автор: Албена Асенова Гуру, взето от: gotvach.bg:
Хелоуин е празник с дълбоки корени. Неговите традиции могат да се проследят хиляди години назад. В днешни дни този празник е смесица между обичаи от келтската Нова година, римското честване на богинята на плодовете Помона и християнския ден Всех Светих.
Нова година келтите празнували на първи ноември, когато според тях приключва времето на слънцето и започва времето на студа и тъмата. На 31 октомври, след като реколтата бивала събрана и складирана за зимните студени месеци, огнищата във всяка една къща загасвали.
Друидите се събирали в средновековна дъбова гора на някой хълм, запалвали огън и танцували около него. На сутринта те занасяли огъня до всяка къща с факла и жителите отново запалвали огнищата си. Смятало се, че огънят пази дома от зли духове и е свещен. Настъпването на новата година се посрещало с празници, продължаващи три дни, и с начало 1 ноември.
За да прогонят злите сили, келтите намятали кожи, одрани от убитите от тях животни, а за фенери им служели издълбани тикви.
През I век от н.е. римляните завзели Британия. Тогава те пренесли много от своите обичаи и вярвания по келтските земи. Един от тези обичаи бил празникът на богинята Помона, който се чествал на 1 ноември. С течени на времето двата празника се слели в едно.
Своето влияние оказало и бързо разпространяващото се християнство. През 835 г. 1 ноември бил обявен от римската църква за ден на Всех Светих (от англ. All Hallows’ Day).
По-късно след години и 2 ноември бил обявен от църквата за свещен ден, ден в който се почитало паметта на всички мъртви. На този ден се палели огньове, хората се маскирали като светци, ангели и демони. Така християнските празници се съчетали с местните келтски вярвания.
Наследниците на келтите продължили да празнуват настъпването на Нова година и деня на Помона на 31 октомври. Този празник бил наречен All Hallows’ Eve или преведено – навечерието на Всех Светих. От тук дошло и днешното име на този празник Хелоуин.
Съвременният Хелоуин е смесица от елементи от всички стари обичаи. За него са характерни желираните ябълки, свързани преди с Помона, издълбаните тиквени фенери от Келтската Нова година и духовете, свързани с деня на мъртвите. В наши дни той доставя повече радост на децата, които обикалят и се забавляват, носейки своите тиквени фенери.
У нас все повече млади хора се маскират, събират се заедно и се развличат на празника.