06.11.2008г., автор: Иванка Денева, взето от: https://kulturni-novini.info/sections/4/news/6773-predstavyane-na-kniga-na-atanas-slavov-v-sliven
По инициатива на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” и Клуба на дейците на културата в Сливен бе публикувана книгата на Атанас Славов „Диалектологически речник на сливенския говор”.
Книгата излиза с техническото и методическо съдействие на библиотеката и със знака на ИК „Жажда” (технически редактор К. Кондева, 2008) и бе представена на творческа вечер в КДК, водена от журналистката Нели Димитрова.
За научния принос на изданието говори д-р Николай Куртев, преподавател в университета в гр. Тараклия, Република Молдова.
ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА
Използвани са ръкописни материали на три поколения изследователи от рода Славови на словесното богатство на езика и сливенския говор: на прадядо му Вълчо Нанчев от 1859 година, на баща му Васил Славов от 1930-1977 година – инициатор на изданието, и на писателя Атанас Славов, събирал и „прибавял към сбирката на баща си сливенски думи” от 1960-2008 година. Ръкописният препис от В. Нанчев (1859 г.) на апокрифните текстове в „Ходене на Богородица по мъките” се счита за „най-ранен писмен източник на речника”.
През 1935 година изпратените от Васил Славов материали постъпват в Института по езикознание на БАН и в Окръжния исторически музей в Сливен, а тридесет години по-късно, през 1967 година, подготвеният от Ат. Славов и приет в Издателството на БАН труд е „спрян по политически причини”, за да достигне при читателите през 2000г. (Академично издателство „Марин Дринов”), със завръщането от САЩ на емигриралия там писател.
Думите са подредени по азбучен ред, с посочване на значението и функционирането на някои от тях в типични сливенски изрази, словосъчетания и идиоми. Интерес за езиковеди, студенти и ценители представляват „забележките” на автора към изданието: представените с всичките им форми думи от ръкописа на Вълчо Нанчев, посочване на някои „произносителни особености” на местния говор, запознаването с архаизми и изчезнали думи, указване на езиците, от които идват отделни думи и заключението на автора, че „в сливенския говор вероятно има останки от езиковия субстратум на древни неславянски езици като келтския”.
Целесъобразно е в бъдещо издание да бъде посочен произходът на думите, периодите, през които навлизат и се употребяват в сливенския говор, както и източниците, по които е посочено значението им. Речникът е „отворен” за допълнения и в него ще бъдат включени думи от исторически съчинения, като например от мемоарите на Панайот Хитов и други. Писателят говори за работата върху настоящото издание на речника и подчерта схващането си за езика като жива, неподлежаща на изкуствено регулиране система.