22.11.2007г., взето от: https://www.juvella.com/%D0%B1%D0%B8%D0%B6%D1%83%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5
Снимки: www.celticjewelry.com
Преди хиляди години келтите, група от независими племена, населяващи голяма част от днешна Европа, били опитни занаятчии. Древните мотиви, които използвали в бижутерната изработка, са вкоренени в тайнствени култури, които обхващат времето, далеч преди писмената история.
Въпреки че най-ранните писмени описания, отнасящи се до келтите са римско дело, някои мотиви в плетениците, които присъстват в келтските бижута, намерени в Източна Европа може да са на възраст повече от 20 000 години. Ние знаем, че келтите, подобно на коренните жители на Северна Америка, считали, че Земята, както и всички аспекти на живота и смъртта, са с божествен произход. Те имали голям и разнообразен пантеон от местни богове, които почитали.
Реалният свят бил считан за свещен и всяка река, планина или дърво според тях имали свой собствен дух. Например техните ритуали били свързани с определен дъб или водопад. Ранните келтски лидери даже се присмивали на човекоподобните образи на олимпийските богове.
Плетеницата, която е станала синоним на днешната идея за „келтско” без съмнение е била форма на свещен, артистичен дух. Някои от най-известните десени били запазени в богато украсени с цветни илюстрации ръкописи като Книгата на Келс, която по някакъв начин е оцеляла след викингските нашествия. Тя е създадена през IX век, в манастир близо до шотландските брегове и изобразява картини на хора и животни, украсени с мотиви от плетеници, свързващи средновековното християнство с древната друидска култура.
Западната култура има многовековна традиция от художници, вдъхновени от мотивите на плетениците. Келтските десени били особено популярни през Ренесанса. Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаел, изучавали и изобразявали тези мотиви в своите произведения. В модерните времена някои от ранните работи на Пикасо са силно повлияни от келтските плетеници. Винаги е имало творци, които са поддържали келтската традиция жива като използвали келтските мотиви в бижутерията и други форми на артистично изразяване.
Келтските гривни произхождат от уникални, богато украсени и надарени със символична сила елементи, наречени „торки” – вид вити метални огърлици. Торките били изработвани най-често от сребро или злато. Те били идеално кръгли и най-вероятно прилепвали доста добре около вратовете на войните, свещениците и благородничките. Като изкусно изработени статусни символи, торките били считани за притежаващи силата да отблъскват проклятията на враговете и злите магьосници, както и да осигуряват защита и кураж по време на битка. Торките символично представяли съществени аспекти от връзката на келта с неговата общност и Вселената като цяло.
Идеята за бижутерията като за мощен обект, който съдържа и предпазва енергията на носещия, присъства в много култури през вековете. Качеството и типът на метала, независимо дали става дума за злато, сребро, желязо или бронз, изглежда са имали ролята не само да бележат социалната и икономическа класа на притежателя на бижуто, но и символично и магическо предназначение. Среброто, дълго време асоциирано с Луната, било най-често използваният метал в келтските огърлици и гривни.
Златото, много рядко срещано и ценно във вековете преди Новата Ера, било запазено не само за най-богатите членове на обществото, но и за най-силните в духовен смисъл. Златото дълго време било асоциирано със Слънцето и енергията на жизнената сила.
Широкоразпространените археологически находки на торки са дали на археолозите свидетелство за това, колко разпространена е била келтската култура в голяма част от Европа преди Римската империя и колко напреднало е било това изкуство у келтите векове преди Рим.
Торките се развили по естествен начин до по-малката форма на гривна и тези гривни често били почти идентични с торките по десен и украса. Често срещан модел бил например обикновена жица от сплетен метал, обикновено сребро, със златна инкрустация като единственото украшение било на закопчалката.
Може би най-познатата черта на келтските гривни е наличието върху украсената повърхност на сложна плетка и преплетени десени. Келтските плетеници са едни от мигновено разпознаваните отличителни белези на келтската бижутерия. Проследявайки някоя от нишките в келтските украси става ясно, че тя е непрекъсната, и се връща отново и отново, за да завърши пътя си. Органичната форма на келтските плетеници, откривани в десените на гривните през вековете, символизира силната връзка с природата и Космоса.
Всъщност, символизмът и писменият език на древните друиди, наречен Огам, произхожда от преплитане на земни и небесни символи. Този език има символи, които произхождат директно от различните видове дървета. Обособяването на дървесния символизъм в поредици от хоризонтални и вертикални прави линии създава език, който е близко свързан със света на природата.
От друга страна долмените, които са масивни свещени жертвени камъни, са откривани разпръснати из цяла Европа като безмълвни свидетели на древното превъзходство на келтската култура и са гравирани със спирали и кръгове, които повтарят астрономически форми. Тези преплитащи се символи, с растителен и космичен дизайн, са изобразени върху кръглите повърхности на гривните. Самата повърхност, често обикновена извивка, придава чувство за движение през времето, съчетаваща символите по такъв начин, че да внуши динамичен поток през космичния ред.
След повече от 25 века келтските бижута изглеждат все така съвременно и вълнуващо и разкриват удивителните умения на древните бижутери. Трайната красота и тайнство на тези предмети ги прави обаятелни, издигащи се над обичайната функция на бижутата като украса.
