Български автори,  Език,  История

Градове /част 1/, от „А“ до „Н“

Защо се наричат така ?

16.08.2019г., от https://obikolisveta.net взето от:

https://obikolisveta.net/vdati/index.php/razdel-etimologiya/79-gradove

Абу Симбел (Египет) „Баща на хляба”
Аделаида (Австралия) Градът е основан през 1836 г. като пункт за колонизация на Южна Австралия и наименуван на жената на крал Уилям ІV – Аделаида
Адис Абеба (Етиопия) През 1887 г. етиопският император Менелик II основава новата столица Адис Абеба (на амхарски език „Ново цвете”)
Акапулко (Мексико) Името на града е свързано с местна индианска легенда и означава „Мястото, където бе унищожена тръстиката”
Акра (Гана) Името на ганайската столица идва от думата „нкрам”, която означава „мравки”; в околността наистина има безброй мравуняци
Алжир През 935 г. водачът на берберското племе санходжа Болугин, основател на династията на Зиридите, построил нов град на мястото на руините на римския Икозиум и го нарекъл Ал Джазаир, което значи остров
Алма Ата
(Казахстан)
През 1921 г. град Верний е прекръстен на Алма Ата („Баща на ябълките”)
Амритсар (Индия) Амритсар е центърът на сикхската религия и най-големият град в индийския щат Пенджаб. В превод името му означава „езеро от нектар” или „езеро на безсмъртието”,в средата на което през 16 век е построен Златният храм. Амритсар е основан през 1577 г. от Рам Дас, четвъртия гуру на сикхите, на място, подарено от император Акбар
Антананариво (Мадагаскар) Името му на местния език означава „Град на хилядата” и произлиза от това, че тук през 17 в. били оставени 1000 души да го охраняват
Антверпен (Белгия) Произходът на името идва от „аан де верпе”, което на фламандски означава „на хвърлея”, имайки се в предвид мястото, където реката изхвърляла пясъка си
Антиб (Франция) Наименованието идва от гръцкото Антиполис – Градът отсреща (на Африка)
Асмара (Еритрея) „Да живеем в мир”
Асунсион (Парагвай) На 15 август 1537 г. испанският конкистадор Хуан де Саласар основава селището Асунсион (Успение Богородично)
Ашхабад (Туркменистан) „Град на любовта”, старо име – Наса
Багдад (Ирак) (перс.) „Даден от Бога”
Бамако (Мали) Градът възниква през 17в. като малко селище, разположено край живописните брегове на река Нигер. Името му идва от „бама” (крокодил) и „ко” (река)
Банги (ЦАР) През 1894 г. френската колониална армия завладява територията между реките Убанги и Шари и изгражда военен пост край р.Убанги, от която получил името си Банги
Банкок (Тайланд) „Банг” на езика таи означава село или район, а „кок” – див плод, подобен на маслина, който някога често се е срещал по тези места. Тайландското име на Банкок е Крунгтеп, което означава „Градът на ангелите”. Пълното му название на тайландски е Крунгтеп маханахонбовон ратанакосин махинтара аютая махадилок попнопарат ратчатани буриром удонратчанивет махасатам амонпиман аватансатирдасататитя виснукампрасит
Бенгази (Либия) Носи името на един свят мъж и благодетел на града – Сиди Гази, починал през 1450 г. Бенгази значи буквално „синовете или потомците на Гази”
Берлин (Германия) По всяка вероятност името Берлин е образувано от славянския корен „берл”, който се свързва със значението на днешната дума за равнина, блатиста местност в сърбохърватския език и славянското окончание за прилагателни имена „ин”. Доказателство за тази хипотеза е фактът, че градът е построен върху пресъхнало блато
Берн (Швейцария) Легендата за основаването на Берн разказва, че херцог Бертолд фон Церингрер основал града до река Ааре през 1191 г. Той решил да го нарече на името на първия звяр, който убие по време на лов. Била убита мечка, затова градът получил името Берн – на немски „мечка”
Бишкек (Киргизстан) Бишкек е основан през 1825 г. като кокандска крепост Пишпек. Името означава уред за разбъркване на кумиса
Богота (Колумбия) Градът е основан през 1538 г. от испанския конкистадор Гонсало Хименес де Кесада на мястото на крепост на краля на муиските Баката, откъдето идва и името на селището
Бразавил (Конго) През 1880 г. френският офицер Пиер дьо Браза достигнал в долното течение на Конго езеро, наречено по-късно Стенли Пул, и там основал град Бразавил като укрепен пост на френската колониална армия
Брисбейн (Австралия) Градът е основан през 1824 г. като колония на тежко провинили се престъпници, изпратени от Великобритания – носи името на тогавашния губернатор Томас Брисбей. До 1842 г. тук са идвали само затворници, а след това се заселват и обикновени емигранти от Европа
Будва (Черна гора) Легендата разказва, че някога в града живеел млад каменоделец на име Марко Митров. Той се влюбва в красавицата Елена, но не им разрешават да се оженят. По тази причина те се хвърлят в морето от стената на крепостта. Тогава става чудо и двамата се превръщат в риби, сливайки се един с друг. А глас от дълбините промълвява: „Ko jedno nek budu dva – Нека двама бъдат като един!” От budu dva произлиза името Будва
Буенос Айрес (Аржентина) Градът е основан на 2 февруари 1536 г. от испанска експедиция, водена от Педро де Мендоса, под името Сиудад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буен Айре (буквално „Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър”)
Бухара (Узбекистан) Наименованието на града идва от санскритската дума „вихара” – манастир
Вавилон (Ирак) На акадски език името значи „Врата на Бога” (Вавилу), а на иврит думата, която звучи подобно – „валал”, означава действието смесване
Валенсия (Испания) През 138 г. пр.н.е. Тит Ливий основава град, на когото следващата година римският консул Брут дава името Валентия („смела”)
Варшава (Полша) Според стара легенда, в началото на 10 век младите влюбени Варс и Сава изградили дом край река Висла и тук основали селище. От сливането на техните имена се получило наименованието на полската столица
Веракрус (Мексико) На 21 април 1519 г. испанският конкистадор Ернан Кортес основава града под името Виля Рика де ла Вера Крус („Богатия град на истинския кръст”)
Виентян (Лаос) „Градът на луната”, през 1560 г. крал Сетхатиратх го прави столица
Витлеем (Израел) (Бейт Лехем – „Дом на хляба”) – Витлеем е старият Ветил, където Бог се явил за пръв път на Яков в съня му. Яков нарекъл това място Ветил („Дом на Бога”). Там ще се родят Давид и Исус Христос
Владивосток (Русия) „Владетел на изтока”. През 1858 г. територията на дн. Приморски край е присъединена към Русия от Китай с подписването на Айгунския договор. В 1859г. граф Н.Муравьов-Амурски, генерал-губернатор на Източен Сибир, обикаляйки залива Петър Велики вижда добре заслонения залив, добрите му пристанищни качества и приликата с истанбулския залив. В резултат нарежда на брега му да се изгради военен пост и наименува залива Златен рог, а поста – Владивосток. Той става първото тихоокеанско пристанище на Руската империя и дава възможност за усвояването на полуостров Камчатка и цялото крайбрежие
Глазгоу най-големият град в Шотландия. Според някои хипотези името на Глазгоу произлиза от келтското „глас-ку” (Glaschu), което се превежда като „красива зелена площ”
Готхоб (Гренландия) През 1721 г. норвежкият изследовател Ханс Егеде основал на западното крайбрежие на острова колонията Готхоб („добра надежда”), която станала важна база за арктически изследвания
Дакар (Сенегал) През 1867 г. французите построяват първия кей, сложил основите на града. Предполага се, че наименованието идва от „дакър” – име, с което африканците от племето волоф наричат дървото тамаринд (символ на Дакар)
Дамаск (Сирия) Латинското, английското и други названия на града са заимствани от древногръцкото Δαμασκός, което произхожда от арамейската дума דרמשק – „изобилстващо с вода място” Името означава вид коприна -„дамкас”, с която тези земи са се славели
Дар ес Салам
(Танзания)
„Тихо пристанище”
Дарвин (Австралия) Градът е основан с името Палмерстън, прекръстен е по-късно на Чарлз Дарвин, който идвал тук с кораба си „Бийгъл”
Дарджилинг (Индия) Местните гурки го наричали Дорей линг („място на гръмотевиците”), англичаните му дали името Дарджилинг
Дархан (Монголия) В превод „ковач”. Първата копка на града е направена на 17 октомври 1961 г. и той е построен с голяма помощ от СССР. Както подсказва името му, Дархан е замислен като производствен център на северната част на Монголия
Джуно (САЩ) През 1880 г. Джоузеф Джуно открива злато край неугледния град на заселниците, който по-късно става столица на Аляска
Душанбе (Таджикистан) Възниква на мястото на неголямо селище, разположено на важен кръстопът, в което всеки понеделник се е организирал голям пазар. Оттук произлиза и името на града („душанбе” на фарси означава понеделник). През 1924 г. на негово място е имало мръсен и прашен кишлак, състоящ се от 42 глинени къщурки, в които живеели около 300 души
Дърбан (ЮАР) През 1935 г. Порт Натал, най-голямото пристанище в ЮАР, е наименувано на губернатора на Капската колония – Дърбан
Едеса (Воден) Гръцкото му име идва от фригийския диалект и се превежда като крепост или „град на вода”
Елиста (Калмикия) Името идва от „елсън” – пясък
Жеравна Предполага се, че името на Жеравна идва от славянската дума жернов, която означава воденичен камък
Загреб (Хърватия) Легендата разказва, че името на селището произлиза от старохърватската дума „загреб”, която означава „укрепление”
Залцбург (Австрия) Името на града в буквален превод означава „Замък от сол” и се свързва с баржите, които през VIII в. са пренасяли сол по р.Залцах и са плащали пътна такса за това. Тук през Средновековието е минавал пътят на солта (на немски „залц”)
Инсбрук (Австрия) („мостът над р. Ин”), адм. център на Тирол. Градът е разположен на река Ин, недалеч от Бренерската седловина, през която минават важни пътища от Германия за Италия
Ирапуато (Мексико) През 1547 г. испанецът Васко де Кирога основава в долината Бахио гр. Ирапуато („място, където пеят жабите”) на мястото на индианско село
Истанбул (Турция) Наименованието Истанбул вероятно идва от гръцкия израз стин полис – „в града” или „към града”
Йерусалим (Израел) На иврит Йерушалаим – „Град на мира”
Каварна Думата има индоевропейски произход и означава хубава, приятна вода за пиене. В миналото градът се славел с 12-те си каменни чешми
Казабланка (Мароко) В началото на 16 в. край развалините на древната финикийска Анфа испански мореплаватели основали търговска фактория – голяма бяла сграда, която нарекли Казабланка („бялата къща”). Местното арабско население нарекло новопоявилото се селище по-просто – Казата, а през 19 век – Дар ел-Бейда, т. е. „белия дом”
Кайро (Египет) През 969 г. командващият армията на арабските халифи Гохар ал-Сакили основава града под името Ал-Кахир („Победоносен”)
Кампала (Уганда) Кампала се превежда като „Хълмът на антилопите”
Каназава (Япония) „Златното блато”
Канбера (Австралия) Името е взето от речника на аборигените и означава „място за събирания”
Канкун (Мексико) Канкун на езика на маите означава „гърне, пълно със злато”. Той е най-известният мексикански курорт на карибското крайбрежие. Канкун е разположен на остров (с 23 км плажове) и на материка, като двете части на града са свързани с два моста
Каракас (Венецуела) Носи името на местното индианско племе каракас
Карачи (Пакистан) Градът е получил името си от някогашното рибарско селище, което на езика синдхи означава „селото на Калачи” – племенния главатар на първите заселници
Картаген (Тунис) Група финикийски изселници от Тир основали през 814 г. пр. н.е. Карт Хадаш („нов град”)
Кастри
(Сейнт Лусия)
Столицата носи името на френския морски министър от края на 18 век
Каунас (Литва) На фински „красив”
Квебек (Канада) Името на града идва от израз, означаващ „най-тясното място на реката”
Кербала (Ирак) На арабски език Кербала означава „да се подчиниш на мъката”. В този свещен за шиитите град е гробът на имам Хюсеин, син на Али, зетя на пророка Мохамед
Киото (Япония) През 794 г. седалището на властта е преместено в Хейан, наречен по-късно Киото – „Западна столица” (до 1868 г. се смята за официална столица на Япония)
Кито (Еквадор) На езика цачила името му означава „център на света”
Копенхаген (Дания) Името Кьобенхавън („търговско пристанище”) се споменава още през 1043 г.
Копривщица Името на селището според част от изследователите произлизало от „куп речици” заради многото потоци, които се вливали в Тополница, а според други – от копривата и копъра, които растели из цялата околност
Коломбо (Шри Ланка) Името Коломбо, използвано за първи път от португалците в началото на XVI в., произлиза от старото санскритско име Колон Тхота, което означава „Пристанище на река Келани”
Колон (Панама) Колон е испанското произношение на името на Колумб
Краков (Полша) Около 700 г., в подножието на малко възвишение на левия бряг на река Висла, полският княз Крак построил замък. След това за неговата безопасност и великолепие основал град, като му дал своето име
Куала Лумпур
(Малайзия)
През 1857 г. група китайски копачи на калай основават града на място, където реките Сунгай Келанг и Гомбек се вливат една в друга. Думата „куала” значи устие, а „лумпур” – кално (мръсно), т. е. „Град на мръсното устие”. Поради не толкова хубавото име населението го нарича просто Ка-ал. Друг превод на Куала Лумпур е „земя между две реки”
Кушадасъ (Турция) Означава „Островът на птиците” и е кръстен на едно малко красиво островче в залива
Кюстендил Сегашното име на града е османо-турска форма на Константин, т. е. „Земята на Константин”. Отнася се за последния феодал Константин-Драгаш (1371-1395 г.), владетел на тези земи със средище гр. Велбъжд
Ла Пас (Боливия) Старото име на града е Ла Сюдад де Нуестра Сеньора де ла Пас (Градът на Богородица на Мира)
Лайпциг (Германия) Името му идва от славянската дума „липск” – липа
Лас Вегас (САЩ) Името му означава „Ливадите”
Лвов (Украйна) Галицкият княз Данил Романович основава гр. Лвов през 1256 г. и му дава името на сина си Лев (лъв)
Лима (Перу) На 18 януари 1535 г. Франсиско Писаро основава селище, наречено Сиудад де лос Рейес (Град на кралете), но още от самото начало испанските конкистадори го прекръстили Лима – от изопаченото име на долината Римак
Лисабон (Португалия) Името му минава от финикийското Алис Убо (Благословено пристанище) през гръцкото Олисипо и изкривеното от легионерите на Рим Улисипум, до следващото арабско Ашбуна и до днешното Лишбуа. Според една легенда градът дължи името си на Одисей или „Улиш” в португалска транскрипция, който на връщане след Троянската война минал Херкулесовите стълбове и попаднал в Португалия
Лос Аламос (САЩ) (исп.) „Тополите”
Луанда (Ангола) През 1575 г. корабите на Паулу Диаш да Новаиш пускат котва в удобния залив на Луанда. Когато моряците попитали местните жители как се казва страната, те отговорили: „Мишулуандаш”, т. е. „Ние сме рибари”. Така португалците нарекли залива Луанда
Луксор (Египет) от арабски „ал-уксур” – дворците
Лхаса (Тибет, Китай) „Земя на боговете”
Люксембург Названието произлиза от старогерманската дума „люцилинбург”, която означава малко укрепено селище, крепост
Малабо (Екв. Гвинея) Малабо е името на племенен вожд, застанал начело на борбата против испанските колонизатори. Преди градът се е казвал Санта Изабел
Манагуа (Никарагуа) „Място около вода”. През 1858 г. става столица на Никарагуа, измествайки гр. Леон
Манила (Филипините) Името идва от Мейнила, което в превод означава „там, където расте тревата нила”
Манхатън (Ню Йорк) На езика на местното племе ленапе Манахата означава „островът с много хълмове”
Мар дел Плата (исп.) „Сребърно море” – най-известният морски курорт в Аржентина
Мармарис (Турция) Според легендата името на курорта идва от фразата „Ми мари ас”, което в буквален превод означава „да обесим строителя” – думи, които Сюлейман Великолепни изрекъл при вида на грозните стени на местната крепост
Мачу Пикчу (Перу) На езика кечуа „Старият връх”. Забравен град на инките, открит случайно през 1911 г. от американския археолог Хайръм Бингъм
Мдиня (Малта) „Тихият град” – старата столица на Малта
Мелбърн (Австралия) Някой си Джон Батмън уговорил трима племенни водачи на аборигените да му продадат 600 хиляди акра земя в замяна на одеяла, ножове, брадви, огледала, ножици и брашно. На пергаментовия лист, на който стоят подписите под договора, има дата 6 юни 1835 г. На това място е изграден днешният Мелбърн, носещ името на тогавашния премиер-министър на Великобритания
Мемфис (Египет) Най-старата столица на Египет и в света. Името е гръцки вариант на древноегипетското Мен-носер – „Хубаво място”
Милано (Италия) Келтите и римляните му дали името Медиоланум или „Разположения в средата на равнината” (от „medio” – в средата, и „planum” – равнина)
Момбаса (Кения) (от суахили) – „Островът на войната”. Градът е бил столица на протектората Британска Източна Африка до 1905 г., след което столица става Найроби. До ср. на 20 век е най-големият по население в страната
Монтевидео (Уругвай) (от лат.) „монте видео” – виждам планина. Градът е възникнал през 1726 г. по време на испано-португалските войни
Мурманск (Русия) Името на града има норвежки произход – от „норман”
Мюнхен (Германия) Името на града се тълкува като производна от думата монах в стария баварски диалект – мунихен, тоест „при монасите”, защото още през 8 век манастир тук основали бенедиктинците
Найроби (Кения) Масаите нарекли мястото Енкари Найроби, което ще рече „студена вода”
Нарва (Естония) Градът е разположен на левия бряг на едноименната историческа река, на 15 км от Финския залив. Река Нарва, която протича през града, образува праг, висок 7 метра, откъдето вероятно произлиза и името на града, а и на самата река – на вепски език „нарва” значи праг или водопад
Неапол (Италия) (от гр.) Неаполис – „нов град”
Несебър идва от славянското Месембър, а то от тракийското Месембрия („брия” – град)
Ница (Франция) Градът е построен върху останките от гръцкото селище Никая, чийто корен означава „победител” – победния град

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *