„Научен свят“
http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/–2/keltski-nord-tip-.html
При своите миграции в Европа и на други места, келтските народи донасят със себе си конгломерат от физически типове, измежду която е и специална нордическа разновидност, с голяма численост. Карлтън Кун избира за днешния й еквивалент терминът „келтски”. Келтския нордид е познат още и като „нордид от Желязната епоха”. В най-ранната си история на формиране този тип вероятно е бил в халщатска разновидност, или поне с подобни прото-черти. При формирането си, прародителите на Келтския тип са абсорбирали и някои ненордически елементи, най-важен от които е централно-европейския Динарид. В най-общи линии Келтският нордид се е получил при кръстоската между Халщатския нордид и Норик (хибрид между нордически и динарски елементи). Допълнително Келтския нордид се смесва и Атланто-медитеранида (нордическо-средиземноморска кръстоска), като втория като цяло е представен в по-малка степен сред келтското нордическо население. Съвременният келтски нордически тип е висок, строен, и със средно широки рамене. Формата на черепа е типично мезокефална, със среден черепен индекс от 79, който е малко по-висок от този Халщатския тип. Нордидите от този тип имат особено малка височина на черепа, с чело много по-наклонено в сравнение с Халщатския тип. Това са типично динарски черти. Черепът има характерна цилиндрична форма, противоположна на ромбоидната или ректангуларна форма при халщатската разновидност. Келтското лице е относително дълго и тясно, а брадичката е умерено до силно развита. Маларите и гониалните ъгли са компресирани и незабележими. Келтският нос е дълъг, голям и с висок корен, изпъкнал, тесен до умерен на ширина. Носовият профил обикновено е прав, но и „гърбавият” (динароморфен профил) също не е рядък. Вдлъбнатите носове и динарските тенденции са свързани с британските урбанизирани територии. Устните са тънки до средни, и леко усукани. Характерна черта на Келтския нордид, е че носът и ухото са разположени под еднакъв ъгъл.
Цветът на косата варира от тъмно-кестеняв до пепеляво-рус, като най-често срещан е умерено кестенявия пигмент. Като цяло Келтския тип има много по-тъмна пигментация на косата в сравнение с Халщатския тип. Очите са предимно със светло смесен цвят, а кожата е розово бяла (счита се, че Келтския нордически тип има най-бледата кожа). Специален подтип на Келтския нордид е населяващия Аранските острови (западно от Ирландия) Арански тип. Съвременното келтско нордическо население в по-голямата си част произхожда от келтските и франкските племена от северозападната европейска равнина и от островите отвъд Ламанша. Този тип е концентриран в Британските острови и Бенелюкс, а стария келтски анклав в Швейцарските Алпи формира втори център. Келтският нордически тип е пренесен от британски и холандски колонисти в Северна Америка, Австралия и Южна Африка.
| Разпространение на Келтския нордид сред европейското население | |
| Страна | Дял от населението (в %) |
| Белгия | 60 |
| Холандия | 50 |
| Швейцария | 40 |
| Ирландия | 30 |
| Уелс | 30 |
| Англия | 25 |
| Шотландия | 25 |
| Австрия | 15 |
| Германия | 5 |
| Люксембург | 5 |
Примери за Келтски нордид:
Примери за характерния „Арански” подтип:
