Келтската религия на галите по време на Желязната епоха

Оригинално заглавие: The Celtic Religion of Gaul During the Iron Age Автор: Бейли Поуп /Bailey Pope/, студентка в „Университет на Централна Оклахома“ /UCO/, 31.10.2019г.

https://mail.google.com/mail/u/0/#inbox/FMfcgxwJWrVzkJdkdjLnTZdFsxHjstsq

превод: Сурен Исраилян 03.09.2020

Публикува се с изрично съгласие на автора

Уважаеми приятели ! Отдавна не съм правил преводи, но тази статия на една млада и явно перспективна американска студентка, ме накара да отделя време за това. Статията изглежда големичка, но е написана в лек и популярен стил. Приятно четене !

Въпреки, че религията на келтските народи е съществувала в цяла Европа, тя съвсем не е била универсална по време на Желязната епоха. Подобно на други древни религиозни практики, тя по-скоро е отразявала местни култове, отколкото някаква универсална доктрина, но все пак е имало общи ритуали, които доказват съществена взаимовръзка между тези народи.

Като се има предвид факта, че келтите не са правили писмени описания на своите ритуали и вярванията, ще се наложи да възстановяваме тези религиозни възгледи с помощта на друг научен подход.   

Писмените сведения, свързани с религията на галите идват най-вече от древна гръко-римска литература, която естествено е предубедена. Изследвайки допълнителни канали, като археологията, лингвистиката, островната келтска литература /тоест ирландската – бел. на преводача/ и географските наименования разкриваме нови факти за тези вярвания, но всичко това в най-добрия случай стига до минималното ниво на информацията.

Целта на това изследване е с помощта на различни източници да направи кратък преглед на религията на галите по време на Желязната епоха, тоест горе долу от IX век пр.н.е. до края на I век пр.н.е. С цел по-добро запознаване на религията на тези народи, най-добре да разгледаме техни вярвания, божества и разнообразни култове. 

1. Вярвания

Въпреки, че не съществува „оригинално“ доказателство за произхода на древните келти, Юлий Цезар е този, който дава насоката, която си струва да бъде отбелязана – той твърдял, че галите смятали, че произхождат от Бога на Подземния Свят. Този факт обяснява, защо келтите почитали¹ своите божества като по-скоро далечни прародители, отколкото „създатели на живота“.

Изследванията на островната литература, като например „Книга на нашествията“ /The Book of the Invasions, ирл. Lebor Gabála Érenn/, потвърждава тезата, че според келтската традиция божествата са се явявали като предци на тези народи.

1 Julius Caesar, The Gallic War, trans. Carolyn Hammond (New York: Oxford University Press, 1996), 128

Това обяснява и факта², че по време на Желязната епоха много от галските божества са били изобразявани като хора с някои животински черти.

Галите поверявали много от религиозните си вярвания на друидите. Отново Цезар е този, който пръв отбелязал това, въпреки че най-вероятно неговият източник е бил един грък с име Посидоний /Poseidonios/ живял през 2 век пр.н.е.³  Cпоред Цезар “друидите отговаряли за религиозните дейности. Те организирали публични и частни жертвоприношения и тълкували религиозните ритуали и церемонии.⁴

Друидите се занимавали с религиозните въпроси, но въпреки това, те не покривали всички функции на свещенослужител. Съществували своеобразни „заместници“ от различни обществени групи, които изпълнявали част от религиозните практики, като например „гутуатри“ /gutuatri – „говорещи с бога“/, или Вати /Vates/, които Плиний наричал „тълкуватели на жертвоприношенията“ ⁵

Възможно е, че всички тези хора, споменати от класическите автори да са били по-ниска категория служители спрямо класата на друидите. По принцип, друидите притежавали изключителна власт по въпросите, свързани с галската идеология или религия.

Според класическите източници от края на Желязната епоха, келтите от Галия смятали, че душата била безсмъртна. Гръко-римските автори също потвърждават това вярване, налагано от друидите в Галия ⁶. Диодор Сицилийски  /Diodorus Siculus/, гръцки автор, живял през 1 век пр.н.е. отбелязвал:

“Знаем, че по време на техните погребения келтите хвърляли в клада писма, които писали до умрели роднини, сякаш мъртвите биха могли да ги прочетат“ ⁷ Това вярване се е запазило и в по-късните времена, в островната литература, особено в писмени текстове на ирландските митове ⁸

В допълнение към вярванията за безсмъртна душа, има голяма вероятност за това, че според келтите човешката душа се намирала в главата на хората. Има многобройни сведения от класическите автори, особено при Диодор и Ливий /Livy/, които описват, как келтските воини обезглавявали своите убити врагове за „възпиране и контрол на тяхната сила“ ⁹

В келтската литература от по-късен период отново се споменава тази концепция, като например в уелския митологичен сборник Мабиногион /Mabinogion/¹⁰ Археолозите откриват човешките скалпове, събрани на едно място в реките, при това на различни места, които вероятно са били свещени за келтите, където се правели жертвоприношения.¹¹

Вярванията им за местоположението на душата обяснява, защо човешките глави са били толкова почитани по време на религиозните ритуали.

Изглежда, галите както и келтските народи като цяло вярвали в живот след смъртта. Класическите автори описвайки келтския „загробен“ живот обикновено го наричали „Отвъдния свят“ /‘Otherworld’/ – светът на мъртвите /The world of the dead/.¹²  Тези описания вероятно загатвали, че когато смъртта е била в единния свят, раждането е ставало в другия.

А това обяснява казаното от Цезар, че галските погребения „били помпозни и пищни“, защото така се празнувало „размяна на душите“ между двата свята.¹³  Интересен факт е, че всъщност островната келтска литература е създала Отвъдното.

7 Miranda J. Green, The World of the Druids (New York: Thames and Hudson, 1997), 51.

8 Freeman, Celtic Mythology, 137.

9 Barry Cunliffe, The Ancient Celts, 2nd ed. (New York: Oxford University Press, 2018), 308-309.

10 Freeman, Celtic Mythology, 179.

11 Ellis, A Brief History of the Druids, 121-122.

12 Ibid, 176-177; Lucan & Valerius Maximus particularly.

13 Caesar, 129.

То традиционно се представяло като огледален образ на реалния свят, в който за разлика от последния не съществували болестите и всички са били безсмъртни. В келтските могили от Желязната Епоха ¹⁴ в Галия археолозите намират запаси от ежедневните стоки, които вероятно са били необходими в Отвъдното.

Могилата на Леди Викс / Lady Vix/ във Франция съдържа много погребални предмети, предназначени за келтска жена, живяла в началото на 5 век пр.н.е. В могилата е намерен голям бронзов съд, златен пръстен за шия,бронзова чаша и много други скъпоценни предмети, които ни карат да смятаме, че келтите са вярвали в живот след смъртта.¹⁵

„Балансът е важната част от вярванията на келтите“, – отбелязвал Цезар, – “защото те смятали, че въпреки това, че един живот се разменял за друг в двата свята, силата и присъствието на безсмъртните богове не можела да бъде умилостивена”¹⁶  

Тази идея за баланса се развила върху вярванията в Отвъдното и съпоставянето му с реалния свят. Слънцето и луната също са били подобен „космически“ пример, подкрепящ тази идеология. Изглежда, келтските народи са вярвали в огледалната Вселенна във всеки един аспект, която създавала божествения баланс.

2. Божества

От сведенията на „класическите“ автори, географските имена и надписите от Желязната епоха не остава съмнение в това, че келтите, живeли в Галия в тази епоха са имали политеистична религия. Открити са над 300 имена на келтските божества само на континента, при това повечето от тях се споменават само на едно място¹⁷

Това показва, че вероятно пантеонът на келтите е бил препълнен с локални божества и богини, познати само на определени племена. Но, очевидно е имало и такива, които са били известни и се почитали в цяла Галия.

14 Green, The World of the Druids, 68.

15 T. Douglas Price, Europe Before Rome: A Site-By-Site Tour of the Stone, Bronze, and Iron Ages(U.S: Oxford University Press, 2013), 311-315.

16 Caesar, 128.

17 J. A. MacCulloch, The Religion of the Ancient Celts (New York: Kegan Paul, 2005), 23-24.

Много често божествата от келтския пантеон са били изобразявани заедно с животните. От надписите научаваме, че техните божествени качества са били свързани с конкретните места или народи – планини, потоци, реки, езера и съответни племена. От техните символи и изображения можем да предположим, че някои животни са били свещени и не винаги божествени.

Това може да се приеме като доказателство, че келтската религия е била свързана с анимизма / Анимизмът е система от вярвания, която не приема разделението на тялото и душата. Почива на убеждението, че души имат и животните, растенията и други материални обекти, които управляват, до някаква степен, човешкото съществуване, от Уикипедия – бел. на преводача/, а оттам и със свещената същност на природата, изобразявана в полу-зооморфни рисунки.¹⁸ /Зооморфизъм  е приписване на животински характеристики и функции на хора, неодушевени предмети, природни стихии или митологични същества – от Уикипедия – бел. на преводача/.

Божеството, което вероятно е било най-известно в Галия се казвало Луг /Lugus/ или Лу /Lugh/ в по-късните ирландски митове. Цезар отбелязвал, че галите най-много почитали римския бог Меркурий /Mercury/, който всъщност е бил Луг, според някои съвременни изследователи.¹⁹

Цезар описвал това божество като създател на всички видове изкуства и отделно добавял, че Луг е бог на пътищата и пътуванията.²⁰  В ирландскта митология това божество е описвало себе си като ковач, воин, поет, лечител и магьосник  (направо, идеалното същество !).

Келтите със сигурност са го свързвали с изкуствата, на всеки празник той е свирил на арфа толкова добре, че всички, без да искат започвали да ридаят.²¹

Откритите надписи, както и статуите, посветени на Луг по времето на Желязната епоха са много повече от кое да е друго божество на келтите. Многобройните географски имена също показват важна роля, която е имал Луг в Галия.

18 Miranda Aldhouse-Green, Symbol and Image in Celtic Religious Art (London: Routledge, 1992),131-132.

19 Barry Cunliffe, Peter Ellis, and Helen Litton have written about this connection, of course there are others who dispute this claim.

20 Caesar, 128.

21 Freeman, 21-22.

Градовете: Lyons, Léon, Loudan, и Laon етимологически са свързани с името на този бог ²²

Другото известно божество в пантеона на галите е бил Кернун /Cernunnos/, “рогатия бог”. Той обикновено се изобразявал с еленовите рога, държейки змия с овнешка глава, за което е получил името “Господарят на животните“ /Lord of the Animals/.²³

Някои изследователи свързват това божество с Дагда от ирландската митология, макар и само на теория. Фигурата му е изобразена върху котлето от Гундеструп /Gundestrup Cauldron/, което е датирано 2-ри век пр.н.е.²⁴

Начинът по който седнал Кернун е изобразен на котлето, приличащ на Буда /Buddha/, показвал, как галите са седяли в онова време.²⁵ В края на краищата, зооморфичната асоциация на Кернун показва, че животните и природата са имали централна роля в религията на галите, което е напълно разбираемо.

Епона /Epona/, чието име означавало “божествен кон ”, е била галската богиня на конете. Тя се е приемала като Богинята на плодовитостта, както и на войната, в зависимост от отправената молитва.²⁶ Подобно на Кернун и тя често е била изобразявана със зооморфичните черти.²⁷ Открити са надписи на латински език, датирани 1-ви век пр.н.е., свързани с животинските жертвоприношения в нейната чест.

22 Ellis, The Druids, 124-125.

23 Ibid, 123.

24 Cunliffe, 260.

25 MacCulloch, 33-34.

26 Helen Litton, The Celts: An Illustrated History (Dublin: Wolfhound Press Ltd, 1997), 37; Ellis, The Celts, 69.

27 Aldhouse-Green, Celtic Religious Art, 131.

Влиянието на тази богиня дори е стигнало по особен начин Апенинския полуостров. Образът на по-добрата кавалерия на галите накарала Рим да приеме Епона като едно от божествата на техния пантеон.²⁸

На територията на цяла Галия съществували няколко божества, които приличали помежду си или имали сходни функции.  Доказателство за това е било свързване на божествата със слънцето. Очевидно галите са вярвали, че слънцето има лечебни качества, което проличава в имената като Гран, Белен и Мапон /Grannos, Belenos, Maponos/.

Гран – име, което означавало „слънце“ се е приемало като божество, свързано термални източници както в Британия , така и на континента. Белен, който се превеждал като „Сияйния“ е бил бог на здравето, лечебните извори и, вероятно, огъня.²⁹

Белен и Гран често се споменавали като аналог на римския бог Аполон /Apollo/ – бог на слънцето и лечителството, което показва, че римляните правели директна връзка между тези божества.³⁰ И накрая бог Мапон, чието име означавало „Младост“ е бил почитан в Галия, Британия и дори в Дакия.³¹

Младостта се свързвала със силата при древните гали, тоест по косвения начин божественото име отново е имала връзка със здравето, а оттам и със слънцето.

Божествата, които обикновено се свързвали с войната са били по-скоро регионални отколкото „национални“. Има няколко примери за това на територията на Галия, включително боговете Тевтат и Камул /Teutates, Camulos/.

Всъщност първи за Тевтат споменава римския поет Лукан /Lucan/ около 1 век н.е.. Коренът на тази дума „teuta“ означавал „племе“ или „общност от хора“³²  Ето защо това божество е било бог на войната или по-точно пазител на племето или хората.

28 Ellis, The Celts, 19, 69.

29 MacCulloch, 26; Cunliffe, 281.

30 Alexander Macbain, Celtic Mythology and Religion (Glastonbury, England: The Lost Library, 1917),66-67.

31 MacCulloch, 27.

32 Ibid, 28.

Аналогът на Тевтат е бил римския бог Марс /Mars/ и Бог на войната в по-късните определения ³³ Другият аналог на Марс за Рим е бил бог Камул. Това божество е било добре известно, а името е открито в оброчни плочки и географските имена по келтските места.

/Оброчна плочка е предмет, който се обрича на бог, като се поставя в неговото свято място – светилище, храм, църква или домашен олтар. Оброкът се поставя с цел да се измоли божието благоволение и божията помощ за постигане на целите на молителя или в знак на благодарност за изпълнена молба. От Уикипедия/заб. на блогер/

В по-късната ирландска митология се предполага, че името му се променило на Кумал /Cumal/, в превод „войн“ или „победител“ като по този начин се е правела връзка с първоначалната му функция на „Бога на Войната“.³⁴

Божествата от Желязната епоха, свързани с реките и изворите са били предимно женски. Две от подобни богини, почитани от галите се казвали Секуана и Матрона /Sequana, Matrona/. Река Сена в северна Франция носи името на древната богиня Секуана.

В изворите на реките са открити могили и оброчни плочки датирани чак до VI в. пр.н.е.³⁵ Предполага се, че речното божество Матрона е била древен пазител на река Марна /Marne River/ в източна Франция.³⁶ Цезар по време на войната срещу галите през 1 век пр.н.е. дори споменава името на реката като Матрона.³⁷

От откритите изображения на тези божества се вижда, че те са били свързвани с плодовитостта, може би защото самите реки са помагали за оцеляването на хората на Галия.³⁸

Божествата на плодовитостта са били предимно женски и в много случаи се изобразявали в триедината форма. Галската триедина богиня на плодовитостта, известна като „Матрони“/ Matres/, буквално „Божествени Майки“е била символ на Земята.³⁹

Божеството се почитало като закрилник на жените, конете, различните региони и много други неща.

33 Ellis, The Druids, 127.

34 Ellis, The Celts, 165.

35 Ellis, The Druids, 129; Ellis, The Celts, 35.

36 Freeman, 11.

37 Caesar, 3.

38 MacCulloch, 42.

39 Cunliffe, 275.

Изображенията на „Майките“ често са били във вид на тройни фигури,със символи на плодовитостта, като цветя или деца.⁴⁰ По-късно те ще бъдат описани в островната митология в разнообразни форми, като например „Трите Феи“ или „Трите Жени в Бяло“.⁴¹ Цифрата „три“ без съмнение е била свещена за келтите в цяла Европа.

Съществували, разбира се, и други известни божества, почитани от галите, които не се вместват в тези категории. През Желязната епоха Огмий /Ogmios/, по-късно наречен Огма /Ogma/ в Ирландия, вероятно се е свързвал с говоренето и/или езика.⁴²

Бог Суселус/Sucellos/, чието име буквално означавало „този, който поразява със сила“/“he who strikes with power”/, често е бил изобразяван с чук в ръка.⁴³ Таранис/Тaranis/, в превод „Гръмотевицата“, се приемал като аналог на римския Юпитер /Jupiter/ и съответно се явявал келтски бог на небесата и гръмотевиците.⁴⁴  

И, накрая, богинята от Галия, която е била аналог на римската Минерва/Minerva/ се казвала Белисама /Belisama/, която също „отговаряла“ за лечебните извори.⁴⁵

Според информацията открита от надписите, историческите текстове, произведенията на островната литература, както и географските имена може да се предположи, че е имало изобилие от местните божества, докато тези, известни в по-голям географски район са били единици.

По-голямата част от божествата се е свързвало с живота около хората, което потвърждава, че ежедневието на келтите е било тясно свързано с природата. Пантеонът на галските богове продължава да се попълва, защото нямаме „придружаващите“ писмени митологически сведения, какво още трябва да търсим и какво липсва.

В по-късен период ирландската и уелската литература открива колко разнолика е била галската митология. За съжаление по-голямата й част е изгубена завинаги.

40 MacCulloch, 44-45.

41 Macbain, 68.

42 MacCulloch, 25; Ellis, The Druids, 126; Macbain, 66.

43 Ellis, The Druids, 129; A bas-relief near Metz, France presents this portrayal of Sucellos.

44 Ibid, 127.

45 Macbain, 68.

3. Как са се почитали боговете ?

—места за поклонение

Според класическите източници и откритията на археолозите устията на реките, погребалните места и храмовете са служили за религиозните светилища за келтите на Галия в Желязната епоха. Водните басейни обикновено включвали езера, кладенци, извори и реки, докато в погребалните места са използвали високи дървета.

Класическите автори трудно възприемали факта, че келтите можели да изграждат храмовете, но скорошните разкопки във Франция доказват, че те не само са правили подобни съоръжения, но и са били доста опитни в това.

Келтите вярвали, че езерата, кладенците, изворите и реките имали лечебна сила, затова тези места станали поклонически. Коментарите на Страбо /Strabo/ за многобройните съкровища скрити в свещените реки на келтите се потвърждават от откритията на археолозите. Разкопките откриват безброй оброчни плочки, които галите оставяли в тези водни басейни за свещени цели.

Един от примерите за това е езерото Нюшател /Lake Neuchâtel/, където са били открити над 3000 метални предмета, датирани между трети и първи век пр.н.е. Друг пример ⁴⁶ е устието на река Сена в източна Франция, където почитали богинята Секвана /Sequana/ с многобройни приношения във втората половина на Желязната епоха.⁴⁷

Откритите в различни реки оброчни плочки показват, че този ритуал е бил изпълняван от официални религиозни лица, вероятно дори друиди.

Плиний, Лукан и Тацит /Pliny, Lucan, Tacitus/ са отбелязвали, че дъбовите гори са били свещените места за келтите.⁴⁸ Галското географско име Неметон /Nemeton/ означавало място, където е имало свещена гора и вероятно доказва произхода на       

46 Green, The World of the Druids, 109.

47 Cunliffe, The Ancient Celts, 292-293. Sequana was the goddess of the Seine river.

48 Miranda Aldhouse-Green, Caesar’s Druids: Story of an Ancient Priesthood (New Haven: Yale University Press, 2010), 125. Note that these are the later Roman authors, not belonging to the Poseidonios tradition, who are known to be more critical of the Celts.

Думата Друнеметон /Drunemeton/ („дъбова гора“, „дъбрава“) ⁴⁹. Лукан описвал свещените гори на галите с изрязаните върху стволовете на дърветата изображения на техните боговете, тоест определени дървета са били свързани с конкретни божества.⁵⁰

Цезар отбелязвал по време на завладяването на Галия: „В определено време на годината те /друидите/ са се събирали и вземали съдебни решения в свещено място, нмиращо се в земята на Карнутите /Carnutes/, точно по средата на Галия”. ⁵¹  Някои учени смятат, че тази религиозна сбирка на галите вероятно е била в свещената гора, но това остава само предположение.

Съществуването на предримските келтски храмове в Галия е открито във втората половина на XX-ти век. Две от тези места, Gournay-sur-Aronde и Ribemont-sur-Ancre, са датирани трети век пр.н.е. И двете разполагат с вътрешни светилища, както и с множество военни трофеи: шлемове, щитове, копия и дори човешки скалпове.⁵²

Освен това в двата обекта са намерени доказателства за ритуални жертвоприношения със животни. Вероятно тези ритуали са били свързани с племенния бог на войната, като се има предвид, че светилищата се намирали в крепости от Желязната епоха – тип опидум (oppidum).

Наблюденията на Цезар по отношение на галския ритуал да се моли на бога на войната само на едно място за спечелване на всички военни трофеи потвърждава тази теория.⁵³ Други келтски храмове, открити в Mirebeau и Acy-Romace, също показват, че келтските поклонения са били в оградени светилища в този период от време.⁵⁴

49 Prudence Jones and Nigel Pennick, A History of Pagan Europe (New York: Routledge, 1995), 81. Drunemeton was the hub of the Galatian tribes in Asia Minor.

50 Sir Edward Ridley, trans. The Pharsalia of Lucan (Australia: The University Of Adelaide, 1896), Book 3, lines 456-484. https://ebooks.adelaide.edu.au/l/lucan/pharsalia/complete.html

51 Caesar, 126-127.

52 Price, Europe Before Rome, 329-331.

53 Caesar, 128.

54 Aldhouse-Green, Caesar’s Druids, 135-136.

—Религиозни церемонии

Благодарение на Цезар, открихме, че друидите отговаряли за религиозните ритуали, правени от галите

Ето как коментира Плиний подобна галска церемония ⁵⁵ :

„ Друидите /така те наричат своите магьосници/ не признават нищо по-свещено от имела, израстнал върху Валонския дъб. Това растение се среща сравнително рядко и когато го откриват, брането на имел става със специална церемония, на шестия ден след пълнолунието. ….Почитането на луната за тях означава „лекуване на всичко“, те подготвят специално жертвоприношение и банкет под клоните на дървото. Жертват се бикове, чиито рога специално за случая са вързани за първи път в живота им. Друидът облечен в бяло се качва на дървото, със златен сърп реже имела и го пуска на долу, като отрязаното растение се хваща със бяла пелерина.⁵⁶

Тук Плиний показва важността на лунарните цикли в живота на галите. Цезар също засягал тази тема, обяснявайки, че при галите денят започва от нощта, а не обратно.⁵⁷

Важното значение на лунарните цикли за религиозните церемонии на галите също откриваме Календара от Колини /The Coligny Calendar/, намерен в източна Франция. Въпреки, че е датиран в края на Желязната епоха, според астрономите той съдържа информацията от около 1100-та година пр.н.е.

Галският надпис върху бронзовата плоча обхваща период от 5 лунни години, като съдържа космологични елементи и периоди, свързани с определени ритуали и празници.⁵⁸ Тези религиозни церемонии трябвало да бъдат много точни, за да се харесат на божествата, защото определени събития, като например реколтата вероятно зависели от тях. С това се обяснява прецизността на лунните изчисления в този календар.⁵⁹

55 Caesar, 126.

56 Green, The World of the Druids, 18. The excerpt is from Pliny’s Natural History XVI, 95.

57 Caesar, 128.

58 Ellis, The Celts, 116-117; Green, The World of the Druids, 89. Dr. Garrett Olmsted, both a Celtic scholar and a well-known astronomer, is known for this astronomical calculus.

59 Aldhouse-Green, Caesar’s Druids, 116.

Освен това Календарът от Колини определя шестмесечни празници, които определят края на лятото и края на зимата.  „Самон“ /“Samon”/ се посочва в календара като датата за края на лятото и началото на нова година. Има достатъчно основание да смятаме, че този празник отговаря на ирландския Сауин /“Samhain”/, което показва, че вероятно това събитие се празнувало в целия келтски свят.

И двата празника са се провеждали в началото на ноември и са били насочени към връзка с Отвъдния свят /Otherworld/. За празника в края на зимата ⁶⁰ е било дадено име Джиамон /“Giamon”/, и вероятно церемонията целяла отбелязването на идването на пролетта.⁶¹

В галския календар също е отбелязан празник в началото на август, вероятно свързан със събиране на реколтата. По същото време на определено място се е събирала Асамблея на Галските народи. Римският император Август /Augustus/ през 12 г. пр.н.е. бе посочил за място на подобните Асамблеи град Лион /Lyons/, а след това провъзгласил себе си за бог Луг /Lugus/.

Този опит на Август да обедини галите и римляните показва, че празникът през август е бил покровителстван от Луг в Желязната епоха.⁶² Този „комбиниран“ празник се е запазил в по-късните векове в Ирландия, отново закрилян от бог Лу /Lugh/.⁶³

—Даровете

Цезар знаел, че галите били изкусни в религиозните практики.⁶⁴ Една от подобни практики, която те понякога правили е било принасянето на дарове за боговете, особенно при молитва за забогатяване.

60 Cathy Swift, “Celts, Romans and the Coligny Calendar,” Theoretical Roman Archaeology Journal,(2001): 89.

61 Aldhouse-Green, Caesar’s Druids, 115.

62 Cunliffe, 281.

63 Jones, 91.

64 Caesar, 127.

В северо-източна Франция е намерена галска торква с надпис, обясняващ, че тази вещ е подарък за боговете. Друг „частен“ дар, открит в западна Галия съдържа златна торква, заедно с над 500 келтски монети.⁶⁵ Тези индивидуални поклонения потвърждават тезата, че галите вероятно били доста религиозни, както твърди Цезар.

Обикновено галите принасяли военните си трофеи на боговете. Цезар отбелязва: „Когато те решават да се бият, богът Марс е този, на когото ще бъде дарено повечето от придобитите в битката трофеи” ⁶⁶ Това мнение се потвърждава от предримските светилища, споменати по-горе, които съдържали многобройни военни трофеи и дарове за боговете.

Освен това, част от военните трофеи открити в Gournay са били човешки скалпове, които вероятно са били заковани към входната врата.⁶⁷ Скалповете са били откривани в други светилища на галите, например в Roquepartuse, Nages, Entremont.

Този факт обаче не означава непременно, че те са били „ловци на глави“, както понякога твърдят класическите автори. По-вероятно, галите са отделяли главата от тялото за да я използват като дар за боговете.⁶⁸

Принасянето на материалните дарове във водните басейни вероятно е била най-разпространената практика на древните гали. Езерата, реките, кладенците и изворите в Галия съдържат безброй дарове от времето на Желязната епоха. Оброчните плочки  съдържали и резбовани дървени панели, а понякога са били и от метал. Галите вярвали, че водата има лечебни свойства.

65 Green, The World of the Druids, 65. The second offering was found in Tayac, France. The gold torc was intentionally broken into three pieces, a significant number to the Celts.

66 Caesar, 128.

67 Price, 330.

68 Ellis, The Celts, 167-168.

Следователно, разбираема е тяхната логика да се дават дарове с надеждата, че физическата или емоционалната болест може да бъде излекувана.⁶⁹

—Жертвоприношения

Доказано е, че религиозните възгледи на предримските гали включвали принципа на жертвоприношения. Принасянето в жертва на животните е била разпространена практика във всички религиозни места на галите, за което свидетелстват класическите автори и археологическите находки.

Но по отношение на човешките жертвоприношения нещата не са толкова ясни. Класическите автори, като Цезар и Страбо описвали келтските жертвоприношения на хората, но археологията не е толкова категорична в потвърждение на тази гледна точка.

Все още се води спор между учените за това, дали човешките жертвоприношения са били редовна практика в Галия.⁷⁰ В основата на този спор са фактите около открити тела в блатата на северна Европа, датирани с периода на Желязната епоха или по-точно тяхната интерпретация.⁷¹

Животинските жертвоприношения са били позната практика в цяла Галия в Желязната епоха. Цезар споменава по този повод, че галите можели тържествено да принесат в жертва животни, попаднали в техни ръце по време на военните действия.⁷²

Както споменах по-горе, животинските останки са били открити в изкопи, намиращи се в келтския храм в Gournay, Франция, на които се личали маркировски във вид на черти, направени от метално оръжие. Подобни жертви са били кравите, овцете, свинете, конете, кучетата и воловете, тоест всички опитомени животински видове.⁷³

69 Cunliffe, 292-293.

70 Dr. Miranda Aldhouse-Green and Sir Barry Cunliffe both believe there is direct evidence to make this conclusion, while Mrs. Chadwick, Jean Louis Brunaux, and Peter Ellis are against this assumption.

71 Patrick Duerr, “Sacrifice Among the Ancient Celts: Controversies and Conclusions,” Academia,accessed October 15, 2019.

72 Caesar, 128.

73 Green, The World of Druids, 85-86.

Тези церемониални жертвоприношения са били по-скоро ритуални, отколкото постоянни и се правели най-често в размирните времена.

Класическите автори често описват практиката на човешките жертвоприношения като характерната част от живота на галите, (и келтите като цяло). Цезар и Страбо (и двата вероятно са ползвали за източник Посидоний /Poseidonios) , пишат, че принасянето на жертви, както животински, така и човешки е било част от религията на галите.

Също и Лукан описва, как галите изгаряли хората в огъня, за да омилостят бог Таранис.⁷⁴ Обаче, ако практика на човешките жертвоприношения е съществувала в Галия, тя трябва да е   била спряна към края на Желязната епоха.

Помпоний Мела /Pomponius Mela/, римски географ, живял през първи век н.е., отбелязвал, че тази традиция вече отдавна не се е правила.⁷⁵ Още повече, че човешките жертвоприношения никъде не се срещат в по-късната келтска литература на Ирландия.⁷⁶

Заключение

Моята задача бе свързана с „разбулването“ на келтските вярвания, божества и начини за тяхното почитане чрез анализиране на различните източници, като класическата литература, езиковите данни, географските имена и островната келтска митология.

Древните гали са били практични хора, вярвайки в универсална хармония, свързана с душата, намираша се в главата. Техните богове са учили народите си на „екологично“ значение на ежедневието, а почитаните божествата са били свързани със животните, реките и небето. Техните начини за почитане показват в дълбочина етиката и морала на келтите, както и способи за справяне с трудни ситуации.

Много от аспектите на религията на галите от Желязната епоха като началото на еволюцията на келтските вярвания са били отразени в островната литература, появила се след няколко века. Тези факти показват несъмненното сходство на религиозните практики на галите, а също така потвърждават, че в Желязната епоха е съществувала една базова религиозна структура, валидна за цяла Галия.

74 Cunliffe, 283.

75 Ellis, The Druids, 150.

76 Ellis, The Celts, 178.

Библиография

Печатни книги

Aldhouse-Green, Miranda. Caesar’s Druids: Story of an Ancient Priesthood. New Haven: Yale University Press, 2010.

——. Symbol and Image in Celtic Religious Art. London: Routledge, 1992.

Caesar, Julius. The Gallic War. Translated by Carolyn Hammond. New York: Oxford University Press, 1996.

Cunliffe, Barry. The Ancient Celts, 2nd Edition. New York: Oxford University Press, 2018.

Ellis, Peter Berresford. A Brief History of the Celts. Great Britain: Robinson, 2003

——. A Brief History of the Druids. United States: Robinson, 2002.

Freeman, Phillip. Celtic Mythology: Tales of Gods, Goddesses, and Heroes. New York: Oxford University Press, 2017.

Jones, Prudence and Nigel Pennick. A History of Pagan Europe. New York: Routledge, 1995.

Litton, Helen. The Celts: An Illustrated History. Dublin: Wolfhound Press Ltd, 1997.

Macbain, Alexander. Celtic Mythology and Religion. Glastonbury, England: The Lost Library, 1917.

MacCulloch, J.A. The Religion of the Ancient Celts. New York: Kegan Paul, 2005.

Price, T. Price. Europe Before Rome: A Site-By-Site Tour of the Stone, Bronze, and Iron Ages. U.S: Oxford University Press, 2013.

Ridley, Sir Edward. Translator. The Pharsalia of Lucan. Australia: The University Of Adelaide, 1896. https://ebooks.adelaide.edu.au/l/lucan/pharsalia/complete.html

Електронни книги

Aldhouse-Green, Miranda. Caesar’s Druids: Story of an Ancient Priesthood. New Haven: Yale University Press, 2010. ebookcentral-proquest-com.vortex3.uco.edu/lib/ucok-ebooks/reader.action?docID=3420946

Ridley, Sir Edward. Translator. The Pharsalia of Lucan. Australia: The University Of Adelaide,1896.

https://ebooks.adelaide.edu.au/l/lucan/pharsalia/complete.html

Уебсайтове

Swift, Cathy. “Celts, Romans and the Coligny Calendar.” Theoretical Roman Archaeology Journal, (2001): 83-95. traj.openlibhums.org/articles/abstract/10.16995/

TRAC2001_83_95/

Duerr, Patrick. “Sacrifice Among the Ancient Celts: Controversies and Conclusions.” Academia. Accessed October 15, 2019. https://www.academia.edu/25640412/

Human_Sacrifice_Among_the_Ancient_Celtic_Tribes