06.05.2013г., Публикувано от Атанас Кънчев взето от:
http://hissaria.blogspot.com/2013/05/
на здравеносните божества
В римската епоха преди разпространяването и утвърждаването на християнството в античното селище при днешния град Хисар почитали много езически божества. На особена почит били трите нимфи – покровителки на топлите извори, Аполон, като бог лечител и Асклепий, наричан от римляните Ескулап – бог на медицината, заедно с неговата здравеносна фамилия – съпругата му Епионе – болкоизцеляваща, дъщерите – Хигия – богиня на здравето, Панацея – покровителка на лекарственото лечение, създателка на лекарство, лекуващо всички болести, Язо – богиня на изцелението, синовете Махаоон и Подаларий, почитани като военни лекари и Телесфор – добър демон на оздравяването.
При археологически разкопки в Хисар са открити фрагменти от мраморни оброчни плочки на Асклепий, Хигия и Телесфор, което показва, че те са били почитани при лечебните ритуали. Най-странна, приказна е малката фигура на Телесфор, представян като юноша, наметнат с дълга дреха с качулка.
Има предположение, че това е било келтско божество, възприето от траките през времето, когато келтите нахлули по тези земи и създали за кратко свое царство на юг от Хемус /Стара планина/. Почитан бил като добър демон, щастлив гений в оздравителния процес, както показва и името му, означаващо – довеждащ до благополучен край. Смятали го още за бог на съня, бог гадател, посредник между болните и Асклепий.
През 1960 година в градината в центъра на Хисар е построена красива белокаменна колонада в източния край с водопиен павилион, захранван с минерална вода от извора „Момина сълза“. На свода над чешмата са изобразени здрвеносните божества от семейството на бога на медицината Асклепий.
Навеждайки се да пиеш от целебната вода, сякаш им се покланяш, та да те дарят със здраве и бодрост. Всъщност, туй е само митология, приказка, която напомня за вярата на древните и подсеща, че славата на хисарските извори иде от далечни векове. Сега някои бързат да налеят своите големи пластмасови туби и шишета и не поглеждат нагоре, но други се взират любопитно във фреските, опитвайки се да ги разгадаят, да си припомнят или да научат повече за тяхната символика.
Фреските са изпълнени с техника сграфито, техен автор е художникът- приложник Димитър Петров Павлов. За съжаление поради допуснати слабости при стопанисването на колонадата през изминалите десетилетия красивата декоративно-художествена композиция е много повредена.
За да се наберат средства за реставриране е организирана благотворителна кампания „Да спасим стенописите на здравеносните божества на колонадата“, чието начало бе поставено чрез провеждане на различни инициативи по време на празника на Хисар през лятото на 2012 г.
КАМЕННОТО ЯЙЦЕ НА АСКЛЕПИЙ
Голямо каменно яйце – един от атрибутите на бога на здравето Асклепий е открито при разкопките на предхристиянска култова сграда от началото на трети век, намираща се близо до останките на римската баня при извора Топлица в Хисар. То е изработено от гранит и тежи около осем килограма.
Може би сградата е била светилище на Асклепий, част от съществувалия в античността край топлите извори асклепион, където каменните яйца били оставяни в храма или хвърляни в извора като оброчен дар на бога лечител.
Олицетворяващо началото на живота и здравето, каменното яйце е било използувано от жреците в лечебните мистерии. Когато болният влизал в топлите води то стояло потопено до него.
Жрецът го взимал, вдигал го над главата си, потапял го отново, произнасяйки заклинания, отправяйки молитви тъй както от яйцето се ражда животът, така в болния да се всели здраве и дълголетие…
Разбира се наред с това извършвал лечебен масаж, давал наставления за пиене и къпане в топлата вода, препоръчвал билки, режим на хранене.
Като си представим лечебните мистерии, извършвани от жреците, любопитно е колко ли пъти на ден е трябвало да бъде вдигано високо каменното яйце и потапяно отново, за да чуе здравеносния бог жреческите думи, да отвърне на отправените молитви.