02.04.2012г., автор Весела Христова взето от: https://lubbopitko.blogspot.com/2012/04/blog-post.html
Повечето от нас свързват кръста с християнството. Всъщност той е древен свещен символ, който присъства в езическите вярвания и религиите под различна форма: гръцки кръст, латински, келтски и др. Най-старите изображения датират хилядолетия преди новата ера. Той е най-универсалният сред обикновените символи, който наред с кръга е структурен елемент на пособия за медитация (мандалите), в основата на строителните планове на храмове и др.
В старомексиканския Codex Fejervary- Mayer представата за света се е изразявала чрез кръстовидно разполагане.
Съществуват различни трактовки за дохристиянското значение на символа. Някои тълкуват дясното хоризонтално рамо като миналото, лявото – като бъдещето, а вертикалната линия се възприема като олицетворение на пространството. Смисълът е – Настоящето, Битието се ражда там, където се пресичат Времето и Пространството.
При славяните кръстът е отъждествяван със слънцето и е символизирал живота и светлината.
Учените намират връзка със старославянската дума – кресатъ / да получаваш искри, огън/. Според някои хипотези Кръст означава Огън и е всъщност условно изображение на две пръчки, с които чрез триене се пали огън.
До приемането на християнството амулетите с кръст били широко разпространени сред славянските племена и при угро-финските народи. Често той имал формата на познатия ни вече келтски кръст –колесен кръст, в който четирите рамене означавали географските посоки – север, юг, изток , запад, а също и четирите годишни времена. Жените пък носили наклонен кръст (познат и като фински), наподобяващ Х. Смята се, че той символизирал женското начало. Правият кръст, обратно, изобразявал мъжкото начало.
Широко разпространен бил т.нар. Перунов кръст – две пресичащи се линии, чиито краища се раздвоявали.
Перуновият кръст във всичките си варианти е възприеман като символ на безусловната връзка с майката Природа.
Разновидност на този кръст е Перуновото колело / коловрат, гръмовник/ – израз на непрекъснатия ход на слънцето.
Според древните сказания бог Перун имал огромна власт, подчинявал всички духове, които покровителствали човешкото битие. Владеел стихиите и бил посредник между Света на хората и Света на боговете, поддържал равновесието в Природата. И днес в балтийските страни се отбелязва Деня на лятното слънцестоене и се танцува специален танц – “Перунов кръст”. Според поверията тогава цъфти и т.нар. Перуново цвете. Хората вярват, че който го намери, ще проникне в Смисъла на битието….
Някои виждат силна връзка между Перуновия кръст / във формата на коловрат/ и руната Hagal.
В старата руска архитектура е широко разпространен и един елемент – дърворезба във формата на Перунов коловрат /“Гръмовник“/. Смята се, че по такъв начин Перун защитава дома от пожари. Следи от този древен символ има и по българските земи – край град Елена.
Източници:
Ханс Бидерман, Речник на символите
http://www.velesovkrug.nm.ru/mudro/m121.htm
http://www.samoffar.ru/krest.shtm