06.2017г., от history.nakratko.bg взето от: http://historynakratko.blogspot.com/2017/06/2500.html
Първите съобщения за открита келтска кралска гробница на стотина километра от Париж, в областта Шампан се появиха през 2015 година. През последните две години специалистите се опитваха да разгадаят мистерията около собственика на гробницата, както и да почерпят информация от откритите в погребението артефакти.
Човешките останки отпреди 2500 години са открити по време на превантивни разкопки на терен, предназначен за строеж на нов търговски център. Погребалната могила някога е била оградена с ров и палисада. Според експертите, площта на гробницата е по-голяма от тази на катедралата в намиращия се наблизо град Троа.
До тялото, погребано в огромната гробница, са открити колесница, керамичен съд с изображение на бог Дионис, както и красиво изработен бронзов котел, украсен с типичните за Средиземноморския регион мотиви – глави на гръцкия бог Ахелой и на лъвове. Майсторската изработка на артефактите, заедно със златната огърлица, гривни и фино полираните кехлибарени мъниста, намерени при човешките останки, предполагат, че погребението е на лице с висок обществен статус.
Експерти от френската археологическа агенция INRAP определят находките в гробницата „достойни за високопоставено лице от края на първата желязна епоха“. Като цяло, откриването на гробницата е представяно като едно от най-забележителните, отнасящи се до периода на келтската Халщатска култура, чиито граници са между 800 и 450 г. пр.н.е.
Първоначално археолозите не могат с точност да определят за кого е построена гробницата; откритият в погребението голям кинжал подсказва, че тя е принадлежала на високопоставен мъж. Но богатите златни накити и украшения навеждат на мисълта, че е възможно в гробницата да почива келтска принцеса.
Сега IB Times съобщава, че след последните анализи на костните останки, и след детайлно изследване на тазовите кости, експертите смятат, че загадката на кого е принадлежала гробницата, е разрешена – съдейки по формата и големината, погребението е на жена. Гробницата на „Принцесата от Лаво“ – така вече е наречена находката.
Освен това, специалистите от INRAP са провели детайлни анализи на бронзовия котел и останалите артефакти. Заключенията са, че майсторите, които са ги изработили, са били изкусни както в леенето на металите, така и в техниките за гравиране. С помощта на рентгенова томография учените са установили, че по колана на принцесата със сребърни нишки са били извезани келтски мотиви. Изследването на кинжала пък показва, че ножницата му е била с декорирана с бронзови мотиви. Изследователите освен това са установили и следи по златните огърлици и гривните на местата, където украшенията са се търкали в кожата на принцесата.
Химичният анализ и 3-D заснемането на големият керамичен съд, открит в погребението, показват, че е използван за вино. Съчетава гръцкия стил керамика със златните етруски и сребърните келтски форми на дизайн. Това е важно откритие за експертите, тъй като осигурява още доказателства за смесването и културните влияния и така подкрепя хипотезата за съществуването на развити социални и търговски контакти между келтите и културите от Средиземноморския басейн през V век пр.н.е.
По-рано в публикация на INRAP се казваше:
„Гробницата е с артефакти и скъп погребален инвентар, което сочи, че е на човек от най-високопоставените представители на Халщатската култура. Период от края на VI и началото на V век пр.н.е. се характеризира с бурното развитие и икономическия разцвет на гръцки и етруски колонии в западната част на Средиземноморския регион, в частност Марсилия. Средиземноморските търговци осъществяват контакти с континенталните келтски общности, тъй като се интересуват от търговия с роби, метали и луксозни стоки, в това число и кехлибар“.
Гробницата на „Принцесата от Лаво“ вече е определяна като едно от най-важните археологически открития във Франция през последните десетилетия и по значение е сравнявана с откриването през 1953 година на келтския некропол на „Господарката от Викс“.
В заключение от INRAP съобщават, че проучванията на гробницата на „Принцесата от Лаво“ ще продължат до 2019 година с надеждата, че на бял свят ще излезе още нова информация.