ТИПОЛОГИЯ НА РИМСКИТЕ МЕЧОВЕ

автор: Павел Деспотов, Нов Български университет – София, взето от:

https://www.academia.edu/7149608/%D0%A2%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5_Typology_of_the_roman_swords?email_work_card=view-paper

Публикува се с изрично разрешение на автора. Изображенията са добавени от блогера

За римската армия и нейните оръжия черпим информация от много източници.Това са писмени сведения, които идват главно от произведенията на Полибий, Ливий, Вегеций и Варон, писма и документи. Към тях можем да добавим и епиграфските надписи. Видовете оръжия, в това число и римските мечове, са изобразени и върху артефакти – колони, арки, стенописи, релефи, статуи и надгробни паметници. Всички те потвърждават изводите и заключенията, базирани на археологическите находки от римско време.

Ролята на завоевател и господар на античния свят, която има Рим, се дължи и на умението му да развива и модернизира своето въоръжение. Рим винаги е избирал тези оръжия и военни приспособления, които е смятал за най-съвършени, знаейки, че „богът на сраженията” еднакво обича както превъзходството на оръжията, така и  големите батальони.

Учените предполагат, че след основаването на Рим неговите граждани са взаимствали своите мечове от предшествениците си – етруските. И като тях са ги изработвали от мед и бронз, използвайки гръцката листовидна форма на остриетата. Тези материали продължават да се използват и през желязната епоха, но медта и бронзът вече се прилагат само при шлемовете, нагръдниците, наколенници и украса на оръжията.

Римляните вече предпочитат по-твърдия материал. Всички оръжия започват да се изработват от стомана или имат стоманени остриета. Според Еванс римският меч до Втората пуническа война (218 – 201 г. пр.н.е.) е бил несъвършен – широк, едностранен, с тежко желязно острие и слабо заострен връх. Той е служил само за посичане.

GADIUS HISPANICUS (HISPANIENSIS)

Познанието за Републиканската военно оборудване е твърде оскъдно. Броят на археологическите находки от този период е малък. Единствено от Пуническите войни са открити някои артефакти в непогребален контекст. За находките няма единно мнение – дали са с галски или римски произход. Но вероятността да са римски преобладава. Има оскъдни иконографски паметници. Открита е само надгробна стела в Падуа на центуриона Минуциус, която напълно достоверен източник.

От III пр.н.е. римляните, в началния период на превземането на Испания, възприемат мечове, подобни на тези, използвани от келтоиберите. Тези мечове стават известни под името Gadius Hispanicus (Hispaniensis).

Gadius Hispanicus (Hispaniensis) е двуостър меч, с дължина на острието между  600 – 680 мм. Той е с ромбовидно напречно сечение – има изпъкнал среден ръб. Дължината на целия меч заедно с дръжката е около 750 – 850 мм. Ширината му варира около 50 мм. Той е най-тежкия от гладиусите – от 900 до 1000 гр. Оригиналният испански меч има неголямо изкривяване на корпуса, наречено „талия на оса” или „острие лист”.

Произходът на Gadius Hispanicus (Hispaniensis) често се обяснява по твърде елементарен начин: римляните се натъкват на оръжието за първи път в Испания и са толкова впечатлени, че веднага го заимстват. Всъщност, Суидас смята, че римляните копират формата, а не начина на производство.

Формата на острието определя начина на боя, защото това е къс меч за битка в по-плътен строй, а не основно за съсичане както при дългия келтски меч. Възприемането на този меч, дори и без неговите сложни производствени процеси, маркира развитието на нови тактики. Затова се предполага, че центуриона Минуциус от Падуа е изобразен с точно това испанско по произход оръжие.

Два най-ранни екземпляра от този меч са намерени в Смихел, Словения. Датират се около 175 г.пр.н.е. Остриетата им са с дълж. 620 и 660 мм.

Известен е само още един пример на републиканския Gladius Hispaniensis. Той е намерен при разкопки на остров Делос. Той е дълъг 760 мм (включително клинът-опашка, който влиза в дръжката) и около 57 мм широк. Мечът е намерен в ножницата от естествена кожа, която е с халки за окачване и две катарами.

Видими са и останките от овъгления дървен гард (ефес), който е бил закрепен със седем нита. Гардове на мечове, украсени с нитове, са изобразени и на някои надгробни стели  на републикански офицери.

Много е писано, както в древните така и в съвременните изследвания, за ударната сила и предназначението на римските мечове. Късият меч – за пронизване на стомаха под бронята  или лицето под шлема, а дългият за съсичане чрез замах. Коментарът на Вегециус за подигравките на римляните към мечовете, които режат, а не пронизват, е твърде неясен, докато Полибий изтъква, че „Испанският меч“ е еднакво добър както за съсичащи, така и за пронизващи удари.

 „МАЙНЦКИ” ТИП МЕЧ

Майнц е основан като постоянен римски лагер в Moguntiacum около 13 г. пр. н.е. Този лагер става основа на бъдещия град около него. Производството на мечове вероятно започва в лагера и продължава в града. Например Гай Гентлий Виктор, ветеран от Legio XXII, използва своята демобилизационна премия, за да започне производство и търговия с мечове. Майнцият тип мечове са се продавали главно на север.

„Майнцкият тип” меч се характеризира с по-малко стеснение „в талията” и по-източен връх. Дължината на острието е 500 – 550 мм.  Широчината на острието е около 70 мм. Дължината на целия меч 650 – 700 мм., тежи около 800 гр. (заедно с дървената му дръжка).

Ножниците при Майнцкия тип се отличават с изработката на ажур при отвора и металната част. Примери са находките при реките Везер до  Бремен и Рейн при Майнц, чиито фрагментите са доказателства за датировката на този тип мечове.

Един фрагмент от метален накрайник на ножница от Дангщетен е датиран около 15 г. пр.н.е., но тази форма изглежда е просъществувала и до Клавдиевия период. Много фрагменти  от този вид ножници са открити при Магдаленсбург (датирани са около 45 г. н.е.).

Освен формата и вида на украсата, една от характеристиките на Майнцкия  тип ножници е използването на канали, U-образно свързване по краищата с елементи от медна сплав. Това е изработвано с цел да се предотврати нараняването на меча при поставянето и изтеглянето от ножницата. Ножниците включват и дървени елементи, съдейки по органичните остатъци, открити редом с тях.

Изследователите спорят дали „талията” при Майнцкия тип мечове е направена умишлено и ако да, защо? И дали те не са придобили тази форма в резултат на износване и често заточване.

МЕЧ ТИП „ФУЛЪМ”

Мечът, който дава името на този тип е изваден от Темза около град Фулъм и е датиран от времето след превземането на Британия от Рим – след влизането на Аулий Платий през 43 г. н.е. Това е характерният меч на римския легионер през този период. При така нареченият „меч на Тиберий” дръжката, както и дървените части и кожената обшивка на ножницата са изчезнали. Металографски изследване на острието е показват, че режещите ръбове са закалени.

Типът „Фулъм” Gladius е от същия ранен период като типът „Майнц” – предполага се, че те са едни и същ основен модел и представляват само модификация на острието – лист, което вероятно се дължи на различни регионални или производствени стилове. Острието е малко по-тясно отколкото при „Майнцкия” тип.

Главната разлика е, че типът „Фулъм” има триъгълен връх. Дължината на острието е 500 – 550 мм, ширината – около 60 мм. Дължината на целия меч е 650 – 700 мм. Тежи около 700 гр., заедно с дървената дръжка. Ажурната украса на ножницата е заменена  от релефни изображения, в този случай на сюжетна сцена.

Те включват популярния римски мотив на вълчицата, сученето на близнаците Ромул и Рем, легендарните основатели на Рим. Следи от калайдисване сочат, че плочката първоначално е била с лъскав сребърен цвят. Фрагментите от ремъците за окачването са  украсени с лавров венец.

Остриетата при този тип мечове (с изключение на клина на дръжката) варират между 400 мм и 550 мм дължина и ширина на корпуса от 54-75 мм до 48-60 мм. Дължината на върха варира между 96 и 200 мм. Дръжката се състои от ефес, осмоъгълна секционна ръкохватка (обикновено изработена от кост) и леко сплескана яйцевидна дръжка.

Дръжката и ефеса често са направени от дърво (като находките от Виндониса), но също така могат да бъдат от обикновена или слонова кост. Тези части са закрепени върху опашката на меча посредством нитове от медна сплав. Мечът от Райнгьонхайм е с посребрена дървена дръжка и нит, първоначално поставен като бронзов пръстен, подобно на релефа на гладиатор от Рим, където мечът е закачен на китката на гладиатоар с въже или верига.

Образците са открити при Колчестър и Чичестър, което показва,  че този вид меч продължава да се употребява и през 40-те години. Този тип меч е използван до края на столетието.

Базирайки се на местоположението на находките на мечове от типа „Фулъм” можем да добием представа за това колко дълго се задържа на въоръжение в Британия този меч. Няма много индикации за неговата употреба в периода на Флавий.

„ПОМПЕЙСКИ” ТИП МЕЧ

„Помпейски” тип меч е успореден прав меч с дължина на острието между 420 и 500 мм и ширина между 42 и 55 мм. Той е наречен  така, след като в Помпей са намерени четири образци, датирани  79 г. н.е. Тези находки  са допълнени от пети меч, носен от херкулански войник.

Екземплярите на тези мечове и техните ножниците  дават доста по-различна представа за разпространението им в сравнение с мечовете тип „Майнц”, а едно парче от ножницата от Веруламиум,  датирано преди бунта на Бодикан, е може би най-ранното археологическо доказателство за това оръжие.

Находките на Помпейски тип ножници от Уодън Хил изглежда се отнасят за времето преди 64 г. н.е., въпреки че по-ранното датране на находката от Ход  Хил (който също е Помпейски тип) е спорно.

Ансамбълът дръжка-ефес на тези мечове се различава значително от тези на типа „Майнц”. Краят на дръжката при тях е  по-ясно изразен и прилича на сплескана сфера. Много фрагменти  от този вид ножници са открити при Магдаленсбург (датирани са около 45 г. н.е.)

При помпейския тип ножници понякога липсват канали, има украсени плочки и медни пластини, монтирани върху покрития с кожа дървен корпус на ножницата. Медальонът обикновено  е посребрен и украсен с комбинация от релефни форми и врязани детайли.

Предполага се, че формите са контрастирали на  основния цвят на обвивката с белия си метал. Пищни палмети са били монтирани  при отвора на ножницата, в долния й край и отстрани по дължината на корпуса. Някои образци имат декорация и по лицевата част на ножницата. Помпейски тип ножница е изобразена на релеф  от Пула.

Разбира се, това не са единствените видове  мечове, използвани  от римската армия през този период. Дългият меч  (често се наричан Spatha) е бил използван от кавалерията, вероятно е бил заимстван от келтските оръжия.

Малко примери за тези мечове са оцелели, въпреки че екземпляр от Ротвайл (дължина 865 мм, широчина 44 мм) и най-малко два от Нюстед (дължина 622 и 635 мм, широчина 30 – 35 мм) се отнасят към този клас. Дългият меч е бил нужен на кавалерията, за да се с сражава срещу вражеската пехота.

Друга форма на меч, който е открит сред археологическите находки в Британия е „простият тип”. Останки от такива оръжия са намерени при разкопки в Уодън Хилс, Нюстед и Камелън. Въпреки че много от тях са повлияни от късия римски меч, те все още включват елементи на Латенската култура. Тези примери определено показват, че някои римски войници са използвали собствените си оръжия, чак Флавиевия период.

Центурионите и някои знаменосци са носили мечовете си от лявата си страна, други войници отдясно. Въпросът за окачването на мечовете винаги е мъчил изследователите, но изглежда, че то започва с носенето на меча на един колан и кинжала на друг (пример за това е войникът от Херкулан, въпреки че той не носи кинжал).

Как точно мечът е бил прикрепен към колана не е известено. Съществуват различни предположения. Появата на единичен колан може да е наложило въвеждането на ремък (отсъствието на двойни колани с един ремък е показано на надгробните стели от Райнланд), но по тях не може да се определи дали окачването е било с помощта на два, три, или дори всичките четири пръстени.

Ремъкът не изисква каквото и да е било закрепване, но съществуват различни видове закопчалки като отличителни знаци на пехотинската и кавалерийската екипировка.

През II в. н.е. по време на царуването на Антонин Пий (138 – 161 г.) в римското изкуство продължават да се изобразяват както по-къси, така и по-дълги мечове, приемани също за тип „Помпей”. Погребението на Нава съдържа два меча  – 510 мм и 710 мм дължина.

Други две spathae с дължини 870 мм и 915 мм са открити  до скелети в Кентърбъри и са датирани към края II в. Остриета са с успоредни страни и триъгълни върхове, по-късият има надлъжни канали, докато дългият има сърцевина от различни железни заготовки.  Късият меч е имал дървена дръжка (от топола или върба) и ефес от клен, а дългият може би е бил  изцяло с дръжка и ефес, изработени от клен.

Новите форми на късия меч, въведени през II в., открити около крепости, са с по-скъсени остриета (480 мм) и изцяло железни дръжка и ефес. Последното е най-характерната черта за тези нови форми. На надгробната плоча от Аквиникум (II век?) е изобразен войник с наметало, който носи от дясната си страна меч с железна пръстеновидна дръжка. И някои апликации на ремъци понякога имат формата на миниатюрни мечове с пръстеновидни дръжки.

Най-ранните изображения на такива оръжия не са от римски, а от кримски надгробни плочи от I в.н.е. Многото мечове с пръстеновидни дръжки, които идват от сарматски гробове, от погребения в Германия, както и транс-дунавски контакти, доказват въвеждането на новия тип екипировка.

Ножниците също претърпяват промяна по време на периода. Нови форми на заоблени или сърцевидни накрайници от мед или кожа, се появат в артефактите. Такива са и кожените ножници от Кентърбъри. На колоната на Марк са изобразeни тези полукръгли накрайници, успоредно с използването на по-старите триъгълни накрайници.

Появява се нов метод на закрепване ножницата и ремъка. Той включва колан, минаващ през вертикална гайка или пръстен, който се монтира от външната страна на ножницата, за да не се допира до тялото на войника.

Надгробна плоча от II век от Аквиниум показва войник с къс меч от дясната му страна, закачен с гайка към тесен ремък. Гайки от медна сплав от Бонер Берг (може би от времето на Адриан) и примери от Антониново време са изобразени върху стената на Адриан.

Окачването с гайки навлиза в Римската войска чрез контактите със степните народи от Дунавския регион. Гайки за окачване още от VII  – VI-ти в.пр.н.е. са открити във Волго-Уралския степен регион. Най-ранното им римско скулптурно изображение е от II в. н.е. върху ножницата на варварин на колоната на Траян, а след това на стелата от Аквиниум.  

SPATHAE

ТИП „ЩРАУБИНГ/НИДАМ” И „ЛАУРИАКУМ/ХРОМОВКА”

Римските мечове  претърпяват три основни промени във втората половина на II-ри и през III-ти в. н.е.

1.По-късият „Помпейски“ тип меч изчезва, заменен от spathae за всички видове войски.

2. Мечът се носи фиксиран от широк ремък от лявата страна на войника, а  не от дясната му страна, както преди.

3. Пръстенът за окачване е изцяло заменен от гайките.

Мечовете са класифицирани от Улберт в две категории, въз основа на пропорциите на острието.

1. Типът „Щраубинг / Нидам” е дълъг и тесен. Дължината на острието му в съотношение на широчината е от 15 до 17:01 (дължина 650-800 мм, широчина 44 мм) и като цяло леко изтъняващо острие.
2. Типът „Лауриакум / Хромовка” е по-къс и по-широк. Дължината на острието в съотношение на широчина от 8 до 2:01 (дължина 557-655 мм, широчина 62-75 мм), успоредни ръбове и триъгълен връх.

Има известно припокриване между групите, както и някои отделни изключения. Открити са шест спати от III в. в Дура (плюс ножници за още най-малко 25 оръжия). Мечове с подобна дължина, носени от римляните, са изобразени на Сасанидските релефи и на надгробни плочи. Повечето образци са от гробни находки в Свободна Германия.

Някои от остриетата на мечове от III в., открити в границите на Рим, са украсени с инкрустирани фигури. Военни щандарти, орли, Марс, Виктория, Минерва и мотиви с венци са инкрустирани на остриетата близо до ефеса. Изработката е от месинг и други контрастиращи метали.

Фигурите винаги са обърнати с главата надолу към върха на меча, за да показват, че оръжието винаги би трябвало да се държи изправено. Много от мечовете от III в. имат канали от двете страни по дължина на острието и са изковани от железни заготовки за разлика от по-ранните римски техники.

Плоски, оребрени и вълнообразни дръжки от кост, завършващи с елипсовиден  елемент, са открити в германски гранични укрепления. Ефесите (гардовете) са полуовални или правоъгълни и са изработени от кост, желязо или медна сплав. Запазена дървена дръжка с подобна форма е намерена и в датските блата.

Дръжки, завършващи с глава на орел са изобразени върху надгробни плочи и саркофази. Повечето от клюнове на орлите са по дължината на ръкохватката, докато тези на мечовете, носени от римските императори върху Сасанидските релефи са перпендикулярни.

Изследователите регистрират прекъсване в традицията на Помпейския гладиус. Находката от Кюнзиг включва 14 къси меча с различни пропорции (дълж. 231 – 389 мм). Някои от тях имат успоредни страни, всеки с дължина от 530 мм, включително опашка от 210 мм.. Триъгълният връх  е с дълж. 400 мм, шир. 56 мм.

Тези остриета са от различни метални заготовки и по този начин технологично не са част от традицията на Gladius. Мечовете с пръстеновиден край на дръжките продължават да се използват – това доказват находките от Ейнинг и Кюнзинг, датирани от III в.

Ножниците от датските находки са направени от тънки дървени летви, изцяло покрити с кожа, която има функцията да ги съедини и да ги защити от външно влияне. Някои дървени фрагменти от ножница са открити с мечовете в Дура. Щитовидните  и с форма на сърце върхове на ножници от медни сплави продължават да са в употреба заедно с новите форми. Те са съставени от две части от кост или медни сплави, като образуват нещо като кутия, която е с плосък край, с трапецовиден профил, и често украсени с двойка полукръгли или щитовидни перфорации.

Те имат широко разпространение в Европа, но нито един подобен не е намерен в Дура. Най-интересни са горните краища на ножници под формата на кръг или диск, изработени от слонова кост, кост, желязо или медна сплав. Те са обикновени, гравирани, или, когато са железни  –  инкрустирани с контрастен цвят метал или ниело. Най-изящни са тези от германските укрепления. Те почти отсъстват в Британия и са от желязо и кост при находките в Дура и Хауран (Сирия).

Закръгленият връх на ножницата е най-честата форма, представена на надгробни плочи, но и щитовидни краища също са изобразени. Римските ножници на Сасанидските релефи имат на закръглени краища. Бял (костен?) диск на дълга кафява ножницата от III в. е изобразен на  мозайката в Палмира.

Апликациите, служещи за окачване (гайките) на ножниците в значителни количества и с различни форми от III в. са открити в Британия, Рейнския и на Дунавския региони, в Дакия и Сирия. Някои железни образци са украсени с инкрустация ниело.

Гайките от медни сплави обикновено са оребрени и скосени, много от тях имат листовидни, закръглени, щитовидни, полукръгли или сърцевидни долни краища. Най-сложните са изработени във формата на делфин. Костните гайки  са плоски и стеснени или имат симетричен овален профил.

Кисфинският меч е най-запазената находка. Всички части на дръжката, краят на ножницата под формата на диск, гайката и корпуса на ножницата са направени от слонова кост. Металната част на ножницата е обикновена, но украсена с централен златен нит от страната на гайката.

Стели изобразяват меча, носен винаги на лявата страна на ползвателя, закачен на широк ремък. Последният има кръгла phalera и пандант с листа от бръшлян в края. Когато краят на колана виси хлабаво надолу или пресича ножницата, фалерата се позиционира над гайката. Връзката между ножницата и ремъка е ясно показана на Сасанидските релефи.

Два широки кожени ремъка са намерени във Вимоза. По-малко повреденият е c шир.80 мм и е дълъг най-малко 1185 мм. Ремъкът е с еднаква ширина, докато другият се стеснява от над 250 мм до 12 мм. На гърба на първия има фалера от медна сплав (диаметър 70 мм), пробиваща ремъка на височина 286 мм от края.

Вторият ремък е запазен до 1005 мм.  Неговата фалера също е медна и има ухо широко 20 мм, закрепено в центъра му. Два ремъка с дължина 1055 мм/ширина 91 мм и с дълж. 710 мм/70 мм, всеки с по 2 фалери са намерени в Торсберг.

По-дългият е много добре запазен и има сърповидни нарези в широката си част, както и сърцевиден пандант в края. А ремъкът с фалера от гроб 54 в Сирмис е на дясното рамо на погребания воин, мечът виси от лявата му страна.

Фалерите от германските укрепления са обикновени или имат декоративни концентрични кръгове, радиални листенца или геометрични перфорации, подобни на тези по металните части на ножниците. По-сложни ажурни форми фалери са намерени в Дура Еуропос.  

В някои северноафрикански находки са открити фалери със свастики или келтски мотиви, радиални лъчи, щитове или сърца. При най-сложният ажурен тип фалера в центъра е разположена фигурата на орел, който държи гръмотевица, обкръжен от пръстеновиден надпис, който гласи OPTIME МAXIME CON(SERVA). Орелът, като символ на Юпитер, е популярен мотив и обикновено се изобразява на брони, шлемове, наколенници, щитове, конски брони, медальони и дръжки на мечове.

Екземпляри на панданти (висулки) за ремъци от Зугмантел и Алдбороу съдържат врязани надписи и са свързани с панти на върха. Открит е комплект с една фалера с орел и надпис, зовящ защитата на Юпитер над войника: OPTIME МAXIM CON(SERVA) (phalera), NUMERUM OMNIUM (правоъгълна плочка), MILITANTIUM (пандант). Геометрични ажурни и гладки плочи се срещат и без надписи. Ремъците от Вимоза изглежда не са имали метални панданти, но краищата им са украсени с делфин и листовидни орнаменти.

Спори се за начина, по който ножницата се е закачала за ремъка. Олдщайн предполага, ремъкът просто е минавал през процепа, образуван между апликацията (гайката) за окачване и ножницата, увивал се два пъти около ножницата, като това е започвало и завършвало от задната страна.

Това се е правило, за да се разпредели тежестта на ножницата, която да не пада само върху гайката (която може да се откъсне или счупи). Алтернативно завързване на ремъка около ножницата, започващо и завършващо в предната й част с малко висящо крайче, се среща на надгробни плочи. При тях фалерата припокрива гайката за окачване.

Погребеният в Лион войник вероятно е участвал в битката при Лугдунум (197 г.н.е.) според монетите, открити в гроба. Гробната находка съдържат пълна окомплектовка меч, ножница, ремък и колан.

Мечът, на който липсва само върхът (дълж. 680 мм, шир. 56 мм; съотношение 12:1), има обикновен правоъгълен меден гард. От ножницата се е запазил сърцевидният метален край и една декорирана с палмета гайка за окачване.

Хипотетично дръжката и тялото ножницата са били дървени, вероятно покрити с кожа. Ремъкът има медна фалера с проста украса под формата на  концентричен кръг и обикновена правоъгълна плочка, закрепена на панти в края му.

И по времето на Домината дългите мечове продължават да бъдат основен тип сечащи оръжия. Вегециус ги посочва като spathae, като споменава и използването на къс меч – semispathae, но не са открити археологически доказателства за това. Spathae продължава с двата си вида, дефинирани от Улберт. Мечове от Нидам са подпечатани и са от сплави, докато един от Огст може би е по-късен пример за тип Lauriacum.

Spathae от погребението при Кьолн от IV в. има острие с дълж.720 мм и 52 мм шир. (съотношение 14: 1). Мечът има оцеляла оребрена дръжка от слонова кост, тесен гард, елипсовиден край на дръжката, и инкрустиран с ниело, позлатен сребърен диск на върха на ножницата (диаметър 110 мм).

Дългите мечове са изобразени върху порфирни статуи на императори, надгробни плочи и стенописи. Някои мечове имат орел в края на дръжката си.

Метални апликации от Верман, Гундреминген, Либенау и Трир, показват нов тип с елипсовидна пластина, прикрепен към края на ножницата от три оребрени цилиндрични или купологлави нитове, изработени от медна сплав. Те датират от IV началото на V в. и са изобразени и на релефа на тетрасите от Венеция.

Порфирните статуи от IV в. от Равена и Берлин изобразяват големи правоъгълни гайки, докато диптихът от слонова кост от Стиличо до Монца показва гайка със скосени краища.От периода на Тетрархията нататък ножниците са изобразени с тесен ремък, но по-често с колан. Широките типове ремъци от III в. с характерните им плочки, вече са излезли от употреба.

Политическите събития през късноримския период, довеждат до промяна в стратегията на военните действие и съответно до изменение на въоръжението. В римската армия навлизат все повече чужди етнически елементи заедно със своята екипировка и местни оръжия.

Библиография

M.C. Bishop, J.C.N. Coulston, Roman military equipment, B.T. Batsford Ltd, London,1993

 P. Southern, K.R. Dixon, The late roman army, B.T. Batsford Ltd, London,1996

Connolly, Peter, Greece and Rome at War, Macdonald Phoebus Ltd, 1981
Coe, Michael, Swords and Hilt Weapons, London,1989;

Е. Генчева, Въоръжението на римската армия през времето на Принципата, Археология на българските земи том 1, 2004