27.11.2018г., взето от: https://evs-translations.com/blog/bg/ezikova-policija/
Изглежда на света има хора, които не харесват напористия и доминантен характер на английския език. Въпреки че английският може да се е превърнал в съвременната lingua franca, това не означава, че всички желаят да изоставят своя собствен език заради него.
Точно обратното – езикът е много важен, тъй като е неделимо свързан с културата, наследството и самоличността. Така че докато ние сме склонни да извъртаме очи, като чуем новината, че Комисията за обогатяване на френския език (CELF) използва думата infox за „фалшиви новини“ вместо fake news, най-вероятно значителна част от французите няма да са съгласни с нас.
Въпреки че намеренията да се смени термин, който сега е широко използван, с друг, който е на съответния език, са гаранция, че ще бъде привлечен медийният интерес, те най-вероятно хвърлят сянка върху типичната работа, която вършат институциите за регулиране на езика.
Тъй като са най-вече частни органи, тези езикови институции работят предимно върху пречистването и промотирането на своя език чрез насърчаване на неговото използване в социални, търговски и управленски ситуации; намерението да бъдат кодифицирани лингвистични правила и да се обърне внимание на несъответствията; и най-вече публикуваните материали за и на въпросния език.
В много случаи тези органи обръщат внимание на регионални езици и езици на малцинства, като например лужишкият в Германия (както и в Полша и Чехия), западнофризийският в Нидерландия, корнуолският в Корнуол (югозападна Англия) и дори мирандският в града Миранда де Дуоро в Португалия.
Не се заблуждавайте обаче – има такива институции и за големите международни езици. Освен споменатата вече Франция, Италия, чрез Accademia della Crusca, се опитва да регулира италианския в Италия, Сан Марино, Швейцария и Светия престол; освен това Съветът за германската ортография (Rat für deutsche Rechtschreibung), който включва 18 представители от Германия, по 9 от Австрия и Швейцария и по 1 от Южен Тирол, Белгия и Лихтенщайн, се грижи немският да бъде доста, ами…немски, по изряден немски начин.
Испанската кралска академия (Real Academia Española), без съмнение органът с най-голям обхват, има тежката задача директно или индиректно да гарантира последователността и стабилността на кастилския в Испания, Филипините, Екваториална Гвинея (в Африка), Съединените щати и общо взето цялата испаноговоряща Латинска Америка (общо 23 държави).
Всички тези органи по принцип винаги се стремят да промотират, защитават и да вземат под внимание промените в своите езици, като насърчават използването им, разпространяването на информация и лобирането за защитен статус на малцинствен език – но не и Квебек.
Въпреки че е разбираемо, че за 8 милиона френскоговорящи това да са заобиколени от 350 милиона англоговорящи може да изглежда малко плашещо от лингвистична гледна точка, Квебек фанатично защитава използването на френския език в канадската провинция.
Квебекският съвет за френския език (Québécois de la langue françaisе), наречен с прякора „езикова полиция“, в стремежа си да защитава използването на френския език в провинцията, преди не разрешаваше търговски надписи на открито да бъдат на език, различен от френския (сега е позволено, но френският трябва все още да доминира) и – ако щете вярвайте – веднъж се опита да глоби италиански ресторант, защото използва италианските думи pasta (паста) и bottiglia (бутилка) вместо френските термини за тях.
За щастие в последно време Квебекският съвет за френския език е по-разумен в отношението си към англицизмите и нефранкофоните, но все още получава между 2500 и 4000 оплаквания на година от хора, които вярват, че е тяхно право да бъдат обслужвани и информирани на френски език.
Ако за хората в англоезичния свят всичко това изглежда малко странно, то си има добра причина – то Е странно. За разлика от повечето езици английският няма управляващ или регулаторен орган, а дори и да имаше, от коя част на света щеше да се наложи да започне? Няма много други езици, които да представляват такава смесица от фризийски, нордски, германски, латински и френски.
Що се отнася до правила и употреби, освен общоизвестните източници, като речниците Merriam-Webster и Oxford, английският зависи от човека, който го използва, което е много индивидуалистично, но за тези хора, за които той не е роден език, може да бъде и объркващо. (Здравей, Urban Dictionary!)
Като вземем всичко това предвид, в ерата на глобализма и лесния достъп до информация е почти невъзможно един език да се запази напълно и изцяло чист (и свободен от англицизми), но и същевременно човек не може да си позволи да предполага, че всеки говори определен език.
За да сте сигурни, че правите най-доброто впечатление и много добре изразявате своите гледни точки или съобщения независимо от езика – добре, все още не може на мирандски – е важно да работите с надежден доставчик на преводачески услуги, който има обхват в световен мащаб и опит, за да ви осигури всички възможни предимства.