взето от www.suntravel.bg
http://www.suntravel.bg/%D0%B8%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-(%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B5)-news150.html
Уважаеми приятели ! Предлагам на вашето внимание една кратка и интересна статия за Ирландия, като изключим грешката на автора в самото начало /може да е просто изпуснато/. Римляните са наричали днешната Ирландия Хиберния /Hibernia/, а не Хиберия. Между другото това име, превеждано като „Страната на вечния сън“, според историците има лек оттенък на неприязън, ако не кажем яд, защото великата Римска империя така е не успяла да превземе малката Ирландия, макар и са правили опити през 49г /Клавдий/ и 82г. /Гней Юлий Агрикола/. Има и други грешки в названията, които съм коригирал. Приятно четене !
Ирландия, наричана по времето на Юлий Цезар Хиберия, заема 3/4 от едноименния остров. Той е втори по големина в Британския архипелаг. Площта й е 70,2 хил. кв. км. Седем столетия е била колония на Великобритания. През 1921 г. придобива статут на доминион. През 1949 г. излиза от Британската общност и е провъзгласена за република. „Родина на дъгата, на детелината и на музиката”, така я наричат.
Остров Ирландия е отделен от остров Великобритания с протока Сейнт Джордж /St.George’s Channel/. Ирландците наричат страната си „изумруден остров” защото през цялата година е покрит със зеленина. Брегът е силно разчленен (фиордов) и има удобни пристанища.
Страната е богата но торф, полиметални руди, нефт и природен газ. Климатът е мек океански. Средната юлска температура е 15 градуса, но под влиянието на течението Гълфстрийм тук климатът позволява да виреят лаври, лимони, евкалипти, палми, пинии и други вечнозелени храсти и дървета, които не са характерни за географската ширина.
Населението наброява 4,1 млн. жители. Потомци са на келтите дошли през IV век пр. Хр. Страната има висока раждаемост и висока продължителност на живота. През периода 1945 – 1949 г два милиона са се изселили в Америка. В САЩ четири американски президенти са от ирландски произход – А. Джаксън, Д. Кенеди, Р. Никсън и Р. Рейгън. Страната има четири университета, от които най-известен Тринити колидж. Trinity College/. Столица е гр. Дъблин.
Ирландия е индустриално-аграрна страна. Традиционна роля играе английският капитал, но и американският и немският.
Страната заема едно от първите места в света по добив и използване на торфа за производството на електроенергия. Ирландия се специализира в производството на кораби, автомобили, текстил и др.
Страната е на първо място в Европа по консумацията на алкохол на глава от населението. Приготвят се големи количества уиски, най-известна марка „Джон Джеймисън” /John Jameson/, тъмно пиво „Гинес” и бира „Смитуик” /Smithwick/.
От селското стопанство основен дял има животновъдството. Тук има благоприятни условия за пасищно животновъдство. Риболовът е традиционен отрасъл.
Дъблин (1 млн. ж.) е столица на страната. Разположен е на река Лифи, в удобен за корабоплаването залив. Голям промишлен център. Тук е катедралата „Сейнт Патрик” построена през 1911 г. до малка църква от V век.
Корк (180 хил. ж.) възникнал е в устието на река Ли, в залива Корк. Развива вълнено-текстилна промишленост, машиностроене, корабостроене, химическа и др.
ИСТОРИЯ
Човешкото присъствие в Ирландия е датирано преди около 8000 г. пр.Хр., вероятно това са преселници от Великобритания и континентална Европа. Повече археологически находки са открити от времето на неолита (гробниците от Нюгрейндж).
През ІV в.пр.Хр. Ирландия е населена от келтски племена. В началото на V в. ирландското население е християнизирано от Свети Патрик и други християнски мисионери. Ирландия преживява културен и религиозен разцвет през следващите два века, а ирландски мисии разпространяват християнството на континента. Тези земи се превръщат в оживено манастирско средище, което оказва важна роля в разпространението на християнството в Северна Европа.
През 796 г. започват нормандски (викински) нашествия, които затрудняват значително развитието на стопанския живот и обществото. Следват норманските завоеватели, водени от граф Ричард Стронгбоу и тяхната намеса в развитието на Ирландия продължава повече от седем века. През 1169 – 1171 г. е поставено началото на англосаксонското завладяване на Ирландия – образувана е английска колония Пейл.
През 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. Политиката на английската корона е насочена към установяването на пълен контрол на острова.
През 1537 г. английският крал Хенри VIII се провъзгласява за глава на ирландската църква, но ирландците остават привърженици на католицизма. В страната са заселени голям брой английски и шотландски протестанти.
През 1613 г., чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците (около 85% от населението), загубват мнозинството си в Парламента на Ирландия, а в края на века официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1641-1652 г. ирландците вдигат въстание против англичаните, но то е неуспешно и хиляди ирландци са изселени в Америка като роби. В края на ХVІІ в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция.
Под влияние на революциите в САЩ и Франция през 1796-1798 г. ирландците вдигат въстание срещу английската власт, но през 1800 г. е обявено присъединяването на Ирландия към Великобритания. През 1801 г. Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента през 1829 г., но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз.
В средата на ХІХ в. възниква движението на фениите, борещи се за независимост, малко по-късно се заражда либерално движение за хоум рул начело с Ч. Парнел (Irish Home Rule movement – движение за автономия на Ирландия в рамките на Британската империя – заб. на блогера), а през 1902 г. е основана организацията Шин Фейн. От 80-те години на ХІХ в. Ирландската парламентарна партия започва политическа кампания за получаване на автономия. Тя успява да постигне успех, но със започването на Първата световна война приетият през 1914 г. закон е отменен.
През 1919 г. Ирландия обявява независимост и е съставено правителство с министър-председател Де Валера. През 1921 г. десните шинфейнери сключват договор с Великобритания за частична автономия (т.нар. Ирландска свободна държава) без 6 графства в Северна Ирландия, които остават под британска власт.
На следващата година в резултат на Ирландската война (1919-1921) за независимост, 26 от 32-те графства на Ирландия се отделят от Обединеното кралство и образуват Ирландската свободна държава. Приетата през 1937 г. конституция провъзгласява Ирландия за независима държава. На 18 април 1948 г. парламентът обявява Ирландия за независима република, която излиза от Общността, а Северна Ирландия остава в пределите на Великобритания. През ноември 1985г. Ирландия и Великобритания сключват договор за статута на Северна Ирландия. Ирландия е членка на ООН от 1945г., на ЕС от 1973г, но не е член на НАТО, тъй като държавата води политика на неутралитет.
Ирландия е парламентарна република. Законодателен орган е Национален парламент (Oireachtas), в който влизат президентът и две палати – Сенат (Seanad Éireann) и Долна камара (Dáil Éireann), палата на представителите. Държавен глава е президентът (Uachtarán), който има предимно представителни функции. Той е избиран за срок от 7 години чрез пряко и тайно гласуване. Изпълнителната власт е възложена на 15-членно правителство, начело с министър-председател.
Ирландия е разделена на 4 провинции (Ленстър, Мънстър, Конахт, Ълстър). Те са разделени на 26 графства. Единствено графство Дъблин е разделено на 4 графства. Според традиционното деление в Ирландия съществуват 34 графства, от които 29 са същински, а останалите са градове.