Дневник 16.01.2014
© Надежда Чипева, Капитал
Истинска история не може да бъде написана. Тя непрекъснато се пренаписва, защото е продукт на бавно и постепенно натрупване на информация, казва пред „Дневник“ историкът от Софийския университет доц. Цветелин Степанов.
По-рано днес организацията „Велика Болгария“ разпространи съобщение, че благодарение на натиска на над 50 патриотични сдружения от сайтовете на държавните институции е премахнат „тюркският произход на Аспарух“. От организацията настояват „да се преиздадат писмата на цар Калоян до папата, в които той говори за келтския произход на българите“, както и за „свикване на научна конференция, с която веднъж завинаги да се напише истинската история на Българите и тя да се учи в училищата“.
Доц. Степанов уточни, че не може да коментира конкретно съобщението на „Велика Болгария“, тъй като не е запознат с него.
Истинска история не може да бъде написана. Тя непрекъснато се пренаписва. Не може нещо да се напише веднъж завинаги – дори свещените текстове на Библията са написани в рамките на няколко десетилетия, след това са коментирани стотици години, за да се постигне канон.
А какво остава за едни изследвания, които се базират на проучвания в архивистиката, археологията, монетното дело, още безкрайно много сфери на науката? В тези сфери непрекъснато се натрупва нова информация и с оглед на това се променят естествено и хипотезите.
В кореспонденцията на Калоян с папа Инокентий III аз лично не си спомням да има обвързаност на българите с келтите. Има обвързаност на българите с някогашното, да го наречем, автохтонно население на Балканския полуостров, което говори развален латински език. Неслучайно българският владетел Калоян представя себе си за известно време като Rex Bulgarorum et Blachorum – „крал на българите и на власите“, а там, където е искал директно да заяви на папата, че е изключително независим владетел, дори употребява термина Imperator Bulgarorum et Blachorum – „император на българи и власи“.
По този начин той се опитва да подскаже колко е древна българската власт върху териториите на Балканския полуостров и да хвърли мост между Римската империя и нейната царска идея и българската царска идея. Аз лично не знам да има директни отпратки към тъй наречените келти.
За тюркския произход – има немалко изследователи в България в последните 25 години, които много сериозно оспорват тъй наречената изначалност на българите от тюркската езикова общност. Въпросът е, че този проблем не е окончателно решен в науката и е по-добре да се говори за хипотетичност на онова, което наричаме тюркски произход на българите. В последните две десетилетия все повече се налага друга теза, но и тя все още не е приета от световната научна общност и затова наистина е по-добре да се говори за хипотези.
Затова се връщам на хипотезата, че българите по своето древно потекло и регион на формиране са индоевропейци, в частност индоиранци, от голямата индоевропейска общност, а тяхното пространство на формиране, доколкото науката може да достигне днес до някакви по-конкретни изводи, е грубо казано територията на запад от западна Монголия и източен Казахстан днес, респективно на север от реките Амударя и Сърдаря – онова пространство, което по традиция се нарича „границата между Централна и Средна Азия“ в географската литература. Това най-общо казано е най-ранният район на оформяне на българите.
Проблемът е, че в този район далеч преди появата на тюрките като разпознаваем етнос, респективно държавна формация, живеят твърде много на брой източноирански, съответно индоирански етноси и техните политически формации. И понеже българите се появяват на историческата сцена преди тюрките, логично е да се стигне до това заключение.
Но пак подчертавам – в световната наука все още няма ясно определена и валидна теза, изисква се време, за да се проучат още бази данни.