19.03.2018 г., взето от: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izrigvaneto-na-vulkan-e-tlasnalo-Islandiia-kam-hristiianstvoto_104909.html
Какво общо може да има вулканично изригване, средновековна поема и приемане на християнството? Очевидно, в Исландия – много.
Вулканът Елджа (Eldgjá) има два рекорда – най-големият вулканичен каньон в света, дълъг около 40 км, 270 м дълбок и 600 м широк, а също и най-големия изливане на лава в историята на Исландия, с около 20 км3 магма върху площ от около 800 км2. Това количество е достатъчно, за да покрие цяла Англия със слой от 20 сантиметра.
Спомените за това драматично събитие в историята на Исландия са записани в апокалиптична средновековна поема и са станали фактор за приемането на християнството на острова, показват нови изследвания, публикувани в Climatic Change, цитирани в сайта на Университета Кеймбридж.
Многодисциплинарният екип учени използва информация от ледени ядра и дървесни пръстени от времето на това изригване, случило се малко след като островът е колонизиран от викингите и келтите около 874 г., но досега датата на изригването бе несигурна. Това възпрепятстваше изследването на вероятните му последици.
Екипът определи датата на изригването, използвайки проби от ледените натрупвания в Гренландия, които пазят следи от вулканичния отток на Елджа. Използвайки уликите, съдържащи се в ледените ядки, учените откриват, че изригването започва около пролетта на 939 г. и продължава поне през есента на 940 г.
Изригването трябва да е имало огромно влияние върху ранните заселници. Изхвърлянията на такива количества лава са редки и впечатляващи – огромни потоци от лава поглъщат пейзажа, унищожавайки всичко по пътя си.
„Изригването става по времето на първите две или три поколения исландски заселници“, разказа водещият автор д-р Клайв Опенхаймер (Clive Oppenheimer) от катедрата по география на Кеймбридж.
След като получава дата за изригването на Елджа, екипът изследва ефекта му върху хората в Исландия и извън нея. Те откриват, че облакът от серен прах се разпространява в части на Европа, което води до отслабване на слънцето и му придава кървавочервен цвят, което е отразено в ирландските, германските и италианските хроники по онова време.
Изригването води до захлаждане на климата, тъй като праховият слой намалява количеството слънчева светлина, достигаща до повърхността, което се вижда по дървените пръстени в северното полукълбо. Доказателствата, които се съдържат в дървесните пръстени, предполагат, че изригването е предизвикало едно от най-студените лета от последните 1500 години.
„Застудяването през лятото на 940 г. е най-силно изразено в Централна Европа, Скандинавия, Канада, Аляска и Централна Азия, като средната лятна температура е по-ниска с 2°C“, разказва съавторът професор Маркус Стофел (Markus Stoffel) от Университета на Женева.
Дендрохронология
Дендрохронологията е метод за изследване на събитията по дървесните пръстени. Годишните пръстени са летопис, един вид дневник или по-скоро годишник, който съдържа информация за това какво се е случило с дървото и около него – дали годините са били особено горещи, студени, сухи или влажни.
Изригването е имало опустошителни ефекти, най-вече върху хората в Исландия, но и за хората по целия свят. Това събитие е променило метеорологичните условия, причинявайки сурова зима и унищожаването на реколтата на много места.
„Това е било огромно изригване, но все пак бяхме изумени колко изобилни са историческите доказателства за последствията от изригването. От Северна Европа до Северен Китай хората преживят дълги, сурови зими и тежка пролетно-лятна суша. Настъпват нападения на скакалци и смъртност по добитъка. Гладът не е повсеместен, но в началото на 40-те години на 10-ти век четем за глад и масова смърт в някои части на Германия, Ирак и Китай“, разказва съавторът д-р Тим Нюфийлд (Tim Newfield) от катедрата по история и биология на Университета на Джорджтаун.
Интересното е, че това драматично изригване може да е имало друг ефект в Исландия: то тласка жителите на острова към християнството.
Лесно е да се направи връзка между образите на ада, както са писани в Библията („огън и жупел“) и реалните вулканични изригвания – съпътстващите ги огън, мирис на сяра и мълнии са използвани от християнските проповедници като знамение и повод хората да се покаят за греховете си или да бъдат изправени пред вечно проклятие.
Исландската християнизация започва през 999 г. и се утвърждава през 11 век. Най-известната средновековна поема на Исландия, Вьолуспа (на ислански Völuspá – „Пророчеството на свещеника“), датирано от 961г., разказва историята за края на езическите богове на Исландия и идването на нова епоха – времето на нов, единствен бог.
Част от стихотворението описва ужасно изригване с огнени експлозии, осветяващи небето, а Слънцето е затъмнено от гъсти облаци пепел и пара:
„Слънцето стана черно, земята потъва в морето, ярките звезди падат от небето.
Парата бликва нагоре с това, което подхранва живота, пламъците се носят високо в небето“.
Апокалиптичното изображение в стиховете отбелязва огнения край на света на старите богове. Това е „съдбата на боговете“ – Рагнарьок.
Всичко това може да изглежда условно (в края на краищата, те са обичайни теми), но това описание много напомня на изригване. Поемата продължава по-нататък, говорейки за студеното време – а в старогерманската митология самият Рагнарьок е последван от много студено време, напомнящо за вулканична или ядрена зима.
Изследователите предполагат, че тези линии в поемата може би са били предназначени да припомнят страшните спомени за изригването, за да стимулират мащабната религиозна и културна промяна, която се случва в Исландия през последните десетилетия на десети век.
„Тълкуването на стихотворението като пророчество за края на езическите богове и тяхното заместване от един, единствен бог, предполага, че спомените за това ужасно вулканично изригване са провокирани целенасочено, за да стимулират християнството на Исландия“ – отбелязва Опенхаймер.