Уважаеми, приятели ! Наближава Сауин /Samhain/ – това е празникът, от който е произлязъл Хелоуин. За келтите този празник е еквивалент на Нова година. На 31 октомври срещу 1 ноември келтските общности по света отбелязват годишнината от „сътворението на света“.

А какво е мнението на православните християни за Сауин, Хелоуин и келтите ? Открих интересна статия в pravoslavie.bg в която по-моему се предлага професионална оценка на този празник.

Ако ще си играем на келти

· Православие.БГ · 01/11/2017

Трябва да се знае, че за келтите това е била изцяло мирна и безметежна вечер преди Деня на всички светии – чак до началото на ХХ век в празнуването няма да видим нищо особено скандално или бунтарско.

Православните християни също имат ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, които нямат отделен празник през годината. Той се отбелязва в Първата неделя след Деня на Светата Троица.

За Хелоуин се казва, че е празник на древните келти. Те са разделяли годината на две части – зима и лято. Когато настъпвал периодът на зимата – 31 октомври – те посрещали Нова година. Това е началото на зимата, тъмнината, гибелта, според келтите. В тази нощ палели големи огньове и се покланяли на езическия бог Самейн. Келтите считали, че тогава се отварят вратите между света на мъртвите и на живите, и тъмните сили идват в нашия свят. За да бъдат умилостивени, за да бъдат тъмните сили благосклонни към хората на земята, те им принасяли всевъзможни жертви и угощения. До приемането на християнството келтите в празнували през тези дни есента, края на събирането на реколтата и началото на новата година.

От езичниците обикновено се очакват всякакви мерзости от рода на магьоснически ритуали и човешки жертвоприношения, но изглежда нищо такова нямало в келтския “Самейн”, макар и в този ден действително да чествали езическите богове и да им принасяли жертви. Когато келтите се обърнали в християнството, те просто продължили да отбелязват Нова година на тази дата. Докато през седми век папа Бонифаций IV преместил Деня на всички светии на 1 ноември, с надеждата да замести съществуващите езически традиции. Така празникът започнал да се нарича All Hallows Eve – “вечер на всички светии“, който в разговорната реч се трансформирал в „Halloween”.

Зеленчукови и други традиции

В течение на столетия при келтите-християни се съхранили народните традиции и атрибути на празника – обичаят да поставят на видно място около дома си ряпа с изрязано на нея човешко лице, която в представите на древните е трябвало да прогонва злите духове от дома, където се намирала събраната реколта. По-късно започнали да заместват ряпата с тиква, тъй като на нея е било много удобно да се изрязват физиономии. Изсушените тикви се използвали като светилници, като вътре се поставяла свещ. И така се появил обичаят да се украсява домът с тикви. Празникът започнал да се асоциира с тиквата едва през петдесетте години на деветнадесети век. Освен зеленчуковите традиции, в навечерието на келтската Нова година, както и в навечерието на Рождество, бедните и децата ходели по домовете и просели сладкиши. В Деня на всички светии имало и обичай за поменаване на починалите. Бедните чукали по домовете и събирали списъци с тези, за които да се помолят; за поменаването получавали сладкиши или друга храна.

Част от другите традиции за празнуване на Новата година, стигнали до нас от древните езически времена, били гаданията. Когато келтите са покорени от Римската империя, някои римски ритуали влезли в бита им. Особено внимание получила Помона – богинята на реколтата. Помона често се е изобразявала седнала върху кошница с плодове и цветя. Ябълките били свещени плодове на богинята и много пророчески ритуали, включващи този плод, влезли в обичаите на празнуването на Самейн. Ябълката винаги е била помагало за гадаене. Момите се събирали пред съд с течност, носейки по една ябълка. Потапяли ябълките едновременно с идеята, че която се покаже първа, тази мома ще се омъжи първа. При беленето на ябълките тълкували по обелките първата буква от името на бъдещия съпруг. Също по дължината на обелките определяли колко ще живее човек.

Това е, общо взето, цялата традиция на празнуване на Хелоуин… докато не дошъл ХХ век с неговата всеобща комерсиализация, секуларизация и отрицание на всичко свято. Тогава в западното общество възниква и непонятният интерес към нечистата сила, към всичко, което е от тъмната страна, към окултното. Този интерес моментално е включен в търговския поток.

Именно в ХХ век древният езически Хелоуин е възроден от сатанистите. И те не просто го възраждат, а му придават и открит характер на поклонение на нечистите сили. „Страшният празник“ започва да завоюва популярност. Появяват се нови атрибути на преосмисления Хелоуин – решено е той да се посреща в костюми на вещици и вампири, а домовете също да се украсяват подобаващо. Естествено, в такива кръвожадни тоалети децата започват да молят за сладкиши със съответните шеги: „бонбонче или животът ти“ (на български – „номер или лакомство“ – бел. пр.). За събиране на имена за молитва в този процес вече не става и дума.

Празникът отстрани

Колко опасни са демоническите атрибути на „светския“ празник за тези, които не се стремят да влагат в него някакъв сериозен смисъл? Истината е, че когато честваме някакъв празник трябва да си представяме неговата история. Когато предлагаме на децата да се пременят в такива „безобидни“ костюми, за начало е необходимо да им обясним какво именно празнуваме. Когато например православното детенце, което ходи в храма, причастява се и води християнски живот, се облича в премяната на бесове, вещици и вампири, то отъждествява себе си с нечистите духове – същите тези, с които Църквата води непримирима борба. Ние “обличаме” детето в този нечист дух, смеем се, пляскаме с ръце и викаме „О, колко е весело всичко това!“. Но весело ли е то?

Светите отци говорят за това, че можеш да бъдеш или с Бога, или против него. „Неутрален път“ няма. Дори ако ние само се обличаме и обличаме детето си по този начин или пък му позволяваме да празнува Хелоуин, то с Бога ли сме? Ще дадем пример с една фраза, казана от Антон Ла Вей, основател на „църквата на сатаната“ и автор на „сатанинската библия“: „Радвам се, че родителите на християните позволяват на децата си да се покланят на дявола, макар и една нощ в годината. Добре дошли на Хелоуин“.

Днес Хелоуин съществува не на шега, а съвсем сериозно, като празник на поклонението на бесовете. Преди години, например, френските агенции съобщиха за животински приюти в Унгария, които в дните около празника отказват да дават черни котки за осиновяване. Причината е, че групи сатанисти вземали животните, за да извършват жертвоприношения с тях на Хелоуин.

Днес търговският размах способства за популяризацията на Хелоуин с всяка изминала година. В това дело се включват представители на телевизионната, филмовата и музикалната индустрия. Отдавна празникът надхвърлил пределите на Европа и САЩ. Историята му още веднъж потвърждава нещо, което забравяме – празникът, това е смисълът, вложен в него.

По материали от: рravamir.ru, celtic-society.com, leparisien.fr, БТА