05.10.2020г., автори: Владимир Добрев, Маргарита Друмева, от Социален проект Щъркелите, взето от:
https://blog.storks.biz/%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Уважаеми приятели ! Тази статия е сравнително опростена като информация, защото вероятно е предназначена за ученици. Но в отличие от други подобни презентации тук има доста повече факти /макар и някои – все още дискусионни/, тонът е доброжелателен /няма „нахлули жестоки келти“/ и затова има приятно въздействие. Приятно четене !
„Човек е повече от своята съдба“. Келтска поговорка
Популярният филм за Астерикс и Обеликс, друидите и тяхната вълшебна отвара, могъществото на галските воини, победили мощните римляни, са предизвикали интереса на широката публика към този толкова загадъчен и интересен народ – галите, които са част от келтската общност, населявали в миналото почти цяла Европа.
Копитата на техните коне са преминали и през България, оставяйки в древната ни история сведения за келтско царство, просъществувало около 60 години през 3 в. пр. Хр. в нашите земи, а после завладяно от траките.
Пак тогава сердите изградили най-древния град в днешната Софийска котловина до топлите минерални извори и му дали името си – Сердика. Те също принадлежат към голямото семейство на многобройните келтски племена, които наброявали повече от 300 на европейския континент.
Келтите били група от индоевропейското езиково семейство. Коя точно е прародината им, учените все още не могат да кажат със сигурност.
До елинистичната епоха, в средата на първото хилядолетие пр. Хр. келтите живеели на север от Алпите. По-късно гърците ги нарекли галати, име, с което наричаме днес източните келти, обитавали в древността Мала Азия, Сирия, Египет, Гърция, Македония и Тракия.
Римляните наричали келтите гали, а основната територия, която населявали – Галия, днешна Франция.
Най-ранното идентифициране на келтските популации станало след археологическите разкопки в австрийското градче Халщат, където учените установяват древната Халщатска култура (1200 – 400 г. пр. Хр.). Това е ранножелязна култура в Средна Европа и на Балканите, характерна с много добрите умения на древните жители в топенето и обработка на желязото.
Глинените съдове били украсени предимно с геометрични орнаменти, а в гробовете на благородниците били открити богато украсени коли с четири колела – факт, който говори за напреднала технология. Наличието на предмети от Древна Гърция, Етрурия и Картаген е доказателство за търговските контакти между средиземноморския свят с жителите на северните Алпи.
Носители на тази култура били войнстващите селяни от келтски произход, а на изток – илирите и други местни племена.
По-късно, през 5 в. пр. Хр., Халщатската култура била заменена от Латенската култура (по името на селото Ла Тен в Швейцария), която се отнасяла за периода от 5 до 1 в. пр. Хр. и била разпространена в Средна Европа (Франция, Швейцария, Испания), на Балканите, Мала Азия, Великобритания и Ирландия.
Това била типична келтска култура на многобройните келтски племена, чиято важна особеност била изработването на накити от стъкло.
Най-голям разцвет културата на келтите достигнала през 5 в. пр. Хр. – времето, когато те били най-голямата сила в Европа. Те така и не успели да създадат своя държава, понеже често воювали помежду си, но били обединени от обща култура, религия и сходни езици.
Сред най-многобройните били племената белги, брити, хелвети, венети, арверни, арморики, секвани, едуи, бои и др. Постепенно келтите се разселили във Франция, Швейцария, Белгия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, по горното и средното течение на р. Дунав, отчасти на Балканския полуостров и Мала Азия.
Войските на галите и римляните се изправили една срещу друга през първи век пр. Хр. Вождът на галското племе арверни – Версенжеторикс (около 82-46 г. пр. Хр.) оглавил борбата на галите срещу Юрий Цезар – те спечелили много битки, но в крайна сметка били победени и Версенжеторикс бил принуден да се предаде.
Въпреки това, келтските племена били прочути с войнските си качества и пословична смелост. През 390 г. пр. Хр. галски племена превзели Рим, а през 280 г. пр. Хр. нахлули и разграбили Гърция и Анатолия.
Липсата на единство между тях била причина те да бъдат изтласкани от германските племена отвъд река Рейн през 1 в. пр. Хр. Името „Британия“ произхожда от името на бритите, които се заселили на острова на днешните територии на Англия, Шотландия и Уелс.
Водачът на келтите в Британия – Карадок, бил предаден на римляните от враждебно настроени келти. Разединените келтски племена в Италия загубили своята независимост през 43-80 г.
В историята е останало името на Будика – кралица на келтското племе исени, населявало източната част на днешна Англия. През 60 г. тя застанала начело на въстание срещу римските легиони, завладели Британските острови. В сраженията били убити 70 000 римляни, но в крайна сметка въстанието било жестоко потушено и Будика се самоубила.
След покоряването на Галия от Юлий Цезар през 1 в. пр. Хр. те били подложени на романизация, но все пак успели да запазят своята оригинална култура и изкуство.
Взаимно влияние имало след съприкосновението си с римската и тракийската култура, а също и с езика на съседните италийски племена и тези на древните германи.
За този период най-характерни били съдовете и предметите с геометрични орнаменти от спирали, окръжности, елипси, плетеници или животински изображения. За типично келтско изкуство се считали енергичните кръгли форми, трискелетата и спиралите.
Много характерен музикален инструмент били бойните тръби, използвани преди битка, за да изплашат врага. Някои от тях били богато украсени с глава на глиган или змия.
Келтите изобретили ралото с железен палешник, плуга и шпорите, както и калайдисването на съдове било техен патент. Една от най-характерните черти на келтската култура бил строежът на първите в Европа укрепени градове, наречени опидум – „обитавано, укрепено място“, които келтите започнали да издигат през 6-5 в. пр. Хр.
Опидумите се отличавали от по-старите селища по това, че били по-сигурна защита на населението при вражеска заплаха. Те бързо се превърнали в центрове на търговията и занаятчийството.
Разпространени били из цяла Западна и Средна Европа, а на територията на едно племе имало по няколко опидума. В труда си De Bello Gallico, Гай Юлий Цезар описал 12 опидуми и 400 келтски села в земите на хелветите.
През 6 в. пр. Хр. били построени градовете Хойнебург (дн. Германия) и Антремон (дн. Франция), състоящи се от кралска резиденция в центъра, около която били разположени укрепени квартали, светилище, улици със занаятчийски работилници и търговски средища зад укрепени градски стени. Твърди се, че келтите са основали Париж и Анкара…
Къщите на келтите били кръгли, направени от дърво и покрити със слама. Понякога стените били изградени от камък или от плет, измазани с глина.
Димът от огнището минавал през сламения покрив, който обаче не пропускал дъжда. Огнището било разположено в центъра на кръглата къща, а постелите за спане – край стените.
Предримските келтски племена били свързани с мрежата от сухопътни търговски пътища в Евразия. Откритите големи праисторически пътеки из блатата на Ирландия и Германия били изградени за транспорт на колела и били част от обширна пътна система, която улеснявала търговията. Някои твърдят, че именно келтите са научили римляните да строят пътища.
Келтите живеели на територия, богата на калай, олово, желязо, сребро и злато, от които изработвали предимно оръжия и бижута „за износ“, най-вече за римляните. За „протопари“ използвали различни бронзови предмети като остриета, пръстени, камбани.
В повечето келтски райони започнали да секат монети малко преди да бъдат завладени от Рим, като били открити монети от бронзова сплав с високо съдържание на калай, но и други – от злато, сребро и висококачествен бронз за търговски цели – златните дори били повече от сребърните (в Южна Великобритания и Централна Франция имало около 100 златни мини).
Дори се счита, че именно това богатство на злато в келтските територии станало причина за римската инвазия на Цезар в тези земи през 1 в. пр. Хр.
През първото хилядолетие пр. Хр. начело на келтското племе стоял крал. В келтска Галия обществото било разделено на три основни класи: друиди, конници и свободен народ.
Конниците били благородническата племенна аристокрация и притежавали много земи. Били влиятелни в обществото, подкрепяни от „клиентите“ си – свободни келти, привлечени от конниците чрез покровителство и дарения. Колкото повече „клиенти“ имал аристократът, толкова по-голямо влияние и позиции имал в древното общество.
Селяните, занаятчиите и търговците били в прослойката на „свободния народ“, макар често да имали задължения към „конниците“ и реално положението им не се различавало много от това на робите.
Робството при келтите не било типично – то имало патриархален характер и робите били включени в рода като непълноправни членове. Те работели в земеделието, занаятчийските работилници, помагали във всичко на „конниците“. За разлика от други народи, военнопленниците не били превръщани в роби, а убивани със специален ритуал.
Галите били високи, мускулести, с бяла кожа и руса коса, която миели с варова вода, за да стане още по-светла. Изтегляли я назад от челото към тила, както гривите на конете. Мъжете бръснели брадата си, но благородниците оставяли мустаците да растат, докато покрият устата.
Носели ризи и туники от вълна и лен, а богатите били облечени в копринени дрехи. През зимата носели наметала и ръкавици. Украсявали се с брошки от злато.
Келтите били безстрашни хора, страхували се единствено от това, че небето би могло да се стовари върху главите им.
Жените заемали важно място в живота на общността. Те участвали и водели битки, имало остров, на който живеели келтски жени, на който мъжете не се осмелявали да стъпят поради страх от техните бойни способности.
През 4 в. пр. Хр. келтски жени били изпратени като посланици на мир с враждуващи племена в долината на река По, за да избегнат войната.
Духовните водачи на келтите били наричани „друиди“, които били жреци, съдии, мъдреци, гадатели, философи, лекари. В митологията друидите били описвани като хора, притежаващи редица магически сили, ясновидство и пророчество, контрол над времето, лекуване, левитация и превръщане в различни животни.
Не всеки можел да стане друид, а избраните младежи и девойки, за да продължат традицията на друидите, трябвало да преминат 20-годишно обучение и посвещение в тайните на племето. Обучението им било толкова задълбочено, че накрая те били буквално ходещи енциклопедии.
През това време трябвало да запомнят наизуст всички знания, събрани от прадедите им преди тях, понеже било забранено предаването на свещените тайни на следващите поколения по писмен път.
С това се обяснява и относително слабото разпространение на келтската писмена традиция – най-старата келтска азбука била съставена от точки и чертички, съдържала 15 съгласни и 5 гласни и се наричала огам (от 5-6 в.) – с нея се изписвали надписи единствено върху култови камъни и скали.
В извън религиозните си дейности келтите използвали предимно гръцката или латинската азбука, а понякога и етруската.
Друидите били пазители на духовното наследство на племето, а етичното отношение към хората била една от най-важните характеристики на техния характер.
Друидът олицетворявал историческата традиция, келтската култура и достойнство. Към тази прослойка спадали бардовете (поетите и певците), които съхранявали историята в песни и стихове, увековечавали делата на митичните и реалните келтски крале и герои.
Ватите били пророци и гадатели. Друидите не контактували пряко с населението и живеели в изолация. Без тях келтските вождове нямали право да вземат решения за общността, друидите имали винаги последната дума.
Религията на келтите била политеистична – те имали стотици божества, някои от които били непознати извън едно семейство или племе, а други били достатъчно популярни, за да имат последователи отвъд езиковите и културните бариери на дадена област.
Например ирландският бог Луг, свързан с бури и мълнии, бил на почит като Лугос в Галия и Льоу в Уелс. Континенталната келтска богиня на коня – Епона била почитана също в много келтски племена.
Боговете обикновено имали определени умения, но някои от тях били многофункционални, като споменатият вече бог Луг. Много характерно за келтските богове е триплицитността – редица божества се възприемали като тройни – например Трите майки – богини, почитани от много келтски племена.
Докато регионите под римско управление приели християнството заедно с останалата част от Римската империя, непокорените области – Ирландия и Шотландия преминали от келтския политеизъм към християнството през 5 век.
В Ирландия дошли мисионери от Великобритания, като Свети Патрик.
По-късно мисионери от Ирландия осъществили мисионерска дейност в Шотландия, англосаксонските части на Великобритания и Централна Европа. Келтското християнство в продължение на няколко века имало само ограничен и периодичен контакт с Рим и континенталното и коптското християнство, поради което някои елементи запазили характеристики, различни от Западна Европа. Например – консервативният метод за изчисляване на датата на Великден.
