително в сферата на идеологията – върховното призвание на жреческия елит, докато функциите на филидите се отнасят главно до сферата на духовната култура – те са пазителите на родовото наследство.
За институцията на друидите свидетелствуват много антични летописи, също и келтски предания. Древногръцките и римските автори смятат друидите за философи, очевидно впечатлени от високите им научни познания.
Изглежда на гърците и римляните не е било познато жреческо съсловие от този тип, и затова те не са могли да дадат точно определение за друидите. Така например Амиан Марцелиус твърди, че те са образували “братска общност” според питагорийския принцип.
Известно е обаче, че питагорийците са живели уединено като монаси. Това изобщо не съответствува на общественото положение но друидите – те са имали семейства и са вземали активно участие в обществения живот.
Изчерпателни сведения за познанията на друидите ни дава Гай Юлий Цезар в известния си летопис “Записки по Галската война”:
“Те се учели в продължение на 20 години и запаметявали огромен материал, който не смятали за правилно да го записват, въпреки че познавали гръцката азбука. Притежавали знания за движението на звездите, за размерите на Света и Земята, за природата и качествата на безсмъртните богове. Знанията си те предавали на млади посветени, които масово се стремели да учат при тях.”
Според ирландските предания науката на друидите се нарича druidecent. Поради прекъсването на жреческата традиция, значителна част от учението на друидите безвъзвратно се е загубила, а са оцелели отделни елементи от него – например писмото огам и Хороскопа на друидите, основан на енергиите на дърветата през годишния кръговрат.
Изобщо друидите са се славили с познанията си върху магическите свойства на дърветата и билките, а това е било в основата на друидическата наука.
Затова Плиний извежда името на друидите от дъба (на гръцки drias), тъй-като за друидите нямало нищо по свята от дъба и имела, който расте но него.
Георги Раковски предлага едно сполучливо тълкувание на името ДРУИДИ : ДЪРВОВЕДИ. Още повече, че съвременните езиковеди намират в това име индоевропейския корен VID (VEDA), означаващ “зная”.
За чудодейните способности на друидите се разказва и в много келтски предания. Там обаче нещата изглеждат силно преувеличени и митологизирани. Все пак и в тях може да се открие известна истина.
В ирландската легенда “Cath Magihe Tured” се разказва за битката на божественото племе Туата де Данан срещу фоморите. На въпроса на бог Луг към друида Фигола какво ще предприеме срещу фоморите, последният отговорил:
“Ще предизвикам три огнени дъжда, които да се излеят върху главите на воините, ще им отнема две трети от храбростта и мъжеството, ще направя така, че да натъпи задържане на урината у хората и конете.”
По време на битката при Кълдрени друидът издигнал около кралската войска магическа преграда, която никой от неприятелите не могъл да прескочи.
Според легендите на Ирландия и Уелс друидите умеели да заповядват на стихиите, да променят деня в нощ, а лятото в зима, и даже имали способност да въздействуват върху волята на боговете.
Разбира се, повечето от тези магически умения, приписвани на друидите, ни отпращат в света на приказките. Но те са едно безспорно доказателство за високия обществен авторитет на друидите, и за тяхната реална магическа власт, свойствена за духовното съсловие според проф. Жорж Дюмезил. Подобни магически способности също са приписвани и на индийските жреци – брахманите.
Особен интерес за нас представлява отговорът на Фигала. Отнемането на храбростта и мъжеството, протичащо при задържане на урината, показва, че тук става дума за владеене на биологическо оръжие. Едно от най-модерните съвременни средства за масово унищожение, чието споменаване предизвиква ужас.
Но и в легендата за Люд и Левелис от уелския цикъл “Мабиногион” срещаме точното описание но едно оръжие от този род – бактериологическо оръжие. За да се справи с нашествениците кориниадийци, нахлули на Британскиа остров, крал Люд взел от брат си Левелис едни мушици, които е трябвало да смачка и попари във вода.
“Посъветва го, след като се завърне в своето кралство, да свика на едно място цялото население на страната, като призове и своите сънародници, и пришълците под предлог, че желае да ги помири, и когато всички се съберат, да вземе вълшебната вода и да поръси наред всички присъствуващи. Увери го, че водата ще изтрови кориниадийците, но не ще навреди на британците и те ще останат живи и здрави.”
Крал Люд изпълнил заръката на брат си, и мигом изтребил до крак цялото кориниадийско племе без да навреди на нито един британец. Очевидно в тази легенда се разказва за някаква смъртоносна зараза, пренасяна чрез мушици, с избирателно генетическо действие.
Това свидетелствува за високите познания на келтските мъдреци в областта на биологията, и особено в областта на генетиката – науката с първостепенно значение за жреческия елит.
В теократичното келтско общество, организирано в малки племенни кралства през Античността, друидите са имали върховна власт. Също като брахманите в индийските княжества, те са били по-високопоставени и от кралете. За отношението между крале и друиди Даен Хризостом пише следното:
“Без тях на краля не е позволено нито да действува, нито да решава, така че всъщност те заповядват, а кралете не са нищо друго освен техни слуги и изпълнители на волята им.”
“Друидите имали огромен авторитет и сила благодарение на закона gaesa. Той се е състоял от забрани и заповеди, отнасящи се до отделни хора, също и до управляващите, които ги обвързват с магическа сила, например забраната да се убиват някои животни, да се пътува в определени дни, да се ядат определени храни – вид индивидуално табу. Нарушението на gaesa можело да предизвика отмъщението на свръхестествени сили.”(Йежи Гонсовски, )
Властта на друидите е надхвърляла границите на отделното племе (tuath) – тя се е простирала над цялата келтска общност. Друидите са се ползували с дипломатически имунитет по време на войни, и са можели свободно да преминават между враждуващите страни.
В такива случаи те са изпълнявали ролята на арбитри, и неведнъж са довеждали до помирание разгърнатите в боен строй враждуващи войски.
Романтичният спомен за друидите, за епохата на тяхното могъщество и за чудодейните им познания, е пресъздаден в безсмъртния образ на вълшебника Мерлин, герой от епоса за Крал Артур.
Това велико художествено произведение е съставено в навечерието на мрачното Средновековие, за да се съхрани в него свещеният мит на великата келтска цивилизация, като пламък във вездесъщата тъмнина, за едно ново историческо осъществяване в по-добри времена.
В него Мерлин е представен като мъдрец и вълшебник, съветник на Крал Артур и вдъхновител на братството на рицарите от Кръглата маса.
Със своята мъдрост и прорицателска дарба той е в състояние да овладява настъпващите събития, и така осъществява властта над времето, основно призвание на жреческия елит.
Съвсем различни по своите функции и органицация са филидите. Те са дворцови поети и историци, пазители на старинните предания и родословието. Те са владеели искуството на поезията и силата на вдъхновението, и са съчинявали стихове в прослава на кралете.
Филидите са били още и гадатели, и също като друидите са имали магическа власт да произнасят заклинателни клетви, които можели да предизвикват нещастия или полза. За разлика от друидите обаче длъжността на филидите се е предавала по наследство, докато друид е можел да стане всеки, който има способности за това.
С други думи, филидите са един вид каста. Подготовката на един филид е преминавала през 7 степени, най-високата от които се е постигала след 12 години обучение.
Като духовно съсловие се разглеждат и бардовете. Те също са пазители на родовата памет, като разказвачи на легенди и предания.
В древното келтско общество е била в сила и една по-широка формула за духовния елит. Това е категорията Aes Dana. В нея влизат най-влиятелните хора, свързани главно със сферата на духовната култура.
Това са хора, чиито авторитет се простира извън пределите на собственото племе – друидите, филидите, най-добрите бардове, лекари и занаятчии.