13.12.2011г. взето от: https://poppygeorgieva.wordpress.com/2011/12/13/%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8/
Названието келти обхваща племената и народите говорещи келтски езици – специфична група от индоевропейското езиково семейство. Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на първото хил. пр.н.е.
Историци и археолози употребяват названието келти и в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация.
Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 – 400 г.пр.н.е.). Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси.
Най-голямото си разселване келтите преживяват през 5 до 1 век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.
Населявани територии
Келтите са населявали територията на днешна Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия.
През 1 век пр.н.е. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи.
В днешно време потомци на това племе има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.) и Ирландия, в Западна Франция, полуостров Бретан (бретонци) и в Испания. Келтските езици са се запазили отчасти във Франция (провинция Бретан), в Уелс, в Ирландия и в Шотландия.
На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през 3 век пр.н.е. Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица Тиле (днес село Тулово). Тяхната държава на полуострова не просъществувала дълго — след 70 години те се изселили към Средна Европа и Галия, но оставили своята самобитна култура и изкуство.
Келтска култура
Културата на келтите достига разцвет през 5 век пр.н.е. Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от Цезар келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си.
С термина „латенска култура“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешна Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия,Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници.
Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската култура, особено след създаването на Келтското царство през 3 век пр.н.е. При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения.
Характерна черта на келтските племена е строежа на укрепени градове.
Религия
Друиди – жреци, прорицатели, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии през първи век пр.н.е. от Рим.
Филидии – те притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
Бардове – те запазват и разпространяват келтската култура,като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе.
Състав на келтските племена
- Белги – населявали междуречието на реките Сена и Рейн
- Бои – населявали днешна Южна Чехия
- Брити – населявали област Британия
- Гали (келти) – област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия)
- Хелвети – населявали територията на днешна Северозападна Швейцария