18.08.2016г., източник: Дарик Нюз, взето от: https://www.novinite.bg/articles/119555/Razkopkite-kraj-Isperih-prodaljat-otkriha-jenski-skelet-v-keltskoto-selishte
Женски скелет е последната находка на екипа на проф. Диана Гергова от тазгодишните й разкопки /2016г./ в археологическия резерват Сборяново край Исперих, съобщава ДАРИК нюз.
Те приключват тази седмица, като в последните дни доброволците ще опитат да почистят от храсти и дървета райони, в които предишни години е имало проучвания, но сега са изоставени.
На разкопките работят и 18 доброволци от 6 страни, като най-често сред келтските находки се говори на английски, но може да се чуе и португалска, испанска, италианска и естонска реч.
Разкопките в Сборяново са започнали в края на юни, а проф. Диана Гергова работи с колеги от Женевския университет и с 18 доброволци.
Обект на проучванията е могила, съседна на тази, в която преди две години бе намерена келтска колесница с останките на два коня, впрегнати в нея. Тазгодишните находки в квадратното келтско светилище доказват нови данни за присъствието на келтите в земите на гетите. Според Гергова те са дошли в днешното Лудогорие около 3 век преди Христа.
„Намерихме ритуално огънат меч ромфея, бил е за сечене и мушкане, има жлебове по острието. Едноостър меч е това, прекрасното е, че е непознат вариант на ромфеи. Нови интересни данни имаме за ритуалите и обредите, типовете светилища в този район на траките, в гетските земи. Тук имаме и келтска войнска тока – скромна като форма, но ценна, защото прави именно връзка с присъствието на келтите в гетските земи, такива токи са свързани с войнски погребения“, добави тя.
„Тази година са знакови находките, свързани с въоръжения, а не с жрици, магически предмети и бижута, обилието е заменено от знакови паметници и нови структури.
Рововете, в които намираме тези отделни находки на войнско въоръжение, доказват непознати данни за присъствието на келтите и за взаимоотношенията им с гетите. Около могилата на гетския владетел Котела са. Във времето, в което келтите се появяват в гетските земи, очевидно влизат в мирни взаимоотношения, вероятно е имало и смесени бракове – съдим по дребни келтски накити. Очевидно е имало и политически взаимоотношения. Сушата в региона затруднява работата, но доброволците не се оплакват“, разказва Гергова.
Доброволците пристигат по проекта на сдружение „Надежда – Център за работа с деца“-София – „По пътя на траките“, реализиран за пета година по програма „Еразъм“.
Сборяново за трета година посреща младежи от различни държави, събрани от интереса си към археологията – разказва координаторът по проекта Диляна Вучкова.
„Говорят поне по 2 езика и се получава смесица между различни езици, много са мили и им е интересно да учат български. Сутрин на български се поздравяваме. Най-ентусиазирано учи български италианецът Корино“, добави тя.
Корино наистина е понаучил български, макар че от време на време разговорът минава на английски. Младежът разказва за последната находка от разкопките – женски скелет, на който е дал и име – Андреа.
„Андреа“ е последната засега находка в могилата – женски скелет, полегнал надясно в ембрионална поза. Липсва гръбнакът, но пък са запазени зъбите и ще може да се направят ДНК-експертизи.
Оптимизмът на Гергова помръква, когато разказва как последните дни от разкопките доброволците ще посветят на косене. Обекти от предишни проучвания са обрасли в храсти и дървета. В новата карта пред Свещарската гробница част от тези обекти дори са пропуснати:
„Опитваме да спасим археологически обекти, оставени в забвение, което е тревожно. Става въпрос за тракийското светилище на Камен рид, от началото на първо хилядолетие. Обрасло е с гора, която ще унищожи стените и ритуалните кръгове. Още по-тревожно е при средновековния обект в Града на доверието. Там разкрихме средновековно имение с материали от предхристиянския период, със средновековна църква. Това е първото доказателство за съществуване на християнството на територията на Сборяново. По-ранни орфически паметници също са обрасли с гора, ще се постараем да разчистим малко и да отложил разрухата им. Тревожно е, че на новопоставената карта на резервата при гробниците тези обекти вече ги няма“.
За тръните и бурените върху историческото наследство на страната ни проф. Гергова обмисля да разкаже и на международна конференция, посветена на културния туризъм, която ще се проведе през ноември и ще бъде открита от премиера.