08.02.2015г., автор: Ива Иванова взето от:
Мон Сен Мишел, малкият приливен остров в Долна Нормандия, се издига необезпокояван и величествен над едноименния залив край устието на река Куеснон близо до Авранж, Франция.
Макар и разположен едва на около два километра от континента, в далечни времена островът е символ на уединен и суров живот, заобиколен от опасности и обвит в тайнственост. Честата мъгла, лошото време, сложният ритъм на приливи и отливи, плаващите пясъци – всички те правят острова почти недостъпен. Суровата природа сякаш е изковала и характера на хората, обитавали острова – непокорни и непристъпни.
Легенди разказват, как преди много време, там живеели келтите. Тогава островът представлявал голяма гранитна планина, заобиколена от ореола на загадъчна древност.
Смятали я за свещена и била под покровителството на друидите. С времето природата в залива започнала да се променя и водата постепенно започнала да обгражда гранитната планина.
Нарекли я Монт Томб (гробищната могила), тъй като била осеяна с множество гробове, твърди се дори, че Юлий Цезар бил погребан там в златна гробница. Уединено и спокойно, мястото започнало да се превръща в силен притегателен център за монаси, отшелници и поклонници.
През VIII век, след силно земетресение, този къс земя окончателно е отделен от сушата и получава името Мон Сен Мишел („могилата на Свети Михаил“) в чест на Архангел Михаил, царят на небесните войнства.
Според легендата, именно на това място светецът и неговите ангели-войни победили седемглавия и десетокрак Дракон (Дявола) и го прогонили от Царството небесно на Земята. Огромна статуя на Архангел Михаил на върха на катедралата, облечен в доспехи и с огнен меч в ръката, извисяваща се почти на 170 м височина над водата, е символ на острова, гордост и на Нормандия, и на Бретан.
Издигането на първата църква на острова също е свързано с легенда. Недалеч от острова, в град Авранж живеел епископ Обер, комуто една нощ през 708 г. се присънил Архангел Михаил и му заръчал да построи в негова чест църква на скалата, която вече била напълно обградена от вода.
Епископът не бил сигурен, че правилно е разтълкувал видението си, и не изпълнил заръката. Едва, след като Архангел Михаил му се явил за трети път и ядосано го ударил с пръста си по главата (според друга легенда изгорил расото му с меча си), на острова започнало строителството на църквата, което продължило почти век. В абатството и днес се пази в стъклен саркофаг черепа на епископа с очертан белег от пръста на Архангела.
Двеста години по-късно, след като Нормандия приема християнството, херцогът на Нормандия Ричард I предава Мон Сен Мишел на ордена на монасите бенедиктинци, които създават абатство и започват мащабно строителство.
Изграждането на удивителния комплекс от сгради и съоръжения в абатството продължава до XVI век. През XII век островът става център за поклонения, а популярността и авторитетът му като свято място непрекъснато нарастват.
През 1469 г. е открит Орденът на Свети Михаил. По време на стогодишната война (от 1337 до 1453 г.) Англия многократно опитва да превземе острова, но той все остава недостъпен и неуязвим.
Упадъкът на абатството бележи началото си в края на XVI век, а след Френската революция (1787-1799 г.) до 1863 г. то е превърнато в действащ затвор. В края на XIX век островът е признат за културно-исторически паметник на Франция.
Своята непристъпност Мон Сен Мишел загубва след построяването на дига през 1877 г., която го свързва със сушата. Един век по-късно, през 1966 г. монасите отново се завръщат на острова.
Днес островът-крепост Мон Сен Мишел е бенедиктинско абатство. Той заема площ от 55 000 кв.м и представлява уникален пример за средновековен френски укрепен манастир. Освен монаси, в подножието на светата обител от незапомнени времена живеят и цивилни.
През 1979 г. островът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Уникалната му архитектура и сурова красота, преплетени с атмосферата на средновековни тайни и легенди, са превърнали острова във втората най-известна и предпочитана туристическа дестинация във Франция, след Париж, с над 2,3 милиона туристи годишно.
През многовековната история на острова човешката дейност оставя своя отпечатък върху околната среда и значително променя естествения пейзаж на това удивително място.
За възстановяване на автентичната атмосфера на духовния център, през 1995 г. по инициатива на Ерик Вание – кмет на Монт Сен Мишел, се подписва споразумение с общината и правителствени органи на Франция за изготвяне на „Проект за възстановяване на морския характер на остров Мон Сен Мишел“. Това е най-амбициозният проект на XXI век във Франция в сферата на екологията и опазването на околната среда.
Проектът стартира с изграждането на язовир на река Куеснон, с цел да се избегне отлагането на пясък в крайбрежните зони на острова. През 2010 г. започва работата по построяване на паркинг за автомобили и обществен транспорт за туристи недалеч от острова, а през 2014 г. е изграден и мост с дължина 760 м, ширина 11 метра и височина 12 м, като пешеходна връзка до него и по време на приливи.
Проектът се очаква да приключи през 2015 г., когато островът отново ще възвърне славата и величието си на свято място за поклонение в християнския свят редом с Йерусалим и Рим.